Днес, 23 юли е все така лято, макар и с противоречиви температури и ветрове. 23 юли е и ден на революцията в Египет. А през 1965 г. е роден Соул Хъдсън, известен повече като Слаш, a.k.a. Slash (от гънс)! Честит да е! Един от най-добрите живи китаристи става на 54. Както всички знаем, той е китарист на hardrock бандата Guns n’ Roses, с които жъне успехи през 80-те и 90-те години на вече миналия век.

Да, живяли сме в два века! След разпадането на Гънс, Слаш формира Velvet Revolver, а 8 години след това издава и солов албум.  И после пак и още един път пак.

За мен Слаш винаги ще остане недостижимо добър китарист, който сякаш прави любов с китарите, докато свири. Има много страст в неговите изпълнения и колкото и да не си падате по мъже с дълги коси, няма как да не ви се размекнат коленете на негово соло…

В официалната класация „100-те най-велики рок-сола на всички времена“ присъстват две негови изпълнения  – „Sweet child o’mine“ и „November rain“, съответно на 15-то и 20-то място. Тези две песни наистина си струват да се изтъркат от слушане, а Слаш и в двете видеа към песните е все така привлекателно мистериозен, влюбен в своята китара in a bad boy way 🙂

Всъщност, Слаш е срамежлив и за това рядко виждаме лицето му, което е скрито зад буйната коса и слънчевите очила. Сам е казвал, че се срамува от публиката. А така някак става още по-привлекателен.

Родителите му са били хипита. Баща му е британец, а майка му е от афроамерикански произход. Двамата се срещат в Париж. Майка му е дизайнер на облекло (тя прави някои от костюмите на Дейвид Бауи, Ринго Стар, Джон Ленън), а баща му е арт директор на звукозаписна компания. Слаш е бил аутсайдер в училище, не се разбирал с другите деца. В средата на 70-те родителите му се разделят и той заживял при баба си. Когато бил на 15, получил първата си китара. Започнал да бяга от училище, за да свири по цял ден и в 11 клас е изключен от училище. Много велики рок музиканти имат подобна история с училището…

Честит да ни е Slash! И стискам палци да дойде пак в България.

Наслaдете се на това парче на Гънс, което е написал Слаш и е мой личен фаворит:

 

23 юли, обаче не е само празник на Египет и рождения ден на Слаш.

През 2011 година, именно на тази дата загубихме Ейми Уайнхаус. Да, загубихме я – всички. Музиката загуби Ейми, света, феновете, малките момиченца, които мечтаят да станат певици, всички!

Ако трябва да я опиша с една дума, то това е “неразбрана”. Мисля, че Ейми ще си остане някак неразбрана за всички по малко, заради специфичния си стил и заради саморазрухата.

Ейми Уайнхаус си отиде рано, но оказа голямо влияние върху нарастването на популярността на жените соло изпълнителки и съживяването на британската музика. Нейното наследство е вечно и ще продължава да вдъхновява поколения наред млади изпълнители, няма как да е иначе. Просто няма. Тя беше невероятна. Отличителният стил на Уайнхаус се бе превърнал в муза и за модните дизайнери. Тя самата беше муза за млади жени, не само с външния си вид и талант, а и с поведението си на рок звезда в мъжки свят. Внимавайте, ако срещнете момиче с Amy attitude!

За съжаление това поведение, освен да нахрани таблоидите, не успя да направи много добро за самата Ейми. До един момент е забавно да бъдеш лошата в стил “момичето, което бяга от училище”, да покажеш демоните дори, но когато няма мярка, това е погубващо. Както и за много други млади гении в музикалния бизнес. Ейми не пребори демоните и се присъедини към “Клуб 27”.

Смъртта на Ейми може и да беше предвещана, но потресе света. За мен, като голям фен си остава разочарованието, че никога няма да мога да я видя на живо, да я чуя.

Тя беше някъде там и правеше музика и това беше обнадеждаващо, а сега когато надеждата отдавна е отлетяла, остава една малка музикално-душевна празнина.

Песента, която е истинско олицетворение на Ейми, ще ми остане завинаги любима:

 

 

 

“Важното е да се оттеглиш достойно, а не от безизходица.”