Есента

Лятото никога не стига. Дори и да беше 12 месеца, съм сигурна, че пак нямаше да ни стига. Има как да го направим така – прочетете тук.

Мисълта ми е разпиляна, но за друго. След лятото нищо не е същото и бронзовия тен избледнява. Изплъзват ни се между пръстите, тъй както го правят песъчинките, моментите с любимия бански, голямата кърпа – онази, дето все я носиш в чантата и накрая се увиваш в нея чак като ти стане студено от лекия бриз. И бамбуковата шапка с периферия и дългите нощи. Дали заради топлото време и жаркото слънце, не знам, но всички бариери през лятото сякаш падат и ни обгръща усещането за свобода. И когато си отива, отиват си и те. Бурните вълни на морето вероятно още се удрят в скалите, но няма кой да ги види.

Вярвам, че е всеобща заблуда, че лятото носи само хубави емоции, луди нощи с коктейли и любов като никоя друга. Но и знам, че щом свърши на всички ни е някак тъжно. Сякаш си тръгва една частица от детето в теб.

Лятото си отива, за да отстъпи на сезона на прехода и красотата. Сезонът с най-хубавите дрехи, както обичам да казвам. Любимата ми есен!

И ако лятото ни дава сладостта на илюзорната свобода, то есента носи истинската промяна – в нас, в природата и най-простичко в ежедневието ни. Есента изисква да имаме повече грижа към себе си. Да си носим леко яке, шал или сако за вечерта, макар и да е топло по цял ден като началото на лятото.

Есента има малко повече претенции, но пък отвръща с премяната, която дава на всеки град.

Една неделя се разходи с кафето си сутрин зад Националната художествена галерия и Природонаучния музей. Там, в царската градина виж с нови очи очарованието на отминалите времена. Атмосферата само за миг ще те омагьоса, а сладкият каменен трабант, цъфнал в тревата с нападали около себе си пъстри листа, ще те накара да се усмихнеш.

Есента е романтизъм, а не жалейка по лятото и трябва много малко, за да се влюбиш в нея. Тя е нов бял лист, на който напишем новите си цветни и топли истории. Уютът на потропващите по прозореца капки дъжд и приготвените до вратата гумени ботуши, са чаровния начин, по който посрещаме есента в сърцата си.

Есента е

последни вечери по рууфтоп барове и тераси, където приятел ти носи яке да се заметнеш и без да искаш го превръщаш в символ на красивото ви приятелство, просто защото никой не се сеща повече за това яке. А то си заживява на закачалката сред новите аромати на новия си дом, без да протестира.

Този текст сякаш няма особено смисъл, но продължава с няколко препоръки за бързо влюбване в есента:

Златна есен на Витоша – сега горите са най-красиви. Пикник навън без комари, сред чист въздух и красиви пъстри снимки за спомен. В добра компания, за да си споделяте как е минало лятото или да се разходите из цветовете на природата. Мекото слънце е най-добрия бонус, а златния залез – най-романтичен.

Време за срещи – есента е онова време от годината, когато отпуските свършват, училището започва и всички са обратно в града. Идеалното време да се срещате с приятели, с които се разминавате цяло лято и да посветите уикендите и вечерите си на близките хора. Дали да си каните гости, да си правите разходки навън или по музеи и галерии – няма да сбъркате. А и театрите се завръщат с пълна програма!

Хюга – удоволствието от малките неща, които ме карат да се усмихвам и да се чувствам добре (всеки има такива). Това са вечерите у дома с хаштаг #MOVIENIGHT, пуканки и одеяло под ръка. Това са възглавничките по дивана, разтворената книга и парченца черен шоколад. Грамофона, дебелите чорапи и бордовите игри. Чаша вино и топъл хляб. Хюга е изкуството да бъдеш щастлив като цениш и се наслаждаваш на обикновените неща в живота. Усещане за уют, топлина, сигурност, спокойствие и блажена радост.

Вкусотийки – с аромат на печени кестени и печена тиква, есента предлага много изкушения.  Извадете си сладкото от дюли за палачинките в неделя. Мушмули за снакване, докато наваксате с Netflix. Супа от тиква за обяд. Грозде, круши и ябълки в изобилие за следобедна закуска. Топъл чай за дъждовните вечери.

Ароматите и вкусовете на есента са богати и сладки. Правят сезона още по-любим – виж как за уикенда.

С риск да се повторя – есента е седмицата на модата в сезоните. Цветове – ярки или топли, текстури, аксесоари и безкрайни комбинации. Обожавам през есента класиките от гардероба на френските момичета – червеното и комбинацията черно/бяло. А двете в комбинация – любимо! Това бяха цветовете и на сватбата ни. Тrès français!

Колани, шапки, шалове и слънчеви очила – всичко в един аутфит, а и есента е онова прекрасно време, в което да носим рокли с ботуши – много бохо и шик.

Да не забравя и бижутата, за които все още има място по шията и по ръцете, въпреки дългите ръкави и не толкова големите деколтета (лично аз не съм им фен – на големите деколтета, не на бижутата).

Комбинирайте смело! Това, че става студено навън, не означава, че трябва да носим само траурно черно. Напротив – носете цветовете на есента. Няма да сбъркате.

Асиметрията също е вечен моден хит през есента, което не е изненада или тайна, след като процесите на промяна на сезона не са симетрични и еднородни. Например, листопадът на дърветата не е симетричен процес – някои дървета губят листата си много по-бързо, цветовете на листата не се променят еднакво, а пейзажът през есента е динамичен, с различни нива на промяна, което създава най-естествената асиметрия – визуалното ни възприятие на околната среда. И още малко ще задълбая за връзката тук, защото обожавам асиметрични дрехи и аксесоари, и разбира се, че модната индустрия следва тренда на природата. Няма нищо по-велико от нея. Есента е преходен сезон и времето често е “нестабилно” – един ден е топло и слънчево, а на следващия е хладно и дъждовно. Това създава усещането за дисбаланс и непредсказуемост или асиметрия. Не случайно в изкуството и в дизайна, есента често се изобразява през асиметрични композиции, в които различните елементи като листа, клони и дори цветове се разполагат/изразяват неравномерно, за да натъртят динамиката и красотата на природните процеси през любимата ми есен.