Всяка нова година е добър повод за обещания, клетви, поставяне на цели и т.н. Е, 5 неща за новата година ще си обещая аз и се надявам наистина 2023 да бъде по-добра за всички. Надявам се и всички да бъдат по-добри през 2023, защото няма какво да се лъжем – не започнахме добре със спасителни акции в планината. Имаме нужда от една добра година във всеки смисъл, но и не бива да забравяме, че носим отговорността да полагаме усилия да я направим такава, каквато я манифестираме. И нека нямаме високи очаквания, защото те ни правят нещастни масово…

5 неща за новата година, които си обещавам да се старая да правя:

Да поливам душата си

Обещавам си през 2023 да се грижа по-добре за себе си и да заложа на спокойствието си, баланса и да се отдам на нещата, които наистина ми носят наслада. Обещавам си да ходя повече на театър (вече имам билети за този месец), да пътувам повече, да ходя на повече концерти, защото обожавам музиката на живо, а това е нещо, което мога да правя редовно – да й се наслаждавам редовно. Да се храня по-добре, да общувам с хора, с които не се чудим какво да си кажем, нито пък се лее празнословие между нас. Да срещам нови хора, да подкрепям нови каузи, да си почивам качествено. Да спра да мисля, че миналото ме преследва, да прощавам. Да си дам покой, да не си простя. Да се обичам каквато съм във всеки период на моето развитие.

Да си давам любовта. Душата ми страда прекалено лесно и често, затова си обещавам тези 5 неща за новата година – душата ми има нужда от грижи и само аз мога да ги дам.

Да не давам повече, за да не чувствам несправедливост

Още през 2022 се хванах, че продължавам да повтарям една и съща грешка – поддържам неравностойни отношения с прекалено много хора, та съм въвлякла и семейството си в това. Имам приятели, близки и не толкова такива, с които продълажава порочната за мен практика да се съобразявам до откат с тях. Постоянно. Да се правят всякакви жервти, за да може да се видим, ама нали толкова рядко се виждаме…Наистина птогледнах през последните няколко месеца, че зора не си заслужава, а и не виждам някой друг да си дава толкова зор, да си разваля комфорта заради мен/нас. Та, реших, че ще огранича максимално тези взаимоотношения, както и тези, които продължават, но определено ще огранича своята уязвимост в тях. Наблюдавам, че все още много хора се хранят от клюкарлък и очакват със сядането на обща маса да си излееш и майчиното мляко и стрелят с “неудобни въпроси”, в които личи очакването. В такива моменти ми е жал и рязко искам да стана и да си тръгна. За себе си знам, че накрая се чувствам така, сякаш са се отнесли несправедливо с мен, сякаш не заслужавам това. И реших, че е така – не го заслужавам. Поне не и сега и няма да допускам повече да участвам в тези ситуации. Всички хора, които ме обичат и искат да се виждаме (дори и да се броят на пръсти) знаят, че това не е “моето”, но винаги ще има и от другите…

Да си играя повече

Синът ми е в най-забавната си възраст и изучава света през игрите. Покарй него, аз се вдетинявам, разбира се и ми се иска да задържа това – стремеж към игрите. По-малко телефон и безцелно гледане на социални мрежи и повече игри. Не само игрите с детето, а и настолни игри, ролеви игри, закачки с колеги и близки. Играта ти гарантира едно – без значение дали има залог, дали печелиш или губиш нещо, гарантира ти забава. Игрите винаги са били важна част от ежедневието ми, но някак все по-рядко играм у дома Скрабъл, например или пък когато имаме гости. А дори сега имаме повече игри. Не само това – карането на кънки на ледена пързалка, пускането с щейни, скачане на батут, каране на ролери, скейтборд, тротинетка – всички тези активности са и игра. Обещавам си да играя повече през 2023!

Да чета повече книги

Вече имам карта за библиотеката, но още не съм я ползвала. Това си обещавам насред 5-те неща за новата година, защото се оказа, че за 2022 съм прочела едва 12 книги. Само 12 – та това е по една книга на месец! Това е безобразно малко. Толкова обичам да чета, а понякога нямам време. Понякога трудно си намирам какво да чета, а понякога предпочитам Netflix, HBO или филми. Времето ми, все пак, е ограничено. Със сигурност жаждата ми за книги не е утолена и се надявам през 2023 да прочета поне 24 книги. Вече имам 2 – книгата на Дейв Грол, която подарих на мъжа си за Коледа и книгата на Рони Джеймс Дио, която си купих покрай намаленията на 1 ноември.

Четенето е истинска терапия за мен, но и доставчик на удоволствие, който ти открива нови светове.

Да имам малко

Като приятелче на Земята, всяка година вдигам левъла на собствените си усилия да опазвам природата. Купувам си все по-млако неща и се опитвам да го правя във всяко отношение, наистина. Дрехите – само втора употреба или по поръчка. Никакви нови мас дрехи. Успявам, но не и за детето си. Бижута си купувам все по-рядко, дори мога да кажа, че от доста време съм спряла и рядко нещо ми харесва. Още не съм си взела едни гривни, които много харесвам и знам, че ще стоят страхотно през лятото, но си живея и без тях доста добре.

Другото, което реших преди време и също много държа са именно книгите. Да не си купувам нови книги, да си купувам малко, макар че по намаленията не го спазвам и си взимам повечко, които мога да ползвам и като подарък. В крайна сметка с картата за библиотека ще си купувам все по-рядко, а и нямам манията да събирам книгите, които съм чела.

И храната – вече много се ядосвам всеки път, когато изхвърля нещо. Дразни ме истински пазаруването, в което се купуват много неща, готви се по много и накрая се хвърля. Това е нещото, което ще се опитам да не допускам изобщо. Скоро, на самата нова година стана въпрос за това и си дадох сметка, че точно на празниците хората наистина правят килограми руска салата, приготвят клиграми месо, наденички, кюфтета (и други подобни), както и се запасяват някак с баници и хляб, сладки неща, които рядко ядат наистина. Всичко това, за да не се изхвърля се изяжда насилствено, защото в повечето случаи тия килограми храна са само за 3-4 членно семейство. Това е много жалко, както и хвърлянето на храна, затова си обещавам да не допускам такива грешки или поне да се опитам!