Днес легендата на блуса щеше да отпразнува своя 95-ти рожден ден – B. B. King!

Много мои любими рок музиканти са били повлияни от неговата музика, а колко ли още хора – дори не мога да си представя! Винаги съм харесвала връзката между блус музиката и рока.  Макар че, стилът на Кинг едва ли може да се сведе само до един жанр, той е краля, познат още като легендата на блуса!

Б. Б. Кинг е роден като Райли Б. Кинг на 16 септември 1925 г. в Ита Бена, Мисисипи. След като родителите му се разделят, Кинг прекарва по-голямата част от детството си с майка си и баба си на плантацията за памук в Килмекъл (пак в щата Мисисипи). Майка му и баба му са били много религиозни и го водили със себе си на църковните литургии редовно. И така не закъснял и старта на разкриването на музикалните му заложби.

Легендата на блуса започнал да пее госпъл в местната църква, а едва на 12 години вече е купил първата си китара  със заплатата си като прислужник в имението на собственика на плантацията.

Не след дълго, Кинг вече иска да преследва кариера в музиката и дори има банда The St. John’s Gospel Singers, които се опитва да убеди да опитат късмета си като музиканти, като напуснат малкото градче. Long story short – Кинг напуска града, работодателя си с два долара в джоба, китара под мишници и пълна с мечти глава. Тръгва за Мемфис, за да търси свой братовчед, който е блус-музикант.

Историята му е много интересна и силно препоръчвам да я прочетете. Историята си личи във всяка нота от великата музика на Б.Б. Кинг.

А! Получава псевдонима си още през 40-те, когато работи като радиоводещ 😉

А това ми е любимо парче – „Lucille”, неговата голяма любов (китарата):

Легендата на блуса казва толкова много само като изпее една фраза…а начина, по който прави любов с китарата си е дълбок израз на таланта му, който ужасно много ни липсва днес!

Той беше сред най-великите китаристи на всички времена и 15-те награди “Грами” дори са му малко! Фактът, че ходеше по турнета до последно го прави още-достоен за всякакви награди, защото е важно да уважаваме възрастта на любимите си музиканти, въпреки която те са там на сцената заради нас! Искрено съжалявам, че не съм била на негов концерт…

“На мен ми се удава най-добре едно – да бъда Би Би Кинг”

 

Загубихме го. Беше на 89. Всички загубиха от това, но неговото наследство ще остане завинаги като вдъхновение за още много поколения музиканти…

„Никой не е направил повече за популяризирането на блуса. Би Би си отиде, но тръпката от неговия блус ще остане завинаги“. Това са думите на Барак Обама, след като китаристът остана в прегръдката на смъртта през 2015 година.