Преди седмица в Дом на киното гледах “Васил” с моята приятелка-патка Доби. Много се обичаме по патешки (наша си шега и любов). Не се бяхме виждали над година и нещо.
Е, бяхме се видяли на един протест миналото лято, но реално не сме се виждали, като да си кажем как сме, кой какво прави, какво планира, какво му се е случило, за какво още мечтае и т.н.
Срещата ни за кино с по питие преди прожекцията беше като бъг във времето. Не се бяхме виждали от толкова много време, а се чувстваме близки, сякаш пак прекарваме почти по цял ден заедно, както когато работихме заедно.

Отново в залата на киното, където бяхме последно заедно през далечната вече 2018 година се посмяхме и си шептяхме, докато се наслаждавахме на “Васил”.

Филмът разказва историята на българин на име Васил, живеещ из улиците на Валенсия. Тук трябва да спомена, че лентата е на испански език и е дебют за режисьорката Авелина Прат, която е и сценарист на “Васил”.

трейлър:
https://www.youtube.com/watch?v=xpcazdNSMIQ&t=2s

И така, Васил е интелигентен, умен и скромен човек. Шампион по шах в бившата социалистическа България, но е много добър и на бридж. Преди да продължа с историята на филма, трябва да отбележа, че тя засяга една непопуляран тема в нашето общество, а именно културните стереотипи. Как приемаме “другите” и с какви предразсъдъци сме обременени.

Васил

е съвременен сторителинг за пътищата, които ни сближават, независимо от къде идваме и за приятелството, което често се ражда мигновено. Защото човешките ни чувства наистина са по-силни от стереотипите и ако повярваме повече в тях, разликите помежду ни няма да имат толкова ярко значение.

Историята приследява приятелството межуд Васил и неговия домакин, отношенията им с дъщерите им, както и отношението на хората в клуба по бридж към непознатия българин. ЩЕ видите още и как испанската система отхвърля по множество причини да го приеме и колко е трудно да се намери стабилна работа за един “непознат”.

Всичко това, обаче не е точно на фокус във “Васил”, защото филма е за важните теми, на които трябва да обръщаме повече внимание.

Сценарият е вдъхновен от лично преживяване на режисьорката отпреди десетина години. И може би това е причината “Васил” е толкова чувствен по един ненатрапчив начин, истински и лек за гледане.

Героят на Иван Бърнев (Васил) се опитва да намери своето място в Испания, но без особен успех, макар че не един и двама се опитват да му помогнат. И няма типичен щастлив край, а пространстов за размисъл за нашите спососбности да общуваме с околните, да приемаме непознатите и да позволяваме да се доверяваме повече. Имаме нужда от това заради великата ни самота на човешки същества и заради ценния урок, който ще видите тук – има много начини да запазиш достойнството на човека срещу теб, без значение откъде е той.
Много се надявам все повече хора да отидат да го гледат. В кината у нас филма се разпространява от края на януари и ако все още не сте го гледали – отидете на кино.
Много се надявам и този филм да не попадне из платформите за пиратксо сваляне на филми, защото си заслужава всяка стотинка.

 

Нямам търпение да гледам “Шекспир като улично куче”, както и “Изкуството да падаш“. А малко преди да гледам “Васил”, у дома гледахме “В сърцето на машината” – още един нов и добър български филм, който препоръчвам, но с вечния проблем – НИЩО НЕ СЕ ЧУВА….