Лятото традиционно е сезон, който свързваме с безгрижие, слънчеви дни, море и всякакви ваканции. Въпреки това, мнозина се чувстват по-скоро тъжни и меланхолични ,докато наоколо цари жизнерадостно вълнение.

Колкото и дребнаво да изглежда, липсата на структура или рутина може да доведе до чувство на хаос и несигурност, което пък води до тревожност и чисто и просто тъга.

Има още много причини за това, разбира се. Ще споделя тези, които съм анализирала за себе си, защото не всяко лято е УАУ щастие, пътувания и сбъднати мечти и това е ОК.

Знам, че може да звучи леко като по учебник, но ми се иска да е за общото, а не за моето си толкова. 

Тъжно лято – причините

 1. Невидимият социален натиск и нереалистични очаквания

Лятото върви в пакет с определени очаквания – да бъдем щастливи, активни и социални. В социалните мрежи сме заляти със снимки и видеа на перфектни ваканции и безупречни тела на плажа. Този натиск да се вписваме в идеализираната представа за лятото наистина води до чувство на недоволство от самите себе си. Дори и да си даваме сметка, че цялото това съдържание може да не е истина. Очакванията дебнат навсякъде – колеги, познати, приятели, роднини – всички те се интересуват какво ще правим лятото, къде ще почиваме, кога ще сме на море. Ако не сме – защо не? Ходенето на море в България е крайно важно занимание по някаква причина, а и въпрос на статут, защото къде ще ходим на море също е част от скритите неизказани напълно очаквания за това колко добре или зле се справяш в живота.

Трябва да отбележа, че колкото и повърхностни да са тези неща, те все пак имат своето влияние върху цялостното ни меланхолично настроение.

 2. Нереализираните планове и копнежи

Събитията и почивките за лятото, които планираме, но не се осъществят са особено значими. Когато нещо се обърка или не се случи според очакванията, разочарованието е по-силно именно защото сме си поставили високи надежди и мечти. Този контраст между реалността и очакванията води до усещане за загуба. И тъжно лято. Не само това, но и времето, което няма да прекараме с приятели или семейство от нереализираните ни планове или неизживяните летни романси натежават везната още повече към тъга и разочарование. Същото важи и за рефлексията, която си правим сами, защото осъзнато или не, ние се сравняваме с другите и когато плановете ни са провалени това засилва негативната рефлексия върху нас самите.

  1. Сезонни афективни разстройства (САР)

Сезонните афективни разстройства обикновено се свързват със зимата, но съществува и лятна форма на това състояние. Прекомерната светлина, горещините и дългите дни влияят на биологичния ни часовник и често водят до промени в настроението. Летният САР най-често  включва безсъние, раздразнителност и дори депресия.

Как аз се справям с меланхолията, която наричам “тъжно лято”

  • Приемам си чувствата: чувствам това, което чувствам и не намирам хиляди начини да потискам емоциите си само защото е лято или не знам си какво.
  • Връзка с приятели: Търся подкрепа от приятели, защото споделянето за мен е освобождаващо и наистина успокояващо.Често те дори не знаят колко много ми помагат, когато просто си говорим за живота. И нещата.
  • Физически активности и хоби: Движението определено ми повдига настроението и разходките в града, качването на Витоша за ден или нещо подобно ми помага. Същото важи за хобитата или нещата, с които запълвам малкото си свободно време, които са крайно важни, за да се чувствам добре. Дали ще е сериал в Netflix, нова книга или пренареждане на гардероба – помага.

Лятото е време за почивка и презареждане, но емоциите ни са сложни и нямат часовник, нито календар.  Приемането и разбирането на чувствата е най-важната стъпка към баланса, независимо от сезона. Не към щастието! Защото да си постоянно щастлив е ненормално и такива вечно щастливи хора няма.

Всички се борим с нещо различно по свое му и имаме добри и лоши дни/седмици/месеци.