Какво е патриотизъм?

Какво е патриотизъм не съм се питала, защото го разбирам по свой начин и през своя опит. Чувствам нужда да облека в думи какво е за мен и как все по-малко се доближава до всеобщо приетото разбиране, защото съм жив свидетел как сегашните патриоти (които не само превърнаха тази дума в грозна) ми откраднаха дори нациоаналния флаг. И преди да продължа, знам, че е много вероятно да мина повече за национален предател, отколкото за патриот, ала съм готова да си сложа и тая алена буква на ревера.

Дали е любов към родното място с детските спомени и мечти? Мястото, където звучи красивата песен на птиците и където седяхме на тротоара и си разказвахме измислени истории до късно. Дали изобщо е любов към мястото, където са останали нашите скъпи и най-ценни спомени от щастливото ни детство? Ако беше това, то би било много лесно да си патриотичен, макар и тези места вече да ги няма, защото птиците отдавна са заглушени от машините, а историите за щастливо детство са все по-малко.

Патриотизъм и носталгия изобщо трябва ли да се свързват?! Лев Толстой е определил патриотизма като принцип, който оправдава обучението на убийци на едро и още по-хубаво и по-ясно като глупав: “Глупав е, защото ако всяка държава смята себе си за най-добра, всички ще грешат. Безнравствен е, защото подтиква всеки човек да придобива полза за своята държава и народ в ущърб на други държави и народи, което е противоположно на нравствения закон: „Не прави другиму това, което не искаш да правят на теб“.

Съгласна съм в някаква степен с Толстой, макар че аз го разбирам и като глупаво суеверие, защото суеверията са се появили, когато хората не са могли да си обяснят природните явления. Затова и все още има много хора, които вярват, че има по-голяма сила от тях някъде там в небето, но да не задълбавам в религията. Не за това ми е думата. Суеверията наистина имат логично обяснение във времена, в които хората са виждали свръхестествена сила в промените в климата, та и патриотизма аз така го виждам – изкуствено създаден.И някак на основата на страх.

Особено днес, когато сегашните (нарочни ги наричам така, защото много от тях няма да са патриоти след десетина години, например) патриоти се гордеят навред с неща в историята ни, за които нямат никакъв принос и не биха могли да ги повторят. И много ги заболя от думите на Георги Господинов, който беше безупречно точен в определението си, защото миналата година покрай случая на Дебора имахме шанса да видим отблизо патриотизма и да се отвратим.

Високомерието и егоизмът са сред характеристиките на патриотизма, защото без никакви усилия го получаваш само защото си се родил на конкретно място, което има невероятна история или пък прекрасни условия за живот или живееш сред “по-висшите и велики” същества на земята. Тази невероятна заблуда едва ли не те прави длъжен да се бориш с невидимите сили, за да доказваш своето превъзходство постоянно и навсякъде. Татуираните герои от нашата история дали са достатъчни да показваш патротизма си или националния флаг на балкона върши също тази работа?

За да докажа, че патриотизъм може да се приеме наистина като чисто и просто суеверие, нека го напиша в днешно време, за да стане кристално ясно и за тези, които си пият просекото в пластмасови чашки:

Сегашните патриоти се обличат в потури и презират всичко европейско, културно и извисяващо, към което са се стремили същите онези герои, дето са им татуирани по прасците.

Сегашните патриоти ходят на война само в социалните мрежи, където са също неграмотни, но се гордеят до сълзи с истинските патриоти, които без колебание са отивали на истинска война, за да пазят земята на предците си и когато са се връщали не са позволявали никой да ги доближи, преди да се съблекат голи на двора и да изгорят дрехите си, пълни с фронтови въшки. А сегашните са сигурни, че няма защо да воюват, защото са убедени , че някой ( Русия) ще ги пази.

Сегашните патриоти не искат да сме в Европейския съюз, въпреки че всички преди тях (пак онези, с които се гордеят) са ни завещали именно европейска България.

Сегашните патриоти за разлика от скромните си предци, които са си работели и воювали без мнгоо шум и претенции, вдигат врява до небесата с всичко, което правят, за да бъдат забелязвани и признати. Някои даже са инфлуенсъри, но не знаят как е старобългарската дума за това, затова не могат да се определят правилно.

Сегашните патриоти масово не познават историята и традициите ни, но при всяка възможност си измислят свои, като “мъжкото ледено хоро”. И в същото време не са готови да научат как се пише и говори правилно на родния си език, който иначе почитат пак до небесата.

Не мисля да продължавам, защото патриотизма отдавна не е нещо, с което умните хора ще се закичат. Прекалено много злоупотреба имаше и още има с него. Да си патриот е нещо долно в днешно време и някак свързано повече с Русия, отколкото с България. Да си патриот е да си нагъл, прост, готов на физическа саморазправа във всеки момент,непознаващ нищо повече от други като теб, с които да си мислите, че Ботев е значка за храброст на ревера или любим футболен отбор.

Дори и да е имало някакви нормлани измерения на патриотизъм у нас, отдавна са отнети от сегашните патриоти, които както казах, откраднаха и българското знаме.

То вече е символ на този крив патриотизъм, с който все по-малко хора искат да се отъждествяват.

Моите патриотични разбирания не се изчерпват с това, че патриотизма е суеверие, разбира се. И аз настръхвам на химна и когато чуя Валя Балканска (особено на живо). Може да не обичам особено българската кухня, но пазя езика ни колкото мога, хвърлям си боклука разделно и никога на улицата или в шахтите. Спазвам правилата, законите, плащам си всички данъци, гласувам, протестирам. Посветих 10 години на гражданския сектор, в който съм работила за благото на различни уязвими групи и не само, за да живеем всички в една по-хубава и уредена страна. Подкрепям българското изкуство и производство. Не се возя гратис и още помня Стоичков като футболист, а не като рекламното лице на Кауфланд.

Смея да се заявя като активистка. Нямам портрет на Левски у дома. Само постери на театрални постановки, но и българско знаме нямам. И не искам. Нямам нужда от символите, които все повече се превръщат в оръжия на антисвободата ни, защото патриотизма е в действията. Поне би трябвало да бъде.

“Патриотизмът им татуиран, ножовете им макетни, свободата им – смърт”

P.S.

Не се сещам за нещо по-плашещо през 2024 г от малко дете, седнало на раменете на баща си, размахвайки българското знаме.

С уговорката, че за да пишеш добре, е необходимо да пишеш с постоянство и въпреки своята посредственост – ЦЪК за подкрепа на блогосферата.