Сценичното изкуство, наречено театър винаги ми е било на сърце, но трябва да призная най-вече пред себе си, че тази година го неглижирах.
Има няколко постановки, които съм си набелязала от МНОГО време и понякога ги забравям. Затова ще ви ги споделя и ще си призная за последния път, когато бях на театър. Погледнато от днес…не е никак добре. Мина една година, откакто не съм била на театър, като махнем детските куклени постановки. Срам ме е, но наистина тази година сякаш се отдадох повече на музиката на живо и колкото и планове да си правих за театър, все се проваляха, без мъчително да съжалявам.
Обожавам театъра, но като се замисля имам много натоварена програма и не мога да си позволя да отида просто ей така на каквото и да е. А за онези постановки, които са в списъка ми с желания все не се добирах навреме за билети или просто не обръщах внимание толкова на липсата от магията на театралната сцена. Просто я бях заменила ударно с пътувания и концерти. И не че компенсират толкова, колкото свободното ми време бе и продължава да е в едни малки рамки.
Преди една година по това време гледах “Талант” в една дъждовна вечер в театъра отсам канала май. Страхотно представление е, особено за феновете на книгите на Захари Карабашлиев. За мен тази вечер се отличи с това, че за първи път гледах Алек Алексиев на живо на сцена и разбира се с компанията на Ева и последващите споделени бири в един грешен бар, който в една снежна вечер пък търсих и не намерих, но това е една друга история, която сега ще спестя.
“Истинският театър ни показва живота със средствата на изкуството, а не изкуство във формата на живот.”
Списъкът с постановки, които съм си набелязала и със сигурност ще расте е:
“Място наречено другаде” – спектакъл за любовта, междучовешките отношения, влюбванията, разочарованията и за надеждата. С режисьор Димитър Коцев – Шошо – факт, който мен ме мотивира повече, защото не съм гледала режисирана от него постановка.
“Аз и ти преди ние” – с участието на Йоанна Темелкова, което е мотивацията ми пък за тази постановка, защото много ми се иска да я гледам на сцена. Доколкото разбирам историята разказва на една изживяна любов, но не и докрай.
“Това не го казвай” – отново постановка с двама и то кои! Захари Бахаров и Теодора Духновникова , които си казват всичко. До края на годината ще се постарая да го гледам, дори видях, че още има билети за 4 декември в кино “Люмиер”.
“Хага” – за тази вече легендарна постановка, която се играе сравнително отскоро също ще се постарая да си взема билети в рамките на 2023 г. Пиесата е на украинската авторка Саша Денисова и от разкази знам, че е смешна и зловеща, базирана на реални събития и хора, свързани с войната в Украйна.
“Петък вечер” – авторска постановка на едни симпатяги, които познавам от малкия екран и “Татковци”, така че бързо грабнаха вниманието ми с това, че се пренасят на сцена. Нямам конкретен план, но поне два пъти назад във времето се опитвах да купя билети и все не успявах да го направя навреме. Така че следя!
“Боклук” – постановката, за която със сигурност си мисля от най-много време, просто защото се играе вече две години на сцена. Автор е Елена Телбис, а аз много я харесвам и съм любопитна да се впусна в историята на три сестри с много различни съдби, които се събират в дома от детството си.
И разбира се “Кабаре” в Кит-Кат клуб Лондон, което е новата ми мечта и цел. И много, много ще се постарая да отида до Лондон през 2024, защото до края на тези година е нереалистично. НО! Скоро видях, че в Ню Йорк, на Бродуей го играят с Еди Редмейн и мечтата ми придоби нови мащаби. Разбира се, много по-вероятно е да отида до Лондон, но пък имам и покана за САЩ за следващата година през юни, та ще си стискам палци да се наредят звездите, да се смилят над мен всички богове, да направи специално подскачане цялата земя, за да мога да го гледам и в Ню Йорк в съчетание с евентуалното ми ходене до Америка за най-специалната годишнина от сватбата, която ще имаме (евентуално).
Ако избягам от мечтите си, което ми е трудно, имам списък с 6 постановки или 6 повода да отида на театър. До края на годината остават едва 67 дни, така че 6 от тях при добро планиране ще посветя на великото изкуство на театъра.
Преди това ще гледам Димитър Иванов – Капитана в НДК, който съм сигурна, че ще направи отново страхотно представление и смятам да отида поне два пъти на кино.
“Убийците на цветната луна” на Скорсезе е следващия филм, който ще гледам на кино (надявам се до 1-2 дни) и след него българския “Диада” на Яна Титова.
Ако не излезе някой нов детски филм, плановете ми за тези ленти поне ще се сбъднат лесно. Може и да се повтарям, но си бях обещала, че веднъж месечно ще ходя на кино през тази година и ми се получава. И не звучи като уау постижение, нито пък като да имам уау социален живот, но все пак съм личен консиерж на сина си и неговите ангажименти превзеха моето така лековито наречено “свободно време”.
В заключение само мога да напиша, че да ходиш на театър е задължително удоволствие и храна за душата. Правете го по-често от мен!
За повече онлайн съдържание, лишено от реклами и за да покажете любовта си към блогосферата: ЦЪК
Leave A Comment