Новите неща за мен! Новите неща не са точно неща в смисъл на предмети или материални притежания, а по-скоро изживявания, предстоящи постановки и събития и т.н. Трябва да започна с театъра, защото ми е прясно-прясно от снощи.
“Трамвай Желание” не е нито нова пиеса (от 1947 г), нито се играе за първи път у нас, но премиерата бе вчера на голямата сцена на Младежки театър, защото двете представления от българския театър отдавна не се играят – едното беше с Камен Донев, а другото с Асен Блатечки. Сега Владо Карамазов е Стенли Ковалски с бялата юнашка фланелка, който крещи “Стелааааа! Стелааааа!”. Следващото представление е на 12 февруари, но предполагам, че няма билети, така че следете програмата на Младежкия. Със сигурност препоръчвам! Много добре подбрани актьори, които са кръвта във вените на вечното произведение, което ви заковава погледа на това, което виждате под прожектора. А Владимир Карамазов както може да крещи…
Препоръчвам и да гледате филма, ако не сте, защото в него Брандо е Ковалски. През 1951 г. излиза незабравимия филм. В главните роли са Марлон Брандо и Вивиан Лий, режисьор на лентата е Елия Казан. Филмът има 4 награди “Оскар”. Брандо е номиниран, но единствен от колектива не получава статуетката. Неговото “Стелааааа!” обаче остава най-култуво в историята на киното.
“Поп – фолк хроники: Бели птици и куршуми” в Малък градски театър зад канала ми предстои да гледам следващия уикенд. Отдавна не съм била в този театър, отдавна не съм била на постановка, която има ограничението 18+ и отдавна не съм гледала на живо двойка (в живия живот) актьори. В случая това са Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Ако разбирам правилно по описанието, ми предстои да гледам история за поп-фолка като манифест на ценности, културно явление, но не в добрия смисъл и цялата трагедия на 90-те.
Новите неща
продължават с още предстоящи събития:
“Фалстаф“ – последният шедьовър на Джузепе Верди се завръща триумфално в Софийската опера! И на опера не съм ходила отдавна и сега много се вълнувам. На 27 и 28 февруари ще бъдат премиерните спектакли на „Фалстаф“. В последният ден на месеца ще се насладя на последния шедьовър на Верди. Либретото е на Ариго Бойто по сюжета на Шекспировата комедия „Веселите уиндзорки“. След дълго отсъствие от нашата сцена, произведението се завръща при нас – малко като с “Трамвай желание”, но на друго ниво. Няколко пъти вече мислено отварям гардероба си и се мъча да избера рокля или каквото и да е за повода. Мислено се ядосвам и се насочвам към мисълта, която отдавна се е загнездила – “Дарлинг, трябва да си купиш нова рокля”… Моето алтер его (дарлинга) ме познава така добре. Та нали тя е
Мария – Антоанета!
Културният афиш продължава с кино! Преди да затропам по клавиатурата към това, което гледах и това, което ми предстои, трябва да вметна и, че гледах преди няколко дни филма “Соник” 3 – най-новото или последното нещо, в което можете да видите Джим Кери. Филмът е детски, но пък ако като малки сте имали игра SEGA няма как да не пазите топли чувства към най-бързия таралеж.

“Съседната стая” на Педро Алмодовар е това, което напълни очите ми с онази естетика, която искаш да пренесеш у дома – цветовете, дрехите, интериора, откровеността. Алмодовар го може това и отново го е направил ужасно красиво. Джулиан Мур и Тилда Суинтън са неочаквано добро дуо. Историята върви така ненатрапчиво, въпреки сериозните теми, които повдига и липсата на хумор.
Това ме прехвърля към следващото заглавие – “Есента на ловеца”. Български филм, чиято премиера е на 18-ти и аз ще бъда там. Препоръчвам да се организирате с приятели и да отидете да го гледате. Ще бъде в кината в цялата страна съвсем скоро. Историята е много човешка и чувствена и се сблъсква с друга история, за да се слеят в едно ново измерение на човечността. Имах възможността да гледам филма предварително, така че го препоръчвам категорично.
И от българската лента, пък макар и с белгийски режисьор, се прехвърлям към филмовия фестивал
Master of Art – до 27-ми февруари ще гледаме документални филми, посветени на изкуството. Харесах си няколко заглавия от програмата, но истината е, че ще успея да изгледам само “ВАН ГОГ: ПОЕТИ И ЛЮБОВНИЦИ”. Личната ми програма е прекалено наситена за някой, който работи на пълно работно време, вечно закъснява да си вземе детето от детската градина, има си side hustle, блог и ходи на кино, театър, опера, ски и т.н. Понякога си мисля, че един живот не е достатъчен за всичкото изкуство, което се създава и е вече създадено. А аз съм жадна за култура и изкуство (почти) във всяка форма. Наскоро си припомних как бях на 19-20 и ми бяха останали последни 25 лв за няколко дни, а с тях си купих билет за театър, една книга от кашончето на един чичко на площад “Славейков” и ми останаха колкото да се нахраня ВЕДНЪЖ за деня. Но това беше ок, защото и тогава и сега ми е по-важно да си храня душата.
Приключвам с киното и се прехвърлям към другите събития, но няма как да не отбележа, че фестивалът в Кан вече ни занимава. Поне мен! Това, което знам на този етап е, че Жулиет Бинош ще бъде председател на журито. Фестивалът ще се проведе от 13 до 24 май. Това е, но аз много се вълнувам. Все още ми е мечта да посетя фестивала в Кан и силно се надявам да има как да стане.
И от лентите към страниците. Книгата, която чета в момента е “Зулали” на Нарине Абгарян. За мен е нова, а и не съм чела нищо от авторката. Все още не мога да споделя особено много впечатления, но определено тези разкази ме карат да се замислям над простичките и важни неща в живота. Някаква малка вселена, в която все пак щастието побеждава многото тъга и натрупани разочарования. Харесва ми и дори и да не съм я прочела до край, мога да я препоръчам.
А на 11-ти (вторник) от 19 ч можете да се сдобиете с преиздадената “Скарида” на Шошо (Димитър Коцев) в Boom Cabaret на ул. “Леге” 8. Мисля да отида, макар че съм чела книгата, но я дадох на приятелка и мина много време, така че да кажем, че вече си е нейна. Ще си взема нова, а и ще видя автора, с който се познаваме по работа, но е страшен пич и винаги бих се радвала да се видим.
Става много дълъг текст за новите неща, но пък трябва да призная, че за най-късия месец в годината, февруари си го бива! Само ще маркирам, че предстоят:
Mish Mash Fest – St.Valentine еdition
Под купола на Ларгото отново ще ни очакват творенията на талантливи дизайнери и приложни артисти, както и работилнички, вкусотии, музика за настроение.
Джими Кар на живо в София
За мое съжаление нямам билет за тази комедия за ценители,макар че имах намерение да отида. Все пак, на всички, които ще са там, пожелавам да се смеят много и от сърце, защото комедията е висш пилотаж и има суперсилата да прави живота толкова поносим и приятен…
Съвсем скоро ще празнуваме и Свети Валентин. Не знам как, не знам защо и отдавна не виждам смислъл да търся смисъл в това дали трябва или не да празнуваме този ден. Свети Валентин е просто още един повод да направим вечерта си или деня си по-празничен и специален, да покажем любовта си, да излезем от рутината. С лудото ни ежедневие, е хубаво да имаме по един такъв ден.
И последно – преди няколко дни се качих на стълба за първи път, за да свалям фотографии, които бяхме изложили в кино Г8. Новите неща са всичко друго, но
не и неща.
Leave A Comment