Равносметка

Стана ли време за равносметка?

Тази година за първи път от…може би откакто съм жива, се почувствах горда от факта, че съм българка. Ама съвсем наистина. Два пъти в рамките на няколко дни и тези два пъти бяха в Португалия.

Първият път беше, когато две маси с хора (около 20 души) предимно от Аржентина, Пуерто Рико, Испания, Колумбия и другите ги забравям, ме спряха и ме питаха кой е най-известния български футболист. Аз казах “Не знам дали сте го чували, но със сигурност е Христо Стоичков” и тогава те избухнаха в радостни викове,все едно отбора им току що е вкарал гол.

Вторият път беше, когато колегата ми от Giving Tuesday от Израел, когато се запознахме и чу, че съм от България ми благодари за спасяването на евреите от цар Борис III и се заговорихме за историята и ловния дворец, в който Борис къса заповедта за депортирането от Хитлер.

За първи път от много време наистина се страхувах за живота си и сериозно преосмислих всички онези етикети, с които съм закичена. Трябваха ми около 2-3 месеца да се опозная навътре. Там, където рядко се допускам. Обаче ми се отрази добре, макар и след няколко мъчителни седмици. Наивно се имаме за някакви, уж се знаем какви сме и се познаваме по-добре от всеки друг, но живота ни поднася нова порция уроци, когато най-малко ги очакваме.

И други неща правих за първи през тази година, така че със сигурност мога да кажа, че беше добра година. Най-накрая посетих Рим, макар че със сигурност ще ми трябват още поне няколко трипчета до там, за да го опозная така, както ми се иска. По-важното е, че там се сбъдна една мечта. Възрастните все по-рядко мечтаят и някак не могат да се радват на късмета си истински, когато им се усмихне, затова се гордея със себе си (макар и да е детинско), че още мечтая.

20 юли остава в историята като деня, в който бях на най-якия концерт – MANESKIN!

Всъщност, дори и това да беше ТОП събитието на годината ми, имам с какво още да се обърна назад и да си кажа “Беше добра 2023”:

Видях Джони Деп и Дамиано Давид на живо в рамките на 2 месеца! Ултимейт селебрити кръшовете ми!

Бях на концерти на разни банди – малки и големи, които чувах за първи път и беше супер яко. Бях на море с приятелите ни от САЩ, което се случва веднъж на 5-6 години, така че прекараноот време заедно е в чеклиста на добра година. Направихме доста неща за Анди, които на него му бяха за първи път в живота, така че детския смях и радостта също са чекнати. Празнувахме рождени дни, имени дни, кръщенета, една сватба и много служебни събития!

Изгледали сме часове качествено кино, включително и българско, в киносалоните и  топ филмите за годината са:

“Убийците на цветна луна” ,”Барби”, “Опенхаймер” , “Диада“, “Tár“, “Васил”. И няколко детски, разбира се.

Часове и в куклените театри сме отчели, за сметка на театъра, на който ми се иска да съм ходила повече през 2023 година, но това ще го компенсирам скоро.

Часове инвестирах и в два нови курса. Съжалявам само за единия, така че бих казала, че съм доволна.

Може би не часове, но достатъчно минути минаха и в избори, които не липсваха И тази година. Трябва да и призная, че започва да ми омръзва това упражнение с изобрите.

Часове в простести! Един от най-големите простести, който бе организаран тази година – срещу домашното насилие и конкретно случая Дебора, който разтърси цялата ни държава. Най-накрая масово хората по тия земи се отвратиха от насилието. В София беше грандиозно, но по-важното е, че този път недоволството даде някакви резултати.

Протестирахме и срещу махането на машинния вот, където се събрахме отйровено стари муцуни или с други думи обичайните по протести, дето си се виждаме редовно. Не се познаваме, но се знаем.

А съвсем към началото на годината бе и протеста срещу директора на Народния театър, но там знаете, че нещата са си все така…Александър Морфов просто не е част от театъра вече. Другото си е както си е било, май май.

Важното е, че все още надигаме глас. Е, по избори не – избирателната активност беше скандално ниска и тази година, но все още има хора, с които ще градим нещо хубаво в тая България и това ме радва.

За съжаление войната в Украйна продължава, но още по-жалкото е, че избухна и нова война – тази между Израел и Палестина. Негативите не са никак малко за отиващата си година, но нищо не може да се сравни с ужаса на войните.

Ако се върна към моя малък балон, мисля, че бъбречната криза беше най-бруталното лошо нещо, което съм изпитала, както и напрежението свързано с всичко около здравето. А ако трябва да го маскирам с хумор, ще кажа, че все още виждам много 30-40 годишни хора, които правят разни неща така, само защото родителите им така правят. И това искрено ме натъжава, макар че ми е смешно.

2023 беше хубава година! Везенков е в NBA, Dubioza пяха спонтанно в градинката на Кристал, слушаме музика на винил, два пъти се качих на Виенско колело, наградата “Букър” отиде при българин, видях най-великата гледка в живота си – Кабо да Рока (бях на края на Европа), не пропуснах нищо, което исках да гледам в Netflix, бях на въжен мост, балкани, море, океан, Витоша, за риба, на пазара за колите в Д-град. Изядох много вкусни пици, насладих се на всичко, което ми поднесе кулинарията тази година, изпих много хубави бири, вино и кафета. Кенсълнахме Тото, София има нов кмет, момичетата ни в шаха скриха шапката на целия свят. Запознах се с много хора, част от тях са доста яки. В професионално отношение също имах добра година. “Геринополис” вече има още един стабилен клиент. Rolling Stones имат нов албум и ще тръгват на турне.

2023 беше добра. Да, имаше своите минуси. Имаше сълзи, болка, вина, трудности. Но така израстваме и сме по-добре подготвени за онова, което ще ни донесе 2024 година!