Måneskin! Måneskin! Måneskin!

крещеше тълпата от трибуните и ние се присъединихме. Беше тъмно и заклевам се, че в този момент небето се промени.Сякаш знаеше, че трябва да отстъпи и никой няма да гледа към звездите тази нощ, защото едни други звезди излизаха на сцената на най-големия стадион в родния си Рим, за да ни подарят най-великото преживяване, за което си мислехме, че бяхме готови. 

След едно объркващо за сетивата (за мен) светлинно шоу, се чу мощно Dance, dance, dance, dance, dance until I die…

Излязоха! И е излишно да казвам, че полудяхме. ТОЛКОВА не съм се кефила на никой концерт, наистина. Последваха GOSSIP, ZITTI E BUONI, Chosen и ние викахме, пяхме, скачахме, танцувахме! Не спирахме през цялото време, което обаче не важеше за хората около нас. Бързо сякаш се кротнаха и бяха доста статични, като за концерт на Måneskin, а и за който и да е друг, за да бъда откровена до край. Не разбирам как е възможно дори, но няма значение. Аз и Ева продължавахме и на OWN MY MIND, SUPERMODEL, Le parole lontane, Iron Sky (cover), BABY SAID, BLA BLA BLA, Beggin’ (което мен ме вдигна още повече, защото тази песен ми е ужасно специална), IN NOME DEL PADRE, FOR YOUR LOVE. И по това време барабаните на Итън се преместиха до нас, на езика на сцената. И това, което последва беше повече от ВЕЛИКО!

Но преди това нека внеса малко контекст.

Концертите на Måneskin са известни с много енергия, завладяващо сценично присъствие и смесица от рок, пънк и глем влиянията си, също и с харизмата и суровия талант на всички в групата.

Изпълненията им на живо определено се открояват! Тук няма грам съмнение.

И на 20 юли в Рим на стадион “Олимпико” определено беше така. Това е концерт, който не може да бъде забравен, независимо от всичко. Наелектризираща атмосфера оставя трайно впечатление. До живот.

Тяхното сценично присъствие и страстта към музиката им са заразителни и те знаят как да се ангажират с тълпата, поддържат публиката енергизирана по време на шоуто. Невероятно е! Дамиано Давид и неговото харизматично сценично присъствие е наистина зашеметяващ на живо. Той НАИСТИНА прави всяко изпълнение завладяващо.

Всички членове на Måneskin със сигурност са изключително талантливи музиканти. Тяхното владеене на бас, китара и барабани, съчетано със силните вокали, води до много стегнат и силно впечатляващ звук на живо. Като на запис… Най-доброто шоу, което някога съм виждала и слушала на живо! Томас просто за пореден път се доказа като изключително талантлив китарист. Имаше забележително соло, а и поддържаше темпо и енергия през цялото време, разбира се и заедно с Вик бяха феноменални. А тя е в пъти по-яка на живо, отколкото на снимки. Жалко само, че stage diving-a беше от другата страна на front of stage-а, а не при нас.

Сетлистът им беше микс от оригиналните им песни, които обожавам и включваше добре познатия и още по-добре изпълнен кавър, за който вече споменах. А за мен тази песен бе началото на всичко! Имаше и още един кавър, всъщност, но не ми е толкова на сърце.

Връщайки се към шоуто като такова, трябва да кажа, че сценичният дизайн и визуализацията на концерта  включваше страхотни светлинни ефекти и дизайн на сцената, които перфектно допълват цялостното изпълнение и допринесоха за цялата атмосферата. Също така е известно, че бандата често включва спонтанни моменти и импровизации по време концертите си. Елемент на изненада за публиката, като по този начин прибавя още една щипка уникалност за цялото изживяване.И този концерт не беше изключение – на последната песен Kool kids преди да излязат на бис, на сцената се качиха много младежи, които се разбиваха от танци около самите Måneskin! Завидях малко, признавам си.

Но преди финала, пак се връщам хронологично. GASOLINE не само бе изпълнена със свръх енергия супер близо до нас, но и на сцената имаше истински огън! Ефектът нямаше как да е по-добър, наистина! Последва TIMEZONE – обожавам я! Тогава някак гърлото ми увеличи размера си и на всички видеа се чува доста добре смешно-детския ми глас. Защото пея с цяло гърло, заедно с Ева, разбира се. И всички около нас, които не спираха да снимат през цялото време. I WANNA BE YOUR SLAVE бе последната песен, за която бяха ТОЛКОВА близо и след това стана още по-магично. Дори и да не ми се вярваше, че е възможно. И то без да ги виждам физически, а само на екран. Изпълниха акустично Torna a casa и VENT’ANNI, с което вярвам, че 100 000 души (и повече сигурно) на стадиона се разчувстваха особено силно и пяха със светнати телефони в ръце, поклащайки се в ритъма на гласа на Дамиано.

Беше невероятно. След това се завърнаха на сцената и тези няколко песни преди последната, за която вече казах, сякаш минаха прекалено бързо. Защото не искахме да свършва. Бисът бе страхотен, като всичко в тази нощ. Дори когато Дамиано забрави малко текста на I WANNA BE YOUR SLAVE.

Концертът беше грандиозен и запомнящ се за цял живот! Не мога да спра да го повтарям, знам.

За мен и Ева това беше сбъдната мечта и то на най-големия стадион в Рим. Пяхме, викахме, аз опитвах да снимам, танцувахме и през цялото време се опитвах и да осъзная, че наистина съм там, а те са толкова близо, че почти мога да ги докосна! Бяха толкова близо в един момент… Все още не мога да повярвам, защото беше удивително и със сигурност ще се видим пак. Вече дебна отново за билети.

На излизане малко си помълчахме, за да осъзнаем какво преживяхме, а на следващата сутрин, когато си гледах видеата и снимките от концерта се разплаках. От неподправено щастие.

Това ми напомня за момента, в който купихме билетите (още през есента на 2022) и когато ми ги изпратиха на пощата пуснах сълза, а краката ми трепереха и ставайки съвсем естествено заподскачах от вълнение.

В заключение:

ВСИЧКО си струваше за това уникално изживяване! Струваше си лошия квартал, в който ни беше хотела, часовете по градски автобуси, чакането им, горещината, египтяните от съседната стая, които ми изкараха акъла още първата вечер (ама за това в следващия текст) , чакането преди самия концерт, боклуците. Всичко!

P.S. Организацията на концерта беше перфектна. Никъде нищо не се чакаше. Имаше достатъчно входове и изходи, продавачи на вода, бира, кафе, сладолед и какво ли още не. Стадионът беше покрит, за да не нараним настилката му. Тоалетни и чешми имаше, стюарди – много, страхотно мило отношение и никакви проблеми при влизане или излизане. Имаше и мърч, разбира се. Прибрах се с шалче, което често ще виждате да нося като лента за коса. Защото е пропито с емоциите ми от нощта, в която сбъднах мечтата си.

P.S. на P.S.- а:

Ева, благодаря ти!