Хипстърите са онези, без които градската култура не може да съществува. И дори и да мислим, че времето им отмина,всъщност не е така. Хипстърията също се промени, инфланцията я удари, дори Людмила Живкова би ви го казала.
Защото хипстърите придават характер и автентичност на облика на всеки град. Те са ценен извор на информация за това къде да хапнем вкусна храна (пък ако ще и на цената на два бъбрека), защо да ценим труда на другите (защото те самите полагат много), некомерсиалните дестинации, културата извън мейнстрийма, правилните партита и всички възможности в града.
Не, в семейство Живкови няма никаква хипстърия. Ако не схващаш връзката между заглавието на вестника и тази излята мисъл тук, може би няма смисъл да четеш до край?
Има нещо романтично в това да живееш в голям стар склад, който си обзавел с минималистични мебели, хеднейд аксесоари и снимки от моментния си фотоапарат, които ти разказват всяка нощ за великите ти лични преживявания. И колкото и ъндърграунд изложби да посещаваш на ден, не биха могли да се мерят с чувството за завършеност, което придобиваш, когато си купиш селъри и спанак, които консумираш на фона на винила на стара джаз формация от Бруклин, за която само малцина са чували.
Винтидж културата и модернизмът са в перфектна симбиоза в живота на всеки хипстър и това е всичко, което се стремим да имаме (да, и аз се причислявам поне part time). Книгата в ръка, в чантата или раница е абсолютно задължителна, не защото е позьорско, а защото наистина хипстърите четат книги от истинска хартия. Е, не е престъпление да те хванат да работиш в някое кафе с лаптоп, дори е хубаво до него да си оставиш чашата от соево капучино с мента и още 7 съставки, които само баристата може да ти каже в азбучен ред.
Понякога е хубаво да те видят и как свириш на китара, на пиано или небрежно си купуваш лента за стар фотоапарат. Хобитата също са в онзи идеален баланс на модерното и винтиджа. Както и лошите навици – да пушиш старите добри цигари с тютюн, а защо не и да имаш една стара лула, за която обичаш да разказваш истории. Алкохолът е почти задължителен, не защото хипстърите имат проблем, а защото артистичността често се движи с градусите на Аперол или добрия стар коняк.
А изчистените линии, естествените материи и светлите цветове са задължителните елементи, съставящи облеклото, по което ще бъде преценен хипстъра. Както и начина, по който се движиш в града – колелото е силно предпочитано, както и електрическите тротинетки, но и кола не е изключена, макар че рядко ще влезе в употреба, след като хипстърите живеят предимно в центъра, където и прекарват повечето си време.
Когато не се хранят по най-добрите места, готвят, защото slow life (цък три рецепти за закуска), fika, hygge са не по-малко важна част от всичките им философии за живота.
Знам, че ако всеки може да е хипстър, то никой вече няма да е хипстър, но субкултурата се промени и възприе бързо хипстърията (но още има истински такива). И ако искаш да си част от пулсиращата София – опитай да се присъединиш. А ако не притежаваш автентичност и не знаеш как да поставиш нови граници на добрия вкус, бързо ще бъдеш отритнат. Защото да си един от тълпата е смъртната присъда на хипстъра. Не пропускай да останеш верен със себе си, само с малко повече критично мислене към абсолютно всичко и съвсем заслужено придобита високомерност към всички, които не изглеждат достатъчно добре, за да делите земята под краката си. Разбира се, че преувеличавам, за да спечеля поне една усмивка, но нека си признаем, че има доза истина в преходното изречение.
Колкото и да не ни се вярва, все още има истински хипстъри, въпреки масовите им имитации, така че чувствай се свободен да се пробваш. Не се залъгвай само, че става с щракване на пръсти, защото не ти ли идва отвътре, значи губиш още при първото условие по невидимия договор с живота – автентичността. Знам, че повторих многократно таи дума, но има защо, нали?
Преди да изброя най-ясните белези на всеки хипстър, чувствам се длъжна да вметна, че преди десетина години, когато хипстърията бе на гребена на вълната, аз самата ги гледах с надсмешка и леко недоверие, което всъщност бе първия ми разбираем симптом, че хипстъра в мен най-накрая има шанс да се покаже и дори си има определение.
И още едно пояснение за всички метафори и буквалистики тук – хипстърията ще стигне до шията, само ако си притежател на поне една дървена папийонка (моята е с черепчета).
Join the dark side на чист гийкски
Start pack за всеки готов да се посвети на хипстърия:
ретро очила
прическа за себеизразяване
винтидж дрехи
иронични тишърти, богати на цветове
кецове
татуси
стар ърбан велосипед
стар фотоапарат
книга под ръка
винтидж списания
афинитет към крафт бира и много скъпо кафе
За повече съдържание, лишено от реклами и клишета:
https://www.patreon.com/svetatnageri/about
Leave A Comment