А пък днес е не само Денят на Освобождението на България от османско иго, но и ден на писателите. В нашата история писателите са имали много важна роля именно за освобождението ни, както и за поддържането на духа на народа ни. Нека пазим свободата си и ценим писателите си.
Това не е манифест на този 3 март, обаче. Това е за писателите през моята скромна вдъхновена призма.
Oпознай града, в който живееш, ако смея да перифразирам Алеко Константинов, за да привлека вниманието към литературната страна на София, а по-точно 2 места, от които да почерпим вдъхновение. Местата на писателите ни из столицата са много повече, разбира се, но не препоръчвам да се обхождат за ден-два. Потапянето в историята е процес, на който трябва да се наслаждаваме, а не да го минаваме отгоре като “общи условия” на договора за мобилни услуги.
„Из прозореца си южен
всякой ден като поглеждам,
мощна Витоша съглеждам
в плащ зелен ил теменужен.“
на ъгъла на „Г. С. Раковски“ и „Иван Вазов“
Домът на Вазов е добре поддържан и отворен за посетители пет дни в седмицата (без неделя и понеделник). Всеки последен четвъртък от месеца посещенията в музея са безплатни.
Къщата-музей на Петко и Пенчо Славейкови
(до къщата-музей на Яворов) на „Раковски“ № 138
„Во стаичката пръска аромат
оставена от тебе китка цвете,
тоз аромат душата ми в мечти
при теб унася, свидно мое дете.“
Баща и син Славейкови никога не са живели там, но внучката на Петко Светослава Славейкова е отдала апартамента си, за да събере всички техни вещи от къщата им на площад „Кафене баши“ (сега площад „Славейков“, който свързваме с книги, но някога и площад „Света Неделя“ е имал своите букинисти) и да пресъздаде атмосферата на работните им кабинети.
Отново:отворен за посещение от вторник до събота, като всеки последен четвъртък от месеца входът е свободен.
И сега правя едно мислено пътуване към Португалия, накъдето ще полетя в края на май и се надявам да имам времето да се потопя в истинския вкус на Лисабон с някои от класиците на República Portuguesa в ръка.
Иска ми се да имам времето, за да седна до бронзовата статуя на Фернандо Песоа, която се намира в предната част на известното Café Brasileira, популярно място за културни дейци, открито през далечната 1905 г.
Песоа (1888-1935) е критик, философ и поет, чиито произведения сега се считат за класика на модернизма. Нещо като самотник, той е бил размирна душа, чиито произведения – предимно написани под алтер-его, които той наричал хетероними – са оценени едва след смъртта му. Неговият шедьовър е прозаичната творба „Книгата на безпокойството“, която описва ежедневието на Rua dos Douradores, една от главните пешеходни улици в квартал Baixa, вероятно променена днес от времето, когато Песоа е живял там.
И литературните величия, дошли след него, разбира се.
Бих искала да прочета на място книгите на някои от писателите, върху които Песоа несъмнено е повлиял. Например прекрасната “Годината на смъртта на Рикардо Рейс” от Хосе Сарамаго (1922-2010). Сарамаго печели Нобелова награда за литература през 1998 г. и действието на книгата му се развива в Лисабон на Салазар точно след Втората световна война, когато лекар в изгнание се завръща в града и се сблъсква с призрака на самия Фернандо Песоа. Днес Сарамаго се помни в (разкошната поне по снимки на този етап) Casa dos Bicos точно под Алфама, богато украсена къща със заострена каменна фасада, която отчасти датира от 16-ти век, а сега е домакин на изложби и събития, свързани с автора.
И един трибют към всички, вдъхновени от Лисабон
Представям си как обикалям града и си мисля какво ли са си мислели тук Ричард Зимлър и Робърт Уилсън. Или как опознавам града по стъпките на Мадона. Извън писателската тема, защото няма да лъжа – размечтах си се, но места като бар “Тежу” , известен с импровизациите на музиканти пред местните фенове, туристи, студенти, писатели и художници също ме влекат силно като магнит и също виждам като доза вдъхновение, която ще ме държи седмици наред.
За да не избягам от темата за писателите,сещам се веднага за няколко любими автора, с риск, че пропускам много. Франсоа Мориак, Елена Феранте, Мишел Уелбек, Вирджиния Улф, Самуел Бекет, Жорж Санд , Захари Карабашлиев, Томас Харис…
Каквато и литература да предпочитате, който и автор да ви е на сърце, не се ограничавайте само с това. Откривайте нови, четете книги и пишете, щом усетите мастиления си порив.
„Аз приемам да пиша за всичко и всекиго при едно-единствено условие — че никой не ще ме кара да не казвам истината.“ Думите на Антъни Бърджес, които е хубаво да се припомняме по-често.
Четете повече писатели без книги и книги на български писатели…
Leave A Comment