Кори

Днес Кори би имал рожден ден. И щеше да стане на 10 години, но на 8 декември 2019 се превърна в звездичка. Странно как 8 е неговото число. Да загубиш домашен любимец е изключително мъчително и болката остава дълго след деня, в който си го загубил. Много дълго дори. И до ден днешен се просълзявам като си спомня как скачаше наоколо или като видя негова снимка.

Кори беше домашно порче или фретка и много привличаше вниманието към себе си, а и беше албинос.

Беше най-сладурското порче на света с бяла и лъскава козина, червени очи и розов нос. Колко много го обичах и колко много ми липсва…Понякога ме е срам да призная, защото хората не успяват да разберат каква връзка имахме и как наистина за мен бе като дете. Първото ми дете – така го наричам и много се радвам, че макар че Анди бе едва на годинка, Кори имаше интеракции с него. Познаваха се. Това бяха моменти на първична любов. Онази, която никой от тях не разбира, но изпитва. И щастието!

Детското щастие в очите на Анди, когато видеше Кори! Сърцето ми преливаше от радост.

Осинових Кори от зоо кът в Димитровград, където мисля, че все още имат фретки. Веднъж, може би година след това, дори го заведох до там, до клетката на родната му майка 🙂

Кори беше част от семейството ни и навсякъде пътуваше с нас. Само за зимните ни ваканции, когато ходихме на ски, трябваше да му търсим хотел и го оставяхме. Винаги ме болеше от това, но тук е редно да кажа, че горещо, парещо препоръчвам Централна Ветеринарна Клиника и абсолютно толкова горещо ще наплюя ветеринарския център или каквото там се води в София Ринг Мол, откъдето си го взехме болен, без да беше ял с дни, а те дори не бяха забелязали.

Все пак, ваканциите с Кори бяха забавни, особено на морето, където ме спираха туристи да питат какво е това, а рускини ми предлагаха пари за него. Същите, които можете да видите с палта от норки…

Да, криндж си е.

Всеки пикник, разходка в планината или в парка задължително бе съпроводена от множество хора с интерес към Кори, а кучетата го плашеха, макар че някои искаха само да си играят.

Никога няма да забравя един пикник на Витоша, на една шано поляна, до която ходихме адски дълго време и нямаше нищо и никой наоколо, докато изведнъж от завоя се появи едно голямо куче – хрътка (не помня породата) и целенасочено тичайки идваше към Кори. Предполагам, че имат наистина добър нюх.

Няма да забравя и как го водих при женска, за да създадат поколение, преди да го кастрираме и докато чаках да ми отворят пред входа (на стопаните на женското порче) едни бездомни кучета скочиха срещу мен. Аз гушках Кори, а те се бяха настървили много срещу него и един клошар ги разгони. Нямаше никой друг пред този блок. Тогава бях сигурна, че нямам шанс срещу две големи кучета, които силно искат това, което държа.

Чувствам се длъжна да кажа, че порчето е страхотен домашен любимец! Е, да, името ferret произлиза от латинското furittus, което означава „малък крадец“, което е буквална препратка към любовта им да крият дребни вещи. Но и това е забавно. Фретките са дълги и стройни, със сладки муцуни и собствен нрав.

По книга се води, че спят по около 14 – 15 часа на ден и си е така. В този смисъл не бива да се притесняваш за тях, ако са сами у дома, а ти си на работа по 8-10 часа. Активни са по време на здрач, но не специално денем или нощем. Също така, са сред най-любопитните животни на планетата, така че наистина забавата с тях е гарантирана. Винаги трябва да се следят какво правят, ако са пуснати свободни, защото често се чува шум от нещо, което се чупи, пада и т.н. Обичат компания и са социални, обичат и да заспят в закрито място, затова и Кори имаше къщичка, в която влизаше, а на нея имаше и балкон. Отстрани място за вода и храна, а вътре в къщата обикновено беше пълно с играчки. Обичаше си одеялцата и играчките.

Макар че са месоядни, за фретките си има специална храна на гранули, която се намира в почти всеки зоо магазин. Може да се замества и с котешка, но по-добре да е само в крайни случаи. Ходят до тоалетна само в ъгъл и дори има такива триъгълни тоалетни за тях. Е, Кори така и не се научи в тази тоалетна, защото си играеше с гранулите, така че ходеше на вестници в ъгъла в отреденото му пространство. И трябва да кажа, че за съжаление имат и здравословни проблеми, сред които най-чести са ракови образувания, каквото имаше и Кори.

Лекувахме го дълго и през последната си година той наистина не беше добре. Често бяхме в ЦВК, където не един и двама лекари са виждали сълзите ми. Беше непоносима болка да чуя, че задържа вода и сърцето му не работи добре, а когато откриха и образуванието се опитах да намеря сили в себе да свикна с мисълта, че Кори няма да е с нас още много дълго, но така и не успях.

И още май не съм, защото ми липсва ужасно много и преди няколко дни, когато Анди разглеждаше едни карти с различни животни на тях и на едната имаше пор, а той каза “Коли”, реших да му разкажа. Казах му, че сме имали Кори за домашен любимец и много го обичахме. Показах му негова снимка, разказах му колко беше забавно с него и колко беше сладък, а Анди се разплака и ме прегърна силно.

Кори е звездичка, но винаги ще бъде в сърцето ми.

И увековечен в татус на гърба ми през рамото… там където слагаше главичката си, когато го прегръщах.

Най-добрият домашен любимец!