8.8 е една добра дата да споделя още 8 неща за мен. Като се замисля, с последния подобен текст си мислех, че съм изчерпала всичко, защото той пък беше втори такъв, но ето, че измислих какво още. Важно е да си споделяме, за да се намираме, откриваме и чувстваме близки или пък обратното…

Истината е, че датата не е от значение, нито знам нещо за нумерологията. Просто е неделя и аз съм си откраднала време, за да пиша – нещо, което обичам да правя.

(още) 8 неща за мен

1.Не вярвам в оригиналните идеи. Наистина не вярвам, че съществува такова нещо от около един век насам, може и по-малко. Вярвам, че всяка идея е повлияна от друга идея или нещо друго, което вече съществува, било е написано или казвано. Това често е благодарение на подсъзнанието ни, но все пак, наистина мисля, че няма оригинални идеи, а само надграждане на всичко онова, което вече е правено.

Светът на Гери споделя

2. Предпочитам есента пред лятото. Ако трябва да съм точна – прехода от лято към есен е моето време! Най-прекрасното време от годината. Романтично, уютно, топло, но с полъх на предстоящите студени дни, в които се завиваме с одеяла и четем книги, а чашите чай са под ръка. Това е онова магично време, в което събираш цялото лято в сладки спомени, макар че то все още не си е отишло съвсем. И онова време, в което за последно правиш всички летни неща, като късните разходки с питие в ръка по къси панталони и се наслаждаваш на премяната на града, а тя…тя е божествена.

3. Обичам да говоря по телефона. Винаги съм обичала да говоря по телефона, а със слушалките това е още по-удобно и за мен си е кеф. Предпочитам разговора, дори и по телефон пред това да пиша в съобщения. Още от малка обичам да говоря по телефона, дори и да прекарвах времето си в не до там смислени разговори с хора, които ще срещна на следващия ден. Гласовете на хората ме успокояват. Винаги е било така и ме радват истински. В разговора можеш да уловиш емоции, а не с емотикони.

4.Страх ме е от паяци. Съвсем наскоро гоних у дома една миризливка, която се въртепе около лампата в кухнята и ме подлуди и през цялото време си казвах “Добре, че паяците не правят така”. Страх ме е от паяци. Много. Панирам се, противни са ми, странни са и са ужасно много видове, които не знам от къде се пръкват. На сватбата ти имах един в роклята, но аз не го видях. Роклята ми беше голяма, макар само с един обръч и събрах доста буби в пластовете…

5. Мечтая за Африка. Искам да отида в Африка, дори не знам в коя страна. Знам, че няма да спася света, ако отида някъде, където има сериозни проблеми като глад, недостиг на питейна вода, множество болести, липса на образование и т.н., но ми се иска да мога да прекарам смислено време от живота си там и да бъда полезна. Вярвам, че мога да полезна, независимо с какво. Иска ми се да мога да забравя за този консуматорски свят и да се потопя в изцяло нова култура и да почувствам по-силна връзка с природата. Малко си го представям като “Лара Крофт 2: Люлката на живота” – че там е ключа за баланса в природата и вътрешния ни мир. И трябва да живеем просто.

6. Вярвам, че хората са добри. Едно от тези 8 неща за мен вероятно ще се стори на някой като искрена наивност, но вярвам в добротата у нас. Човеците сме повече добри и много обстоятелства ни изкривяват да не постъпваме като добри хора, но всеки е бил добро същество в някакъв момент от живота. Аз съм щастливка, че познавам повече такива човеци!

7. Не забравям. Моето проклятие е, че не забравям. Паметта ми е брутална. Разбира се, не помня АБСОЛЮТНО всичко като Шелдън, но схващате идеята. Помня много неща, които предпочитам да забравя, както и ужасно ненужни детайли за разни случки, хора и места. Например, спомням си първия магазин Била, в който съм ходила, а не е като да е било особено постижение в някакви по-ранни години.

8. Вярвам, че съм забавна. Така е, вярвам си. Не мога да разказвам много вицове, но мога да пресъздавам добре случки. Включвам се със смешни коментари в правилния момент и хората се засмиват. Иронична съм до космоса и обратно и мисля, че в това ми е истинския хумор.