5 неща за мен: ваша Гери

Вчера бе специален ден, не само защото бе почивен и национален празник.. Повече заради това, че всички Гери-та празнувахме! Гергьовден е голям празник и има своите традиции. А както всички знаем по една стара традиция, която важи за всички имени дни, на такъв ден не се кани, а направо отиваш на гости на някой Гошо с широка усмивка!

Затова и няма да каня никой, а един ден по-късно (за да сме в кондиция) ще споделя още малко за себе си – ваша Гери.

Моята кондиция не е много на фокус, но ще разкажа за една мисия с кръводаряването скоро!

За месец май – 5 неща за мен:

ОБИЧАМ да празнувам имен ден, а и не само! Обичам да празнувам всичко и вярвам, че трябва да правим повечето си дни специални. Не си падам по свръх изхвърлянията с големи украси, големи зали, задължителна фотосесия и т.н., а просто да разнообразявам ежедневието си. Например вечеря на място, което не мога да си позволя всеки ден, пикник в парка, почивка в планината с шампанско в раницата, малки подаръчета или жестове на обич..Не му трябва много на човек, както и на мен. Трябва ми само компания, за да празнуваме заедно, дори и това да означава да пием по бира на пейка в някой парк и да си говорим.

ОБИЧАМ да си събирам багажа! Наистина! Планувам, започвам да си събирам багажа поне 2 дни по-рано и ми е супер кеф, без значение къде ще ходя и за колко време. Разопаковането после и подреждането не ми е приятно, но пък винаги го правя макс рано и бързо, за да се занимавам много с това.

ОБИЧАМ да ходя пеша. Аз съм човек на разходките и понякога ми е по-приятно да го правя в компания, да скитаме из града, да влизаме по магазини и да се наслаждаваме на гледките около нас, отколкото да седнем някъде да си говорим. Когато бях в отпуск по майчинство и Анди беше бебе, ходих пеша по цял ден с количката, обикалях навсякъде и ми беше прекрасно! Сега, за съжаление не ходя толкова много, но се старая да ходя навсякъде пеша, вместо да ползвам транспорт.

ЧЕСТО си мисля какво ще оставя след себе си. Това е една от онези мисли, които се прокрадват, докато съм под душа или когато не мога да заспя. Много ми се иска да оставя след себе си нещо смислено и градивно. Изобщо не ми пука кой как ще ме запомни, но ми пука да оставя нещо значимо, да съм свършила нещо наистина смислено и то да може да се предава. Не знам още какво е това нещо, но ще го измисля.

НЕ МОГА и не искам да позирам за снимки! Много ми е трудно да си правя такива снимки, на които трябва да заставам някак си…По принцип мисля, че съм доста нефотогенична и ми е много трудно да позирам. Не знам как трябва да изглеждам добре на снимки, затова и когато ме снима фотограф, който не ме познава не се получават добре нещата. Чувствам се комфортно с хора, които познавам или такива, които лесно чупят леда, както се казва. Това рядко се случва. И все пак, дори и да ме снима някой познат, пак не се чувствам в кожата си да позирам. Много ми е нагласено и изкуствено. Може би един ден някой ще ми направи перфектната снимка, без да знам, че ме снима…