1 януари е Мир

1 януари е ден за мир. Според католическата общност е Международен ден на молитвата за мир, а според православната църква е Ден на Свети Василий Велики или Васильовден и доста хора имат имен ден.

1 януари е особено значима дата в историята. В Китай е ден на републиката, както и в Чехия. За Куба е празник на свободата, а общото събрание на ООН и Конгреса в САЩ са го определили за ден на мира и разбирателството между хората и народите, за обединението на човечеството в едно световно семейство.

На 1 януари през далечната 1881 г. в Княжество България е проведено първото преброяване на населението; през 1956 г. Судан става независима държава; през 1993 Чехословакия се разпада на държавите Чехия и Словакия и още много подобни събития…

1 януари е ден за мир, както в света, така и вътре в нас и между нас. Мирът предполага здрави или заздравели междуличностни или международни отношения, защото “мирно време” е не само липсата на война или конфликт, но също така и наличието на културна, религиозна и икономическа толерантност и взаимно разбирателство.

Има ли нещо по-хубаво от това да има мир? Да имаш мир със себе си е по-трудно, отколкото да помириш страни във война. Вътрешният мир е това, което всички трябва да имаме, за да има мир и навън – отвъд нас.

Началото на новата година, тези 365 нови страници, които заедно ще напишем, са прекрасно начало на нашия вътрешен мир. И този в отношенията ни.

Както се казва, лодката на гнева е празна, не е полезно да си гневен. Полезно е да си благодарен, да мислиш и за другите, да мислиш преди да говориш. Всичко, което сме е проекция на нашите мисли, за това и те трябва да са в мир. Тогава ще бъдеш разбиращ, ще прощаваш лесно, ще подминаваш негативните хора, ще влагаш повече във връзките, които си струват.

Само в мирното време вътре във всички нас ще имаме наистина любов – онази истинската, която носи щастие всеки ден. Щастието е пътят, нали вече знаем, че няма път към него. Този път си струва да извървим с мир в душите си.

Защото…преди да се появим ние, по тези земи са се водили битки и войни, проляла се е кръв, травмите са били опустошителни за ужасно много хора. Нима паметта на тези хора не заслужава ние да създаваме и поддържаме мира тук и сега. Понякога е трудно, знам. Понякога не зависи само от нас.

А понякога ще намираме мира след битката…

Един мъдър човек е казал: