Ходихме по концерти

А имаше време…ходихме по концерти!

Сега с вируса с короната 2020 е абсолютен карък откъм събития. За огромно съжаление всички концерти бяха отменени с надеждата, че ще се случат следващата година и не само в България, а навсякъде.

Тежка е короната, както се казва…

Все повече си припомням как ходихме по концерти като бяхме хлапета в тийнейджърските си години и ранните си 20.

Ходихме по концерти така, че един ден (сега) разказваме велики изживявания, тайни пътувания, сложни схеми и намигване към днешните младежи.

Тийнейджърите ще спасят света – истински вярвам в това, защото няма друга толкова силна и жива енергия като тяхната. И няма толкова силни и искрени желания като техните, които не се подчиняват на никакви забрани и не знаят какво е да се примириш. Не и когато става дума за любима банда. Не и когато говорим за МУЗИКА!

Намигам с усмивка на всички младежи и на всички родители с този разказ!

Като родител, само ще вметна, че много ще се радвам, ако някой ден Анди е изживял и половината от тези тръпки и си е създал толкова добри спомени с верни другари…

Първият концерт, на който отидох – банда и музика, която действително харесвам и определям като “голям концерт” беше на Uriah Heep. Почти съм сигурна, че бях в 9-ти клас или лятото за 9-ти клас. Макар, че точно те не са ми най-най-любимите, не са Стоунс все пак, концерта беше изумително велик. Вълната, която създаваше музиката и минаваше през нас като ток по телата ни беше толкова хубава, мощна и изпълнена със заряда на младостта, че нямаше как да има концерт, на който да не отида в бъдеще… Всичко започна с Uriah Heep и това велико преживяване!

А концерти имаше…Нямаше, обаче разбирателство за тях между мен и моите родители – не ме пускаха. Като не те пускат става сложно, но само толкова.

Все повече бях потънала в света на рок музиката и все повече исках да ходя по концерти, дори и на банди, които не бих класифицирала като особено любими.

И те взеха, че дойдоха толкова много, че ми е трудно понякога да си спомням с точност коя история към кой концерт се отнася.

Общо взето се случваше нещо такова:

Обявява се концерт. Искам да отида. Имам приятели, с които да отида (част от тях също не ги пускат, така че имам съучастници). Когато пускаха билетите в продажба започвах да събирам пари, което беше трудно, защото нямах много джобни по принцип.

Тук идва моментът, от който малко ме е срам, но знам, че всички на моята възраст ще ме разберат – бабите. Бабите са онези мили и стари същества, които толкова се радват да те видят (защото се случва рядко), че ти дават 20 лв в ръката така, все едно си подкупен катаджия. Хем не ги искаш, хем ти трябват…Взимаш ги, разбира се!

Не само, че ги взимаш, а инициираш ходенето при баба така, че да тръгне събирането на пари.

После ти остават още малко пари за билета, за пътни, някакви джобни за там и алиби!

В Н И М А В А Й Т Е

Лесна и работеща схема беше РОЖДЕНИЯ ДЕН НА МИМЕТО ОТ НАШИЯ КЛАС!

Мимето от нашия клас беше от онези мои съученички, които родителите ми уж познават, ама всъщност я бъркаха с едно друго момиче. Когато Мимето имаше рожден ден означаваше, че ще спя у тях (алибито), трябват ми пари за подарък (остатъка от парите) и всички други ще са там, така че не може да не отида ( класическо мрънкане и сърдене за достоверност).

Мимето имаше рожден ден средно по 3 пъти в годината (в зависимост от обявяването на концертите), а ако прекалявах с тази история – имахме две Марии в класа…

 

Друга по-трудна, но работеща схема беше УЧЕБНИЦИТЕ ПО АНГЛИЙСКИ И ЗАРЯЗАНАТА ПРИЯТЕЛКА! Ако се падне някой концерт по към началото на учебната година или в края на срока е идеално! Казвах, че ни трябват нови учебници по английски език, а бях такава паралелка, така че с тях компромиси не се правеха. Учебниците, разбира се си копирах и прибирах останалите пари за билет. Пак трябва да си събираш единия лев всеки ден от училище, да видиш баба си, да ти покаже как се прави супа топчета, да ходиш до магазина за хляб, за да си запазиш рестото и т.н.

Алибито е малко по-трудната част за изпълнение, но за момичетата няма невъзможни сцени – малко тревожност, “без да искаш” псуваш гаджето на най-добрата си приятелка пред вашите и започва сапунената опера…Значи, онзи тъпанар Виктор казал на Милена, че вече не я харесва и не искал да я нарани и трябвало да скъсат. Ама ще си останат приятели! После, обаче, същия тъпанар го видяхме на малкото междучасие с една Криса от другия клас (една….) без изобщо да се съобразят, че Милена ги вижда, а току-що скъсаха и т.н. Всяко момиче знае, че най-добрата приятелка е най-добрата терапия, за това много мило се обяснява на родителското тяло, че ТИ ПРОСТО ТРЯБВА ДА СИ ДО НЕЯ, ЗА ДА НЕ НАПРАВИ НЯКОЯ ГЛУПОСТ! И ще спиш у тях 😉

Имах нужните пари, за да вляза на концерта и да оцелея с някакви вода и храна, да пътувам Димитровград-София-Димитровград и добра история за това къде ще прекарам нощта…

Качвахме се на влака една голяма група, предимно с момчета и се сцепвахме от кеф и вълнение по целия път. Свирихме на въображеми китари, правихме си по 1-2 снимки с онези стари цифрови фотоапарати, говорихме си какво ли ни очаква и на гарата вече бяхме на прага на сбъдването на мечтата! За нас беше това – сбъдната мечта да си на такива концерти, да видиш и чуеш на живо някой, който заслужава странното определение “Бог” в твоето лудо съзнание.

Когато се нареждахме на опашките, за да влезнем се чакахме всички, а хората ни гледаха, все едно сме клас на екскурзия. Тичахме, за да влезнем и когато след известно време на стадиона или в залата (тогава нямаше Арена и по-добре) изведнъж се появяват силни светлини с всякакви ефекти, някой риф те удари здраво в ушите, космите по тялото ти подскачат и виждаш там от плът и кръв за тебе дошли любимите ти KISS, Whitesnake, Deff Leppard, The Scorpions, AC DC, Alice Cooper и кой ли още не…тогава звездите се пренареждат и правят място за твоите сбъднати мечти. Да бъдеш част от публиката е да си част от една много специална и сплотена общност, с която изживявате нещо лично и различно за всеки, но еднакво истинско заради ОНЗИ момент, който се запечатва вечно в съзнанието.

Онзи изключителен момент, в който ставаш единствен на света и вокала на бандата пее любимата ти песен (онази, на която е била първата ти целувка) и гледа право в теб!

Тогава знаеш, че дори и да те хванат вашите, дори и да няма как да се прибереш, дори и тавана да ти падне на главата си е струвало!

И всичко ще си струва, защото ставаш по-богат душевно от всички йоги гурута събрани на едно. Защото това е музикален оргазъм! А оргазмите трябва да се изживяват…

Надявам се да не звучи цинично, но наистина не се сещам за по-подходяща дума, с която да опиша това щастие, вълнение, удовлетворение и новото желание за още!

Спомням си толкова моменти, в които чакаме след концертите международния влак, който по онова време беше през нощта или по-точно много, много, много рано сутринта. Уморени и толкова заредени с енергия едновременно се качвахме и пътувахме обратно по 4 часа в съвсем различна обстановка. В началото е еуфория, но после в тишината всеки си овладяваше тока по тялото, емоциите и чувството, че музиката е велика и благодарение на нея си тръгваш променен, обогатен и по-зрял. Чувството на завършеност – една мечта се е сбъднала тази нощ, значи и другите ще могат, нали?

 

Така ходихме по концерти…беше велико!

Толкова велико, че на никой не му хрумваше да снима 😉
2020-07-17T19:51:19+00:00

Остави коментар

Пишете ми

  • 0898 595 707
  • contact@svetatnageri.eu
  • svetatnageri.eu
  • svetatnageri