Днес съм във вашия интернет, за да ви кажа с прости думички една проста истина: Всичко най-прекрасно предстои! Често забравям за това, а е истина! Често, както всички останали се вглеждам повече в несполуките и проблемите и голямата картина ми бяга…

За това пиша и това, защото си припомних, че най-прекрасното предстои! Колкото повече вярвам в това, толкова по-лесно ще се превърне в реалност. Истината е, че достатъчно чаках мечтите ми да се сбъднат, сякаш е лотария и всичко е въпрос на добър късмет. Ако оставя всичко в ръцете на шанса – прогнозите не изглеждат добри….Но ако поработя, за да реализирам копнежите си, вложа постоянство и упоритост (каквато си имам и за даване) и си спомням за радостите в живота ми може и да променя шансовете си.

Мисля, че с вселената ще се споразумеем, ако положа малко усилия. Ако например започна да поставям цели равни на мечтите си? И ако започна да се радвам на всичко, което имам сега?

Когато си почти на 30 си казваш, че живота е пред теб и някой ден ще отидеш в Япония, ще скочиш с парашут, ще започнеш свой бизнес и какво ли още не…Когато си на 30 добре знаеш, че “някой ден” не е ден от календара и ако наистина искаш да осъществиш желанията си и всички неща, за които си мечтал до сега, ще трябва да започнеш да работиш за тях (здраво)!

Всичко най-прекрасно предстои и няма причина да не започна да обичам живота още повече! Когато приемам реалността такава, каквато е, знам, че се движа напред, защото борбата с миналото и допуснатите грешки е една голяма загуба на време. Време, в което просто да съм щастлива. Когато се адаптирам към заобикалящата ме среда, виждам изобилието от ресурси, които мога да превърна в инструменти, с които да преследвам мечтите си. Емоционалната бариера понякога много помага да не допускам негативизма на други хора да пречи на хоризонта и когато знам, че съм на прав път няма да има сила, която да ме отклони от сбъдването на всички копнежи. А ако по този път оставя следи и съм накарала поне един човек да повярва, че всичко най-прекрасно предстои, значи съм спечелила много повече!

Когато знам, че всеки нов ден идва без условия и правила и е просто поредната бяла страница в тефтера на живота ще направя така, че всеки нов ден да е истинско приключение!

„Прекомерните притежания, търсенето на успех с външна форма, изключителната публичност, луксът – за мен те винаги са били изкушаващи. Вярвам, че простичкият и непретенциозен начин на живот е най-добър за всички. Най-добър както за тялото, така и за ума” е казал Айнщайн. С други думи, най-щастливо се живее, когато не се взимаме прекалено на сериозно и все още можем да ценим малките удоволствия във всеки един изминал ден. Детското усещане за истинска радост все още е някъде в момичето в мен – радостта от слънчевите лъчи сутрин или ярките звезди в небето, държането за ръце, усмивката от непознат и вкусния сладолед.

Това, което имам сега често приемам като даденост – грешка, която всички допускаме. Спрете се и замислете какво имате и ако успеете да му се зарадвате така, както някога сте се радвали на първия сняг, значи със сигурност всичко най-прекрасно предстои!

Моите мечти са съвсем реалистични и вече не виждам причина да не посетя всички места по света, които искам, да изживея безтегловност и да си представя, че съм в космоса,  да науча още един чужд език и да замина да го практикувам в някой приказен малък град за едно лято, като се посветя на местната кухня и новите запознанства. Моите мечти са простички и не са само за мен, защото включват много повече от пътешествия и вкусна храна – в тях има смисъл и много любов, която искам да виждам навсякъде около мен. В моите мечти съществува свят без насилие и обидни думи, без войни и последващите травми, без домове за изоставени деца и без бездомни хора.

Моите мечти може и да звучат като от реч на някоя мис свят, но са такива и аз правя каквото ми е по силите, за да ги осъществя. Всъщност правя ли или мога повече?

Мисля, че ще мога и повече, защото знам, че всичко най-прекрасно предстои!

 

И ето докато пиша този текст сега ми предстои да се върна на работа, където заедно с моите колеги работим за благополучието на децата в България и по-конкретно за това всички да растат обичани в семейство! Анди тръгва на ясла и продължава да расте и да се развива и става все по-забавен! Имам страхотни приятели и продължавам да ги преоткривам и съпруг, с който мога да изживея още няколко живота…Е не е ли прекрасно 🙂