Онзи август, който ще помним до края на годината, за да се топлим със спомените от дългите горещи дни, сините вълни и пясъка между пръстите ни. Градските вечери, прекарани по парковете, клубовете на открито и дълги разговори за всичко около нас. Онзи август, пълен с питиета, празници, почивки, приятели, пътувания и промени.
За мен месеца бе наситен с хубави емоции, преживявания, някои стари тревоги, някои нови, но ще затворя между страниците на книгата на живота само доброто. Само то ще носи светлината на онзи август, който имах. След месец, прекаран в търсене на работа, в началото на август направих първата стъпка по моя нов професионален път. Сякаш наистина кораба-майка ме призова и се върнах към гражданския сектор да правя онова, което обичам и то със смисъл. Още в първите няколко дни в офиса се почувствах у дома. Знаех, че това е мястото, към което принадлежа и ще ми даде много възможности и ще направя света малко по-добро място.
Фондация BCause ми довери да отговарям за комуникациите си (най-общо казано) и отново се вихря в дигиталния маркетинг, отново ще правя кампании и отново ще променям съдби. Да работиш за това да насърчаваш дарителството и благотворителността е сред най-смислените неща, които съм имала за професия. И ми харесва! И отново ще имам досег с тези будни, борбени, вдъхновяващи хора от нпо сектора, които правят страната ни по-добра в много отношения. Затова и предстоят много дарителски кампании, за които ще споделям тук, защото няма нищо по-хубаво от това да бъдем добри.
След старта на новата ми работа последва и рождения ден на съпруга ми, за който бях организирала събиране изненада в парка. въпреки скромната организация, която включваше няколко балона, хрупки, бири в хладилни чанти, хамаци, одеяла и пица от Доминос (които не могат да доставят пица до парка, а само до точен адрес), си прекарахме много весело и приятно в компанията на 3 деца и най-близките ни приятели в София. За късмет до нас имаше още един рожден ден и когато стана тъмно започнаха да си свирят с китара и бяха така добри да изсвирят на Анди “Зайченцето бяло”. Подаръкът ми беше това, което обичаме да правим – с приятели в парка, отдадени на айляк и сладки приказки.
Докато навлизах с колкото мога сила в новата си работа, съвсем неусетно дойде време за нашето кратко море и няколко дни в родния Димитровград, където наваксахме с роднини, близки и приятели.
Морето бе едно неспиращо забавление за деца на почти 5, почти 4 и на почти 1. Плажовете придобиват съвсем нов облик, когато децата превземат почивката, блъскащите колички също, както и изморената разходка наобратно към къщата за гости. Няма нищо по-удовлетворяващо от това да видиш щастието в детските очи в тези толкова обикновени за нас неща. И няма по-сладка умора от тази да вървиш към къщата за гости след плаж, а пред теб хванати за ръчичка малки герои да разискват нещата от живота като Пес патрул и други подобни важности.
Не мога да препоръчам нищо от Равда, където бяхме на море, освен Несебър, който е наблизо и е страхотно място за плаж, разходки и вкусни обеди. Това, обаче, в никакъв случай не означава, че силата на вълните няма да остане в топлите ми спомени, както и полета на чайките в безкрайно синьото небе, сливащо се с безкрайно синьото море. Неспокойствието на морето носи за нас човеците спокойствие и ни кара да забравяме за всичко останало. Хипнотизира ни и ни отвлича далеч, някъде там из солената вода на съзнанието ни. И точно през онзи август, някъде към края му бушуващата сила е по-голяма, отвличането става по-лесно, а спомените се запечатват като моментна снимка в мозъка ни.
Дори и да не успя да отвлече изцяло тревогите ми, морето за пореден път ми доказа, че те са толкова истински, колкото аз им позволя да бъдат. Истинска е само магията на август – рошава и солена.
Миг като вечност, като химера, сън е онзи август, през който се веят коси и рокли, а събитията се изнизват като пясък в шепите ни. И 31-ят му ден някак става най-тъжния за годината, сякаш с него свършва всичкото безгрижие, всички прекрасни преживявания и всички слънчеви дни.
Истината е, че имаме още лято, но никога няма да може да се мери с усещането за август…когато пихме най-студените бири в Маймунарника, музиката беше най-яка, приятелите най-близо, а слънцето най-жарко.
От онзи август ще запомня това – чувствата за всички неща, които обичам да правя, но ги правих най-хубаво в тия отминали 31 дни.
Знаете, че аз обожавам есента и съвсем скоро, когато замирише на чушки ще си говорим пак за правенето на най-хубавите спомени, уюта у дома, събитията през септември и всичко най-прекрасно.
Leave A Comment