Хейт вторник е тук с един чисто нов хейт за посредствеността!!!

Е, добре де, не е нов, но за първи път го обличам в думи и то публично…Имам причина за това. Напоследък се чувствам провокирана от посредствеността и имам нужда от някакъв отдушник, пък било и то виртуален.

Първо да си кажем какво е да си посредствен – този, който не се отличава с особени качества от средното ниво; лишен от ценни качества; – от Уикипедия 😉

Сигурна съм, че всички знаем какво е посредствеността и всички имаме своите моменти хейт към нея. Среща се прекалено често – у хората, тяхната работа, изкуството, музиката, киното, храната, общуването. Посредствеността се е настанила така удобно сред нас и това увеличава риска да свикнем с нея. А не трябва! Защото тя точно това иска и флиртува с ниските очаквания, мързела и отчаянието.

Затова трябва да запретнем ръкави и да я разкараме от пътя си, независимо къде я видим! Не е достатъчно проблема само да се посочи – никога не е било, но в този случай именно с това трябва да се започне.

За мое съжаление…аз се сблъсквам с посредствеността ежедневно и то благодарение на работата си. Изобщо не го очаквах преди 3 месеца, когато се впуснах в нея, но това е реалността. И моето разочарование бързо се оформи.

Истината е, че много хора са посредствени, дори без да го осъзнават – не самите те, разбира се, не по човешки начин. Да бъдеш посредствен, означава да не се стремиш да развиваш пълния си потенциал и да не работиш върху себе си, дори когато да имаш някакъв талант. Често посредствеността върви ръка за ръка и с изкривено самочувствие. Безумно е, но е така и именно това пречи да се прозре отвътре до къде си стигнал, всъщност.

За голяма част от хората е по-добре да се стремят към нещо лесно и достижимо и да го постигнат, отколкото да се целят високо и да се провалят. Точно това ме кара да мисля, че посредствеността е избор – изборът да не правиш, да не рискуваш, да не откриваш, да не се опитваш, да не търсиш и да не намираш, да не създаваш. Някакъв страх от провала, който си е намерил удобно и доволно място някъде дълбоко.

Друга истина е, че успехът и провалът са две страни на една монета – тази на смелостта и опита.Винаги трябва да сме готови да се провалим в нещо ново! А и в нещо познато да е – пак трябва да приемаме паденията като част от пътя. Защото те са точно това, те не са краят.

Да се върнем на моята работа пак за малко. Наблюдавам, че когато си посредствен си поставяш ниски/малки цели. И когато ги постигаш, естествено си доволен от резултата. Ето от къде идва онова илюзорно самочувствие! Мога да кажа само, че е жалко, защото осъзнаването би било адски мъчително и трудно, ако изобщо още има време за него…

Знам, че често се случва да правиш това, което можеш с това, което имаш. Но това не означава, че не трябва да дадеш всичко от себе си. Знам, че всеки е достигнал определено ниво в образованието си, например, класиките, които е изчел, натрупаните знания. Но това не означава, че трябва да спираме да учим или да четем нови книги.

Би било много надменно да смятаме, че сме стигнали някакви върхови интелектуални форми и да спрем да се развиваме. Не се примирявайте с посредствеността! Независимо каква форма е заела тя.

 

”Гордостта винаги е слабо пособие и суетна декорация на посредствеността.”

– Жан-Батист Масийон