Ох, Кан! Фестивалът в Кан приключи преди дни и освен, че си помечтах да съм там, да бъда част от тази общност творци, посветили се на киното, аз си набелязах и няколко филма, за които вече тръпна в очакване.

Бързо слизам на Земята и осъзнавам, че не съм в Кан, но пък истински ценя цялата красота, стил и финес, с които преминава това важно събитие за хората в киното.

За мен това е началото на новия филмов сезон, пълен със стойностни произведения и предстоящите награди, церемонии и всичко най-вълнуващо в света киното.

Затова и именно от фестивала в Кан започва голямото чакане! Сигурна съм, че всички филми имат своята уникална стойност, но с огромно нетърпение ще чакам ето тези, които си селектирах по трейлър, а те пък спечелиха (е,повечето):

“Златната палма” за най-добър филм – TITANE от френската режисьорка Жулия Дюкорно. Радикален и див. Шамар реалност, който размества реалностите ни. Чудовищен.

 

NITRAM с награда за най-добър актьор. Още един шамар реалност. Суров и по действителна история…

 

CОMPARTMENT No. 6 от Юхо Куосманен. Все едно можеш да помиришеш водката в купето. И още един неопределен,но съществен вкус. Интересна колаборация…

 

ANETTE с наградата за най-добър режисьор за французина Леос Каракс и с участието на Адам Драйвър и Марион Котияр. Доза щурост с добър вкус. Необичаен, а и с тези двамата…

ЖЕНИТЕ НАИСТИНА ПЛАЧАТ. Запомнете това заглавие. Българският филм на фестивала в Кан на Весела Казакова и Мина Милева, и с участието на Мария Бакалова. Беше в програмата “Особен поглед”.

Все още няма официален трейлър, но пък ТУК можете да видите повече за филма и кратък откъс.

THE FRENCH DISPATCH на Уес Андерсън. Поредното море от звезди с познати лица в поредния визуален оргазъм. Всеки детайл, симетрия и сладка меланхолия са видими и само от трейлъра.

 

И Спайк Лий беше председател на журито….И имаше страхотни тоалети през всички дни на червения килим и известните стълби, френски дух, който се пренася дори през екраните…Имаше и българско участие!

Имаше всичко онова, което да те накара да мечтаеш…

Поне мен. Винаги съм смятала, че някъде назад във времето съм сбъркала жестоко и е трябвало да избера да се занимавам с кино – не знам какво точно, но знам, че киното е истинска магия!