Документална (та) проза пресъздава и описва точно действителни, реално съществуващи явления, събития и личности. В платформата HBO GO може да гледате два филма, които представят една истинска история с известни личности и едно истинско явление, което наричаме социални мрежи.
Понякога е хубаво да изгледаме някои документални ленти (да дадем почивка на сериалите), които ни дават различен поглед върху ежедневието, върху нещата, които имаме за даденост и хората, които виждаме от екрана или тези, които допускаме близо до себе си…
Документална проза 1
“Алън срещу Фароу”
Уди Алън и Миа Фароу са двойка, която е много добре позната в киното. Заедно имат над 10 филма и романтична връзка, която се разпада със скандал след скандал.
Филмът, който може да се гледа в HBO GO е разделен на 4 части, които разкриват изключително странните взаимоотношения в голямото семейство на Миа Фароу и Уди Алън, както и разкрития в разследването в процеса срещу Алън.
Брилянтно са преплетени кадри от домашна камера, съдебни документи, доказателства, видеозапис с разкритие и аудио записи с ексклузивни, задълбочени интервюта по темата с Миа Фароу, Дилън Фароу , Ронан Фароу, прокурор Мако, експерти и близки на семейството.
Виждат се ясно и разрушителните травми и последствия върху семейството, както и силата на медиите, силата на всички герои, които застават пред камерата години по-късно.
Историята накратко: Уди Алън и Миа Фароу са една от двойките, на които всеки би завидял. Тя е майка на седем деца, от които три са родени по време на предишния й брак. А другите четири деца са осиновени от Виетнам и Южна Корея. Миа Фароу обяснява и за мотивите си да осинови всички деца и това няма как да остави някой безразличен. Уди Алън става законен баща на две от децата, които са осиновени, а Миа Фароу забременява от него и им се ражда син – Ронан Фароу. Той е журналиста, който спечели награда “Пулицър” за разследванията си срещу серийните сексуални престъпления на Харви Уайнстийн.
Уди Алън развива силна връзка с осиновената си дъщеря Дилън (тогава на 7 години), но за съжаление тази връзка между тях оставя смущаващ привкус у всеки, който ги е виждал заедно. Това е представено във филма по много деликатен начин в началото, но съвсем скоро и се разбира защо. Историята на тази документална лента разказва най-вече за обвинението срещу Уди Алън в сексуално насилие над дъщеря му Дилън.
Следват публичен скандал и разкриване на връзката между Уди Алън и друга осиновена дъщеря на Миа Фароу – Сун-И. Те са заедно и днес.
Този филм е безумно грабващ и се гледа така, сякаш накрая ще получиш възмездие на нещо. Горещо го препоръчвам на всеки, но темата е чувствителна, а разкритията и видеата с малката Дилън, която разказва какво се е случило не са за всеки. Детайлите за взаимоотношенията с едно толкова малко момиче също са доста смущаващи.
Все пак, редно е да се каже, че Уди Алън не участва в създаването на филма и не е давал никаква информация, така че истината, която тази документална проза показва е наполовина. Макар и изключително въздействаща, каквато е… И Алън направи изявление относно филма, въпреки че е известен с това, че не харесва да общува с медии, затова и го направи чрез официалните си представители:
„Тези документалисти не се интересуват от истината. Вместо това те прекарват години в тайно сътрудничество с Фароу и нейните съучастници, за да направят нещо, изпълнено с лъжи. Уди и Сун-И бяха потърсени преди по-малко от два месеца и им бяха дадени само броени дни, за да дадат коментар. Разбира се, те отказаха да го направят. Както е известно от десетилетия, тези твърдения са категорично неверни. Няколко агенции ги разследваха по онова време и установиха, че в каквото и да е вярвала Дилън Фароу, никога не е имало тормоз. За съжаление, не е изненадващо, че каналът, по който се излъчва е HBO, който има бизнес отношения с Ронан Фароу. И въпреки че този лошо направен сериал ще привлече внимание, това не променя фактите“
Тук отново изниква въпроса за сексуалното насилие и как се отнасяме към хората, на които сме се възхищавали, а те се оказват насилници…Няма нищо доказано до такава степен, че Уди Алън да се изправи пред съда, но неговото наследство в киното ще остане опетнено и вероятно заслужено. Не знам.
Аз съм голям фен на филмите му, дори съм анализирала много това, което се споменава и в “Алън срещу Фароу”, че във филмите на Уди Алън почти винаги присъства романтична връзка между възрастен мъж и много по-млада жена. А дори и на ръба на пълнолетието, но все пак връзка с толкова млада жена представена като съвсем нормална.Не смятам, че има нещо лошо в това, а че има нещо сбъркано да се представи като ТОЛКОВА нормално, че никой да не забележи и да не коментира…
Това е само прелюдия към онова, което в реалния живот го очаква. Ще се радвам да видя по-съществени стъпки във възродения скандал, защото истината, която искат да ни покажат ще бъде пълна и ясна за всички, когато Уди Алън се осмели да се включи.
Документална проза 2
“Фалшива слава”
Или колко е лесно да си инфлуенсър, или да се преструваш, че си такъв?
„Исках да покажа как всеки може да бъде превърнат във фалшив инфлуенсър“, Ник Билтън.
Ник Билтън, известен журналист ( The New York Times, Vanity Fair) решава да проведе социален експеримент, а от него се ражда нов документален филм „Фалшива слава“, който може да се гледа в платформата HBO GO.
И си струва да се гледа наистина, дори и да нямате профил в Инстаграм и Фейсбук. Не е нужно да сте част от тази луда въртележка, за да разберете колко е тъжна и самотна тя.
Ник Билтън и екипът му правят открит кастинг в Лос Анджелис, за да превърнат трима души в успешно популярни онлайн лица.На кастинга, разбира се, се явяват много желаещи, но екипа се спира на тези: актрисата Доминик, модния дизайнер Крис и асистент за недвижими имоти Уайли.
Съвсем целенасочено не избират успешни в някаква област хора.Целта на филма е да покаже наистина колко е лесно да имаш фалшивия живот на хората, които следваш в социалните мрежи.
Във филма ни се показва как с няколко клика могат да бъдат купени хиляди нови фалшиви последователи – ботове. И също се разкрива как реално се създават кадрите, които ежедневно ни заливат в Инстаграм – от частните самолети и огромните къщи до бляскавите тоалети. Това е фалшивата реалност, която продава фантазии и прави славата също фалшива. Блясъка зад всичко това е само прах в очите, не е истински блясък, но за съжаление последиците за хората са истински.
Колкото и фалшиви да са тази слава и живот на преструвки, емоциите на човек трудно се фалшифицират и точно това показва филма – вниманието, което води до по-голяма тревожност и обезценяване на реалния живот. Времето, което прекарваме в Инстаграм и Фейсбук, ни кара да се чувстваме по-зле, защото не спираме да се сравняваме.
Сравняваме животите си с хора, които не познаваме, докато отброяваме собствените си лайкове, защото търсим внимание. Това, което виждаме всеки ден посява и семенцето на онова, което започваме да желаем. Не е изненада, че всеки иска да бъде инфлуенсър.
Leave A Comment