Съжалявам, че сме в извънредно положение и ти не разбираш какво е това. Съжалявам, че не ходиш на ясла и не знаеш защо. Съжалявам, че не те пускам на детските площадки и не ходим в парка. Съжалявам, че излизаме за малко. Съжалявам, че после плачеш.

Съжалявам, че не мога да допринеса за това да се вземат по-адекватни мерки.

Съжалявам, че ме хващаш за ръка и ме водиш до входната врата, но аз не я отварям.

Съжалявам, че си играем с едни същи играчки. Съжалявам, че не си играем колкото искаш. Съжалявам, че не ти обръщам вниманието, от което имаш нужда.

Съжалявам, че гледаш детски филмчета, докато аз работя, говоря по телефона, пиша и не ти давам да пипаш лаптопа.

Съжалявам, че сутрин не си играем толкова и правя всичко бързо, за да седна пред компютъра и не ти позволявам да си част от това, което правя.

Съжалявам, че не виждам всеки път, когато се удариш и не съм успяла да го предотвратя. Съжалявам, че викам и ти се карам много повече, а ти не разбираш защо.

Съжалявам, че виждаш сълзите ми, виждаш тъгата и хаоса, който създавам.

Съжалявам, че не виждаш други деца, не виждаш братовчедите си, не виждаш бабите си, роднините и приятелите ни – твоите “чичовци и лели”.

Съжалявам, че когато излизаме вече се страхуваш от хората навън. Съжалявам, че забравяш колко е ярко слънцето и как духа вятъра.

Съжалявам, че не може да събираш листа, камъчета и да тичаш в парка.

Съжалявам, че не искаш да ходиш навън вече, а предпочиташ да те нося и че не ходим на местата, които харесваше.

Съжалявам, че не може да се храним навън и не може да ти се радват хората, да те заговорят и да им се усмихваш срамежливо.

Съжалявам, че плачеш. Съжалявам, че се тръшкаш навън, когато не ти позволявам да отидеш на детска площадка и че викам. Съжалявам, че сега не мога да ти дам детството, което трябва да е пълно с приятелчета на твоята възраст, игри, ядене на камъни и/ли пясък и много смях.

Съжалявам, че два месеца стоим у дома и че виждаш всичко, което искаш да правиш през прозореца.

Съжалявам, че виждаш други деца на площадката, когато не би трябвало да има никой там.

Съжалявам, че не съм подготвена по-добре за това.

Възрастта ти е крехка и важна за развитието ти, знам. И ако имах вълшебна пръчица нямаше да си дам много пари или власт, нито пък щях да променя нещо съществено в историята на човечеството…Просто бих направила така, че да съм по-разбираща, търпелива и изобретателна в стоенето ни вкъщи. Само това искам да мога сега, защото и това ще мине.

Ще се научим да живеем с този вирус и с още много, които ще дойдат.

За това трябва да се научим да живеем по-добре един с друг и най-вече с теб.

А един ден ще прочетеш това и вероятно няма да го разбереш и силно се надявам да не помниш нищо от това положение, освен усмивките.

Някой беше казал, че децата са истинските герои в тази ситуация и знаеш ли какво – така е. Ти си един герой, въпреки всичко. Учиш се на толкова много неща. Не спираш да се радваш на малкото, което имаш сега и винаги ми връщаш усмивката на лицето.

Ти си моята шушумишка и нямам търпение, когато най-накрая можем да излизаме нормално навън да караме хората да се чудят какво е “шушумишка” 🙂 

На сина ми – съжалявам