Така и така си говорим за събития през последните няколко дни, няма как да пропусна Премиера – Синът от Флориан Зелер! Снощи имах щастието да посетя постановката “Синът”, за която бях взела билети преди много време и чаках с особено нетърпение!

Чакането ми беше оправдано! На излизане от залата видях толкова много сълзи и подпухнали очи, че не знам от къде да започна да разказвам!

Ето, че вече повече от година, след като разтърси театралния свят със спектакъла „Бащата“, режисьорът в Народния театър Диана Добрева постави на Голяма сцена своеобразното продължение на прочутата пиеса от Флориан Зелер – „Синът“.

ЗАХАРИ БАХАРОВ

ТЕОДОРА ДУХОВНИКОВА

ВЛАДИМИР ПЕНЕВ

Анета Иванова и Александър Тонев

Последните две имена с малки букви са на младите актьори от трупата на Народния театър, но ако трябва да съм честна, името Александър Тонев трябва да бъде по-голямо от всички заедно. Трябва да отбележа, че играта му беше отлична във всеки момент! Младият актьор е толкова автентичен в ролята си на синът -Никола, особено в болничната пижама, че наистина можете да му повярвате, че идва от клиниката за психично болни. Анета Иванова също беше изключително добра в своята роля на тревожна, но пък подкрепяща, съблазняваща, закачлива и сърдеща се млада съпруга и майка. Тези актьори заслужават да бъдат гледани и по нищо не отстъпват на колегите си в постановката!

Историята в “Синът” е често срещана и е доста тъжна. Тя е живия живот и всички избори, които правим и всички, които не правим. Всички отговорности, които поемаме и тези, които не поемаме. Просто пътят на едно семейство, който е трънлив, но все пак всички искат да продължават напред, поне колкото могат. Страховете, депресията и тъгата ги следват по стъпките им и превръщат всяка сцена в шедьовър на вътрешните им демони.

Пиер (перфектно изигран от Захари Бахаров) се развежда с Ана (Теодора Духовникова) и напуска нея и сина им Никола (Александър Тонев), за да заживее с новата любов на живота си София (Анета Иванова). София и Пиер скоро са станали родители и Никола си има братче, което се казва Саша.

Никола е объркано момче, тийнейджър в тежък пубертет, който преживява раздялата на родителите си и се опитва да закърпи живота си или поне се опитва да запази повече частици от това, което познава. Лесно изпада в депресия, лесно се учи да манипулира и лъже, да не ходи на училище, но не успява да се справи, както той сам казва. Да се справи да живее.

“Синът” поставя огромния и болезнен въпрос за цената на обичта и как я обезценяваме. За жертвите, които правим или си мислим, че правим за децата си (пак от обич), за нас самите или за любимите. В рамките на почти два часа историята преминава в детайли до всяко тъмно кътче на обърканата душа на Никола, всички сбъркани чувства, най-вече това за вина и силния гняв, които Захари Бахаров пресъздава с изключителна емоционална пластичност. Неговият герой е този, който ще ви допадне веднага с това колко е разбран, толерантен, как търси решения и заема правилни позиции….Майките, които някак са на заден план също са сложни и същевременно обикновени жени,които просто се борят по свой начин за най-доброто за синовете си и обикновения спокоен живот, който всички си представяме, че водим.

Историята, всъщност дори е банална – толкова е истинска! След края на постановката се почувствах така, както след филма “Жокера” – бях там, познавах тези хора и те са реални.

Толкова са добри! Истината е, че не мога да опиша чувствата си, защото докато гледам и разбирам защо се случва така, но в същото време вътрешно искам да крещя, че всички просто искаме любов и внимание и ако си ги даваме няма да се стига до там. После се замислих що за родител съм аз, ще мога ли да се справя с тези ситуации. А те ще се случат ли? Активирах страховете и ги преодолях в последните минути от постановката, когато се чу много мощен гръм – ясно си дадох сметка, че съм на стол, на седми ред и пред мен играят актьори. А аз ще си тръгна, ще си взема палтото и ще продължавам напред. Осъзнах, че са толкови добри, че ме пренесоха с лекота в техния свят и също ме накараха да си спомня, че в тъмнината на душите ни сме най-самотни и трябва по-често да си обръщаме внимание….

 

ХОДЕТЕ НА ТЕАТЪР – ДРУГОТО Е ВЯТЪР!