Тридесет и пет години след световната премиера на филма на Ридли Скот (на 20 май 1991 г.) в Кан, Телма и Луиз се завръщат… на официалния постер на фестивала!

Джина Дейвис и Сюзън Сарандън – две незабравими бунтарки обърнаха нещата в противоречие с половите стереотипи, както обществени, така и кинематографични. Те въплъщаваха абсолютната свобода и истинското приятелство.

Колебаех се как да започна този текст, защото за мен фестивала в Кан е кино събитието на годината и го чакам с огромно вълнение. Все още ми е мечта някой ден да съм там. Да посетя прожекциите, които си набелязвам, както правя от дистанция всяка година по същото време и най-вече да усетя енергията на Кан. Там, където Висконти се е разхождал с гепарда на каишка. Там, където Годар се е застъпил за студентските движения и протестиращите в цялата страна, а Форман се оттегля от конкурса. Там, където Тарантино спечели Златна палма през 94-та и обърна независимото кино с главата надолу и където е била премиерата на легендарния Taxi Driver на Скорсезе.

Фестивалът в Кан е истинска фабрика за шедьоври и звезди – Ейдриън Броуди със своя пробив с The Pianist, Леа Сейду получи световната си известност след Blue Is the Warmest Color, Жулиет Бинош се превърна в утвърдената европейска икона чрез Кан, а и да не забравя Бьорк, която спечели награда за актриса.

Именно в Кан Тарантино от „скандален новак“ стигна до легенда, а Бонг Джун-хо стана глобален феномен след Parasite. До ден днешен фестивалът диктува тенденциите в световното кино и палмата има много повече стойност от която и да е друга награда.

„Перлата на Ривиерата“ приютява чистото кино като изкуство без излишни маркетинг трикове. Не е случайно, че спечелилите там ленти и кино дейци променят посоката на киното, въвеждат нови стилове и показват, че “арт” киното заслужава своето глобално място. Още повече – Кан е от малкото места, където режисьори от Азия, Близкия изток и Източна Европа могат да получат световна сцена, без да са част от Холивуд, без да се притесняват от езикова бариера, та дори с шанс дистрибуторите там да купят филмите им, а критиците да ги направят подобаващо известни.

И ето ни днес на прага на 79-тото издание на фестивалът в Кан. Филмите бяха обявени преди (около) месец и в конкуренцията за Златна палма се включват 21 пълнометражни филма.

Романтичната комедия La Vénus Électrique на френския режисьор Пиер Салвадори ще открие кинофестивала, а ето и заглавията, за които ще дебнем по-късно в програмите на кината и по местните кинофестивали:

AMARGA NAVIDAD от Pedro ALMODÓVAR

COWARD от Lukas DHONT

DAS GETRÄUMTE ABENTEUER (THE DREAMED ADVENTURE ) от Valeska GRISEBACH

EL SER QUERIDO (THE BELOVED) от Rodrigo SOROGOYEN

FATHERLAND от Pawel PAWLIKOWSKI

FJORD от Cristian MUNGIU

GARANCE от Jeanne HERRY

GENTLE MONSTER от Marie KREUTZER

HISTOIRES DE LA NUIT (THE BIRTHDAY PARTY) от Léa MYSIUS

HISTOIRES PARALLÈLES (PARALLEL TALES) от Asghar FARHADI

HOPE от NA Hong-Jin

L’INCONNUE (THE UNKNOWN) от Arthur HARARI

LA BOLA NEGRA от Javier CALVO, Javier AMBROSSI

LA VIE D’UNE FEMME (A WOMAN’S LIFE) от Charline BOURGEOIS-TACQUET

MINOTAUR от Andreï ZVIAGUINTSEV

MOULIN от László NEMES

NAGI NOTES от FUKADA Koji

NOTRE SALUT (A MAN OF HIS TIME) от Emmanuel MARRE

PAPER TIGER от James GRAY

SHEEP IN THE BOX от KOREEDA Hirokazu

SOUDAIN (ALL OF A SUDDEN) от HAMAGUCHI Ryusuke

THE MAN I LOVE от Ira SACHS

 

официален постер на фестивала в Кан 2026От 12 до 23 май 2026 г. Кан ще бъде център на кино вселената! Извън селекцията, разбира се, има още много заглавия, които ще чакам трепетно и се надявам да гледам скоро на голям екран.

Примерите за абсолютно култиво заглавия, които някога са оставали извън официалната селекция, са много. Сред тях са Apocalypse Now, който е бил показан незавършен, Eraserhead на Дейвид Линч, както и неговия Twin Peaks: Fire Walk with Me, за който историята разказва, че е бил освиркан. И един от любимите ми примери – South Park: Bigger, Longer & Uncut – музикалния филм на South Park от 1999 г., който е просто като най-смелия анимационен сатиричен филм за всички фенове на сериала. Също е бил освиркан тогава на фестивала. Същото важи и за Star Wars: Episode I – The Phantom Menace на Джордж Лукас, The Matrix Reloaded (не знам как е коректно да изпиша имената на режисьорите, тъй като филма от 2003 г. е отпреди тяхната промяна) и Alien: Covenant на Ридли Скот – всички тези филми са били освиркани и приети враждебно, но нека се върна към тазгодишните заглавия.

Un Certain Regard или в особения поглед, което пак е конкурсна секция, влизат 19 заглавия.А пък извън официалната селекция и погледа се октрояват по-свободни, по-жанрови, леко радикални филми спрямо „официалните фаворити“ :

 

 

  • Full Phil на Куентин Дюпийо
  • Gun-Che (Colony) на Йон Сан-хо
  • Roma Elastica на Бертран Мандико (психеделичната визия ме кара да го чакам с нетърпение)
  • Her Private Hell на Николас Уиндинг Рефн (неонов кошмароизглеждащ филм, който също ще чакам нетърпеливо)
  • Karma на Гийом Кане (мрачен трилър с Марион Коитяр, който силно се надявам да бъде в кината у нас скоро)
  • Kokurojo: The Samurai and the Prisoner на Кийоши Куросава
  • Marie Madeleine на Жесика Женюс
  • Diamond на Анди Гарсия (модерен ноар или нещо такова, което ми грабна вниманието мигновено)
  • L’Abandon на Венсан Гаренк
  • Sanguine на Марион Льо Королер
  • All the Lovers in the Night на Юкико Соде
  • Teenage Sex and Death at Camp Miasma на Джейн Шьонбрун
  • Fjord на Кристиан Мунджиу
  • Hope на На Хон-джин
  • Sheep in the Box на Хирокадзу Коре-еда

Не бива да пропускам и късометражните филми, които ще могат да се гледат и ще бъдат представени на фестивала, както и паралелното събитие Marché du Film. Това е най-големият филмов пазар в света, който се провежда именно по време на фестивала и на който се продават и купуват филми, финансират се бъдещи проекти и се създават международни партньорства.