Дълъг уикенд преди началото на учебната година и в края на лятото в Западни Родопи е точно това, от което имах нужда. Предвид, че съм майка на първолак, който само след дни ще тръгне на училище и предвид, че прекарах цялото си лято у дома с работа на 4 часа и в трескаво търсене на друга, тези дни сред природата и близки и приятели ми бяха повече от чакана почивка. Бяха ми терапия.
Терапията се проведе между селата Чала и Борино в Западни Родопи. Наехме се две къщички с двор и спиращи дъха панорамни гледки. 7 възрастни и 8 деца си прекарахме страхотно на чист въздух, малко повече вятър, вкусна храна, приготвена на огън, игри и наслада за зрението. Западните Родопи са едно от най-магичните места у нас – кът, където времето сякаш наситина спира, докато природата разкрива истинската си мощ и спокойствие. Дестинацията сякаш е по-малко популярна от Централните и Източните Родопи, затова е идеална за хора, търсещи тишина и дистанция от града. Тук се докоснахме до недокоснати пейзажи.
Гъсти иглолистни гори, обширни поляни и впечатляващи скални образувания. Посетихме и някои от най-известните природни забележителности, които бяха съвсем наблизо – Ягодинската пещера, Дяволското гърло и Триградското ждрело.
Силно препоръчвам такава почивка, защото природата наистина зарежда. Не само гледките бяха невероятни, не само научихме толкова много за пещерите, но и всички успяхме да се свържем по-добре със самите себе си. Аз се наспивам най-добре на такива места – тежко одеало, чист и студен въздух, шума на насекомите отвън и прелитащите големи птици. Това ми дава толкова много енергия, за да бъда пълноценна през деня и вечерта, да се любувам на птиците през бинокъла (който ми зае един приятел), да чета “Фауст” на слънце, без да ме дразнят детските викове зад мен и да не обръщам внимание на дупките на паяците наоколо.
Дълъг уикенд, който наистина бе навреме. Преди градската лудница и старта на новата учебна година, преди на започна нова работа (надявам се съвсем скоро) и преди вечерите да станата прекалено срудени, за да стоим навън с по една жилетка и къси панталони.
Отседнахме във вили “Чала” и горещо препоръчвам, ако си търсите уютно местенце за вашия дълъг уикенд в Западни Родопи.
Ягодинската пещера – едно от най-красивите подземни царства у нас. Тя е и сред най-дългите в България, защото разполага с над 10 км тунели, от които малко над 1 км е достъпен за посетители. Вътре ще се потопите в истинско подземно царство, където сталактити и сталагмити оформят причудливи форми, а в някои зали се срещат и редки кристални образувания. Температурата е постоянна – около 6 °C през цялата година, затова е задължително да си носите връхна дреха и през лятото.
В една от залите са открити останки от древно жилище на хора от енеолита – доказателство, че мястото е било обитавано още преди хилядолетия. Вътре има организаран тур, така че ще научите всякакви подробности за пещерата. Заслужава си много да се посети. Работи всеки ден и туровете са на всеки кръгъл час. Входът се заплаща на касата отвън, така че трябва да си закупите билетите предварително. Докато чакате имате възможност да се пуснете по зип лайн или да разгледате множеството сувенири, мед, сладка, билки и какво ли още не, които се предлагат отвън.
Пътят към пещерата е един от най-красивите, по които ще минете, така че си заредете батериите на телефоните и фотоапаратите. Трябва да призная, че в такива моменти съм щастливка, че не шофирам и мога да се насладя на всичко, до което ми стига погледа. Както и, че бих се върнала без да се съобразявам с 8 деца, за да измина по екопетъките, които откриват сигурно още по-невероятни гледки.
Дяволското гърло – мистерията!
Една от най-внушителните пещери в България и безспорно най-загадъчната в Родопите. Старият ѝ вход наподобява отворена паст, което е и причината за страховитото име. Истинската ѝ сила се разкрива вътре в бучащата зала, чиито размери са толкова големи, че спокойно биха побрали катедралата “Александър Невски”. В центъра ѝ се излива 42-метров водопад – най-големият подземен на Балканите.
Посетихме пещерата в понеделник – денят, в който си тръгнахме обратно към София и Пловдив, така че не бяхме в пълен състав компания. Все пак, децата се впечатлиха много и изобщо не се страхуваха. Нещо, което не мога да кажа за една част от посетителите. И през двата дни, през които обикаляхме пещерите, беше пълно с туристи( btw).
Особеното в Дяволското гърло е, че водите на река Триград, които се изсипват вътре, изчезват в подземната бездна. Досега никой не е успял да проследи точно къде изтичат – всички опити да се пуснат багрила или предмети, за да се открие пътят им, са били неуспешни. Именно тази загадка подхранва и легендата, че това е портал към друг свят. Легендата за Орфей също оживява тук. Вярва се, че това е входът към подземното царство, през който тракийският певец е слязъл, за да търси своята Евридика.
За да стигнете до изхода на пещерата трябва да направите избор – да се върнете по същия път, от който сте дошли или да се изкачите по стръмните стълби, които са обезопасени. Ние, разбира се, избрахме пълното изживяване и изкачването открива страотни гледки навътре в пещерата, щом се обърнете да я зърнете за последно.
Триградското ждрело – величествен каньон, където скалите се издигат десетки метри над реката, а от тях никнат огромни борови дръвчета.
Пътят и към Дяволското гърло минава през едно от най-зрелищните природни чудеса у нас. Триградското ждрело е каньон, дълъг около 7 км, изсечен от водите на река Триградска. На места отвесните скали се издигат на над 250 метра височина, а реката тече в тясното си корито долу.Когато човек преминава с кола по тесния път, виещ се по ръба на скалите, усещането е просто величествено. Зашото се намирате в сърцето на самата планина. Мястото е изключително живописно и със сигурност любимо на фотографи и пътешественици.Има организирани маршрути с джипове, за да се насладите на всеки сантиметър. Освен пейзажите, ждрелото е важно и за природата, защото след като проверих, се оказа дом на редки видове прилепи, птици и растения. Заради уникалната си екосистема районът е защитена природна територия, така че пазете го чист.
Западни Родопи – място, където можеш да се изгубиш и да се намериш. Вече знам, че ще се върна. Надявам се за повече от един дълъг уикенд. Там не отивате просто на пътешествие – там отивате на среща със себе си. Планината е готова да приеме всяка нова история – от легенди, минали времена до нашето забързано ежедневие, за да ни изпрати накрая с урок за това какво е наистина важно. И колко са малки проблемите ни. Там небето е по-близо, звездите светят по-ярко, а въздухът мирипе на борова гора и свобода.
Западните Родопи не са просто място на картата. Те са усещане, което носиш със себе си дълго след като си си тръгнал.
Leave A Comment