Обожавам киното и нямам намерение да захаросвам този факт.

А този текст е предизвикан от един коментар по повод на предстоящата (тази вечер) прожекция на “Необратимо” в Дом на киното. Откакто влязох онлайн в защита на филма,се замислям все повече за начините, по които ни се показва секса на лента. Нямам предвид порно, разбира се, но интимността, желанията, секса, отношенията, голотата, еротиката – всичко това, поднесено през призмата на режисьора, който така иска да ни го покаже, защото това е директно свързано с неговите опит, фантазии, желания, представи, сбъднати и несбъднати интимни мечти и тайни желания.

В историята на киното има произведения, в които еротичните сцени са движеща сила на разказа – сцени, в които допирът между двама души казва повече от цели диалози, осветлението и камерата са толкова интимни, че зрителите почти се превръщаме в съучастници. Тези филми предизвикват дискусии, понякога и шок, възхищение, неудобство, но не ни оставят равнодушни.

Колкото и времето да се променя, класиките в жанра продължават да ни напомнят, че еротиката на екрана е нещо много повече от голота. Това е език на страстта, сила и често се оказва опасността в човешките взаимоотношения.

Вярвам, че този скромен списък, който направих си заслужава да бъде изгледан с отворено съзнание и жажда за добро кино, защото повечето заглавия са класически и (за мен) култови филми, които попадат в жанра “еротика”:

  • Last Tango in Paris (1972)

  • Eyes Wide Shut (1999)

  • 9½ Weeks (1986)

  • Basic Instinct (1992)

  • Crash (1996)

Да ги наречем сексуално-психологически драми:

  • Blue Is the Warmest Color (2013)

  • Nymphomaniac Vol. I & II (2013)

  • The Dreamers (2003)

  • Love (2015, Gaspar Noé)

  • Lust, Caution (2007)

Важността на ролите във връзките:

  • Call Me by Your Name (2017)

  • The Handmaiden (2016)

  • Portrait of a Lady on Fire (2019)

  • Shortbus (2006)

  • Bound (1996)

Светът на Гери за провокативните филми в киното и еротикатаНе мога да не включа едно от нашумелите нови заглавия, а именно BABYGIRL, защото знам, че филма има доста фенове, макар че от гледна точка на този текст, има какво да се желае, за да бъде добавен тук. И все пак, история, в която еротичните фантазии са пуснати на свобода, ясно са разграничени силите в една връзка и кой взима решение на кого да даде или вземе това, което най-силно иска….Няма как да не го препоръчам, защото повдига особено въпроса за динамиката в отношенията на двама души с обща цел – взаимна наслада.

НЯМА КАК и да не вметна, че “Необратимо” за мен е един от най-култовите филми на времето си и много се радвам, че ще го гледам на голям екран. Изобщо не смятам, че филма се изчерпва с онази провокатвна сцена с Белучи, която отвращава повечето хора. И на мен не ми беше лесно да я гледам, пък ще видим тази вечер как ще е. Сцената е ужасно важна, колкото и да е неприятна, защото ни превръща в емпатични съучастници на крайния реализъм, който режисьора е създал. Заснета е в един непрекъснат дълъг кадър, без музика, без монтажни преходи, което създава именно усещането, че като зрител си попаднал в неизбежното, дълго продължаващо насилие и е адски трудно да създадеш емоционална дистанция. Това е умишлено, разбира се— да се покаже колко ужасно и бавно е всъщност едно такова престъпление, без никаква “кинадраматургична” украска. Винаги съм смятала, че това е гениално решение, не защото това е моята “неизказана сексуална фантазия”, както ми написа някакъв човек, а защото през преживяването на киното, всеки може по-добре да разбере що е то изнасилването. Няма как да развиеш минимална емпатия към нещо, което никога не ти се е случило, когато то ти е показано с близки кадри на гардероба и звук на тежки пъшкания, както често се пресъздава подобно явление в повечето филми през океана. “Необратимо” е контрапункт на начина, по който обикновено киното показва насилие, защото тук Ное отнема всякаква естетизация и ни принуждава нас зрителите да гледаме и преживеем дискомфорта и безпомощността. Режисьорът съзнателно поставя нас публиката в ужасно неудобната позиция на свидетели, които не могат и не правят нищо!

Това е болезнено огледало на реалния свят, в който насилието често се случва пред очите на други, отново без намеса. И това смятам аз за гениално!