Днешните деца забравиха хипстърията, но моето поколение я създаде, въпреки че стана модерно преди повече от десет години, а не точно от нас! Идеята ми не е толкова за самата хипстър културата и смелите модни решения, но ще бъде главния герой в този текст, за да покажа нещо. Както пише в една книга, младостта ни не е период от живота, който се измерва с време, а по-скоро състояние, чието начало и край не могат да се обозначат с дати.
Още в младостта си, на която няма да давам дата, измислихме хипстърията без да й слагаме етикет или име. Имаше много от предимствата на технологиите, но не ги бяхме поставили на пиедастал и продължихме да си общуваме повече на живо, да четем книги от хартия, да пазим сантименти към старите лентови фотоапарати, да комбинираме смело дрехи, аксесоари и обувки. Бяхме готините без да сме масовката и това си беше вид изкуство, в което не влагахме много усилия. Поне не и толкова колкото по-късно хипстърите полагаха. Ние слушахме стара музика или алтернативна (разбирай не много популярна, да не кажа банди, които знаехме няколко човека), купувахме си грамофонни плочи, гледахме черно – бели филми и не го афиширхме с тениска и шал на гърдите (вместо на врата). Хранехме се с удоволствие с гурмета и с домашни манджи, без да превръщаме в изтъркано клише купуването на био продукти. Научихме се да готвим с престилка, но без да да бием камбаната всеки път, когато сме в кухнята. Брендито не ни беше някакво УАУ пиене, запазено за стари аристократи, а спомен от детството, когато бренди имаше във всеки шкаф, ама запазено за гости. Подозирам, че именно това е напитката, с която много хора от моето поколение за първи път са вкусили алкохол.
Знам, че ние не сме на този свят да живеем в офис стол, да ядем от картонена кутия на бюрото си и да си разправяме кой трамвай къде, защо закъснява евентуално. Ние сме това, което наричат “създатели на трендове”, но никога не сме били признати за такива. И това е идеята на този текст, защото моето поколение минава между капките на бързото развитие на технологиите и объркания преход на 90-те. Взели сме по малко от тия преди нас и от тези след нас, просто защото ние сме им измизлили начините да бъдат готини, но не сме си и представяли, че трябва да се хвалим с това. Ние сме скачали на ластик пред блока, викахме се, за да се съберем да играем и сме викали и Дама пика, но също и сме чакали с часове да свалим някой филм. Игрите ни бяха или навън, или на дискети. Малко след това, когато вкусихме малкото свобода от тийнейджърските си години, когато създадохме всичко, което хипстърите направиха вайръл, ама всъщност за тях не е готино да са вайръл. Клубната култура със сигурност не е тръгнала от нас, но хей! Ние ходим по дискотеки от пети клас. Знаете ли, че аз в шести клас съм била с широки фънки дънки, изразян потник, плосък корем и шапка с козирка на концерт на Мишо Шамара и Конса в клуб! Пропихме алкохол рано, но някак си с мярка. Културният отпечатък на моето поколение обаче не е толкова добре документиран, просто защото нямахме социални мрежи.
Е, ако My space се брои – може да се каже, че сме имали, (ама по-късно от лудите късни тийн години) но на един по-късен етап, а и ние го ползвахме за музика и информация за музика, а не да си качваме снимки, които сами сме правили. Ние не се снимахме сами много. То нямаше и много как. Виждали ли сте селфи, направено на апарат с лента или пък онези малки цифрови сапунерки? Но пък после какви селфи идеи родихме – хипстърите ги показаха на света.
Ние бяхме свидетели на толкова много – от вестниците и модните списания до тяхното изчезване. От модата на бързата храна до модата с бавния живот. От ужасното замърсяване по улиците до опазването на околната среда като лична кауза и професионален път.
Ние бяхме живи свидетели на музикален ренесанс у нас! Изцяло български с цветни клипове, които се въртяха по телевизия ММ и песни, които макар и с меланхолия бяха химнове по училищните партита и дискотеките.
Ние сме хипстъри от преди да е готино, защото „кит продава сладолед, акула храни мечка с мед“
Ние бяхме тук преди вас и създадохме всичко готино не е извода от тези почти вкарани в ред мисли. Изводът е, че света не започва и не завършва с нас. Както хипстър културата превзе за малко времето, така и други са го правили, но не защото е нещо ново, готино или иновативно до мозъка на костите си, а защото просто комбинира добри частици от всичко, което вече си го има. Малко ми е криво, че моето поколение не е получило заслуженото признание за много от нещата, които сме дали на тези след нас, но пък е забавно да си в компания на млади хора и да слушаш за техните открития. Дори мисля, че ние се забавлявахме повече и по-истински от тях, но това всеки преди мен би го казал за своето поколение…И все пак не съм чула много луди истории, за които всички знаем, че в крайна сметка са това, което не е трябвало да правим, но са най-великите спомени от младостта ни.
Ваша,
Вече знаете защо!
Leave A Comment