Стигнах средата на живота си. Поне така си мисля сега. Добре дошли, 35 години! Звучите като много и като нещо, което носи разбирането за човек врял и кипял, но все още в най-добрата си форма. Усещате се като преждевременна мъдрост и вечно схванати врат и рамене. Не мога да кажа с абсолютна сигурност, че съм пораснала наистина, но се опитвам. Истината е, че от последния ми рожден ден сякаш не се е променило много, освен турболенциите в професионален план. Имах много странна година, в която работих на няколко места по едно време, после останах само с едни 4 часови работни ангажименти, а след това намерих мястото си. Няма да лъжа, че е било нужно израстване или страхотен урок, защото не беше. Просто си тръгнах от две места, които ми носиха повече напрежение, отколкото съм склонна да поема. И от висотата на 35 годишна ще кажа, че винаги ще си тръгвам от лошите връзки, токсичните среди, места и тегавите шефове. Това поне го научих отдавна.
На 35 се чувствам добре. Разбирам се и се приемам такава каквато съм. Поне през повечето време. Понякога още ми е трудно да прегърна всичките си страхове, а понякога с такава лекота им показвам среден пръст… Понякога усещам топлината в стъпалата си, която се покачва нагоре по тялото, когато си припомням стари грешки и всякакви неща, които ми се иска да не се бяха случвали. А понякога си казвам просто “Миналото не те дърпа назад. Ти го дърпаш със себе си. Пусни го. То е като преминаващите коли, докато ти си на тротоара и чакаш да пресечеш”.
Чувала съм, че животът се преобръща напълно за жените, когато навършат 35 заради по-зрелия начин на мислене и ясното разбиране, че младостта върви към своя край. Ако е така, трябва да започна да взимам малките мъдри решения като да избера съня пред опцията да пия още една чаша греяно вино в добра компания или пък да знам със сигурност кога да си замълча… Това май го владея много по-добре вече, а и никога не съм си падала по измисленото “в спора се ражда истината”, защото в спора се ражда само обидата и главоболие.
На 35 все още не вярвам, че с напредъка на годините ще изглеждам по-зле, защото външността обикновено е отражение на вътрешността. Вярвам, че пътешествието към опознаването на себе си ще е още по-вълнуващо. Та, сега мога да се обърна и да кажа “В 20 годишния ми опит с връзките” и да раздавам съвети на gen Z-тата, които не знаят какво е да харесваш някого, да събереш смелост и да отидеш да му кажеш в очите.
Сигурна съм, че ще си харесам пътуването към себе си и иронично ще се превърна в лелята с житейските уроци, дето знае 2 и 200. Винаги има какво ново да научиш за себе и ако наистина сега съм стигнала средата, нямам търпение след още 35 години да си прочета редовете тук и да се усмихна или да се напсувам. Ще видим, надявам се, но при всички положения няма да се откажа от жаждата си за живот, от любопиството и от порива да срещам нови хора, да уча нови неща, да опознавам нови места. В средата или не (не на средната статистика) искрено вярвам, че духа ни се запазва млад, само докато още сме любопитни. В това има ужасно много красота, нали?
На 35 стигнах там, където исках от много време и си вярвам, че към момента владея някакъв златен баланс на взаимоотношения, на работа/личен живот, на спокойствие, на себеразбиране. Някъде дълбоко в себе си знам, че това е илюзия, но тя е добре поддържана от всички младоци, които виждам, които са безобразно стресирани от какво ли не и начина, по който не се справят със себе си ме кара да си вярвам. Кара ме и да искам да ги прегърна всички и да им кажа, че всичко ще бъде наред. Знам, че ще бъде, защото знам какво е да ти се струва, че проблемите ти са толкова ужасни, че нямаш решение, че няма да постигнеш нещо си, че няма да получиш онова одобрение или каквото и да е. Не е истина, младоци. И на 35 го казвам с ръка на сърцето – всичко ще бъде наред дори и тогава, когато изглежда, че не може да е.
На 35 нямам какво повече да споделя, освен, че да съм в средата ми харесва, да си придавам мъдрост също.
Слагам си ореола и започвам да пръскам ценни съвети за живота!
P.S. Днес рожден ден имаме аз, Кийт Ричардс, Брад Пит и Стивън Спилбърг – dream team!
Leave A Comment