Тези са за родителите

Не за децата.

Тези 2 ленти макар и да изглеждат като тийнейджърски, всъщност не са. Те са мощна камбана за родителите и колкото да ви се струват като “глупости” за гледане е по-добре да ги изгледате.

Знам, че проблема с наркотиците е ясен на всички, но е хубаво да си припомняме и времената, в които живеем.И факта, че не е само това.

Да, вдъхновена от “Еуфория” реших да изпиша тези редове, но още с първия епизод на сериала на HBO се сетих за един невероятен филм, в който има множество скрити уроци – “Хлапета” от 1995 г. на Лари Кларк. Истината е, че основните теми, засегнати тук не се различават от годината, в която се намираме сега, освен, че сега децата ни са по-стресирани и са винаги на показ благодарение на социалните мрежи.

“Хлапета” е вечен филм, без никаква претенция за велик актьорски състав, защото такъв няма, нито пък особени постижения в кинематографията или доказано режисьорско име. Но историята и начина, по който се разглежда са разтърсващите истини, които ни шамаросват почти на всяка сцена.

“Хлапета” е суров и реален поглед към на пръв поглед празния живот на група нюйоркски тийнейджъри, поели по пътя на наркотиците, безразборния секс и куп дребни и не до там дребни престъпления. Пътят им е естествен, просто защото живота на някои герои всъщност е изпълнен с различни травми, а други са си чисто и просто келеши, на които им е скучно.

Лентата проследява един ден на героя Тели (Лио Фицпатрик), за който веднага разбираме за предпочитанията му към девствените момичета и неутолимия му нагон.

Освен него, ярко се отличават още Каспър и Джени (в ролята Клои Севини, за която филмът е дебют), която единствено е спала с Тели, но разбира, че е болна от СПИН, докато той продължава да трупа бройки. Има още ключови моменти, разбира се и се откриват много теми за размисъл във всяка сцена, но трябва да гледате филма.

Режисьорът Лари Кларк по онова време е фотограф, който снима тийнейджърите в града. Един ден вече е решен да направи нещо по-истинско и оригинално. Прави кастинг с непрофесионални актьори, които намира предимно по улиците или в барове.

Сценарист на “Хлапета” (по онова време) е 19 годишен скейтър, който през повечето време отдадено на работата си е бил надрусан, но въпреки това пише сценария само за 3 седмици.

Макар че филма е художествен, не трябва да отричаме, че остава усещане за документалност.

Някои от хлапетата вече не са сред живите. Немалка част от тях след успеха на филма по фестивалите се връщат към обикновения си живот, който се развива не по-различно от това, което виждаме в “Хлапета”.

Този филм е за родители и е вечен.

“Еуфория” е определян като сериал на крайности, но аз не съм съгласна. Да, хиперболизирани са много от историята, проблемите на героите и ескалиращите ситуации, но истината е, че никой не знае какво е да си на 16 в днешно време и да се бориш със стреса, собствените си демони, публичния натиск, очакванията на родителите, сексуалните си предпочитания и изобилието от наркотици.

Младите хора в настоящето имат точно такива проблеми, без значение дали са в САЩ или в милата ни родина – наркотици, проблемни връзки и тежки взаимоотношения с родители. Това важи и за децата отпреди 15 години.

“Еуфория” с много bling-bling блясък ни навира в лицето всичко това, та и много отгоре. Лошото е, че Ру (героинята, която играе Зендая) е доста симпатична, макар че счупена вътрешно по много начини. В първи сезон и още в първи епизод става симпатична, защото въпреки проблемите си, тя е забавна и саркастична, което ни казва и че е умна, привлекателна е по свой си начин, а тъмната й страна е част от чара й.

И двата сезона са дълбоко емоционални, бликащи от травми и белези от детството, интриги, престъпления, мистерии, тийнейджърски кавги, токсични връзки и мрачни сцени.

Дали ни харесва или не, сериала се превърна в културен феномен. Лично аз го разбирам като осветяване на всички проблеми, с които децата в днешно време живеят и като сигнал за всеки родител.

А не като пример за подражание. Надявам се никой да не го разбира така…

Младото поколение има проблеми. Всяка младо поколение е така, това не е нещо по-специално.

“Еуфория” без задръжки показва трудностите на съзряването и по-важното – формирането на обсесии, началото на зависимостите към алкохол и наркотици и дори оформянето на бъдещи психопати.

Запознайте се поколението Z от сериала, ако си мислите, че такова нещо не може да се случи на вас и вашите деца.

Намирам за гениално заглавието на сериала – състояние, в което човек е щастлив и „прелива“ със силни емоции. Знам, че първите два сезона са отдавна излезнали и гледани,но предстои трети и ако случайно някой е пропуснал 18-те епизода на  “Еуфория” има време да го гледа сега.

Този сериал не е за деца. За родители е.

И има още много такива филми, пиеси, книги. Изкуството отразява времето, в което живеем. И без значение формата – истината крещи, за да се обърнем и да я видим, приемем и разберем.

Младите хора у нас страдат също по свой си начин и го изразяват както могат или както са намерили към този момент. Не всичко е “лошо възпитание”, така че бъдете сензитивни към проблемите на всяко поколение, защото те обикновено се коренят в ранна детска възраст или са предизвикани от определени случки, които младия ум не може да преработи, нито емоционалната интелигентност е достигнала висоти. Не ги оправдавам, но разбирам тъмните страни на хората, защото всички ги имаме. Като родители трябва да се опитаме да се учим поне от чуждите грешки, които можем да видим в художествена форма.