Да четеш книга, сгушил се в одеяло, което си изплел сам.. Много хюга звучи. Дали плетенето е новата йога – не знам, но знам, че е полезно за физическото и психично здраве. И познавам една страхотна жена, която плете разни красоти и наскоро си направи страничка, за да може да радва повече хора – Suncheto – like & follow.
Със Съни, сръчната плетачка зад красотите от Suncheto, се познаваме от 2016 г., когато за много кратко работихме заедно във фондация “За Нашите Деца”. Тя ми беше мениджър за ужасно кратко време, защото малко след като започнах работа там, тя пък напусна. Въпреки това, някак си се усетихме близки. Кликнахме на някакво ниво. Съни е супер пич и за мен винаги ще остане човека, който ми е обяснявал най-добре и подробно. След нейното напускане не сме поддържали връзка или нещо такова, но сме се засичали случайно, докато не дойде 2018 – годината на моята бременност и появата на сина ми. Тогава Съни работеше в клиниката, в която си следях бременността и в която родих. Тя дойде да ме види в деня на раждането в изключително ключов за мен момент и винаги ще съм й благодарна за това.
Малко по малко стигаме до тук. Поддържаме връзка чрез социални мрежи и случайни срещи по паркове и понякога споделени бири в Маймунарника.
Съни от Suncheto
Откога плетеш?
Плета от дете, класика е при мен – баба ми, на която съм кръстена и при която изкарвах летата, ме научи. Тя беше типичната баба, която готвеше страхотно, отглеждаше домати, имаше шевна машина, плетеше дрехи и разни покривчици, бродираше карета. Някога жените са учели всички тези неща в училище, защото не са имали достъп до разнообразие в магазините. Ако не си го направиш сам, е нямало от къде да го вземеш и това е важало както за вълнените чорапи, така и за салатата. Очевидно днес не е така, можем да си купим всичко. А аз вече съм в онзи етап на живота от нещата, че нямам нужда от неща, които се продават по магазините. Истински важни дори не са ми „нещата“, а хора, преживявания, да сме здрави, да сме заедно, такива работи.
Как се научи да плетеш?
Та баба ми ме научи да плета като дете, но основни бримки, с които в общи линии нищо не можеш да направиш. Голямата ми любов в продължение на десетилетия беше бродирането, но някак винаги край мен се мотаеха и едни игли, за всеки случай. Бяха от баба ми, разбира се. Влачех ги с мен през общежитие и квартири и се чудех какво да ги правя, като на две игли за плетене (погрешно им казват куки, тези двете, които са като шишове, са игли) можех да плета 2-3 вида плетки, но не можех да сглобя нищо. Последно бях плела като дете под ръководството на баба едни терлици, но нямах спомен как се получава тази форма. На една кука (кука е завитото в края, което е само едно) пък можех точно нищо, а и идеята за тишлайферче върху телевизора не ме блазнеше.
През последните години започнах да копнея да мога да правя реално употребими предмети – дрехи, шапки, аксесоари, които да са направени от мен, полезни, красиви. Не съм дизайнер и никога няма да бъда, но започнах да търся така популярното бавно живеене в бавното правене на неща, които после да не хвърлиш след един сезон, а да си обичаш, да носиш осъзнато, защото в тях е вложено много повече от цената в магазина.
И всъщност от една-две книги, клипове и сайтове започнах да се уча реално да плета. Баба ми беше дала базата, останалото развих сама.
Какво ти харесва най-много в плетенето?
Сложен въпрос е този. Плетенето е форма на медитация. Няма как да плетеш нещо, особено ако е по-сложно, и да витаеш някъде другаде. Имаш бримки да броиш, трябва да си съсредоточен. И вероятно защото го правя от доста време, това не ме изморява, напротив, така си почивам. То е като йогата – в началото ти казват да дишаш, докато си в най-невъзможната поза, и дишането ти се струва върховно усилие. С практиката започваш не само да дишаш, но и да си почиваш, защото не мислиш за нищо друго. Всъщност въобще не мислиш.
Плетенето обединява двете ми особено големи потребности в момента – да си почива умът ми и да създавам нещо, което може да се пипне с ръце, да те стопли, да ти е полезно по един много човешки, физически начин. Защото всички станахме страхотни content creator-и, дигитални маркетолози, mindfulness гурута, консултанти по кърмене, хранене, бебеносене, lifestyle и т.н. А няма кой едни вълнени чорапи да ти оплете, ако ти потрябват. А те са особено практични през зимата. Но аз всъщност не мога да плета чорапи.
Кога намираш време за това си хоби и какво плетеш напоследък?
Не съм особено производителна, защото работя и имам две малки деца. Но плета всеки ден, вкъщи навсякъде се валят някакви започнати плетки, които периодично разплитам или довършвам, ако имат късмет Слава Богу, децата вече не им обръщат внимание и никой не се опитва да се намушка с куката. Та ако седна някъде и имам нещо оставено за плетене, може и да направя ред-два или за колкото ми стигне времето. Ако пък нямам време, здраве да е, по-късно.
Старая се винаги да имам един голям и един малък проект, за да имам разнообразие, а и за да мога сравнително начесто да завършвам нещо. Така се мотивирам сама да продължавам. Друго си е, когато си натрупал среден кашон с готова продукция, който просто няма къде да държиш
В момента плета един огромен есенен шал, плетката е като килим от листа, цветовете са класически октомврийски. Вече наближава 150 см, а на ширина е 60 см. Плета и една малка розова кърпа за подарък. Ужасно много хора ме питаха за тези кърпи, супер изненадана съм. А те изненадаха и мен, защото вършат работа, не само изглеждат добре. Това е мечтаният ми продукт – хубав, но практичен. Девата в мен ликува.
Имаш ли любим стил/вид плетене и какво е първото, което сътвори чрез плтене на една кука или две?
Плета приоритетно на една кука, защото е по-малка, иглите ми се струват все още твърде опасни предвид малките камикадзета вкъщи. А и някак с плетенето на една кука бях абсолютен новак и там предизвикателството е по-голямо. Голямо е и разнообразието от неща, които можеш да изплетеш. Мисля, че първите ми хубави, завършени продукти на една кука бяха две бебешки одеяла за приятелски бебета, които се родиха през 2019 г. Нямах никаква представа какво правех, какви прежди да избера, какви плетки. Сега не бих ги направила така, бих избрала по-меки прежди, бих прецизирала размерите, особено когато знам от собствен опит колко бързо растат децата. Но тогава бях много горда. Сега съм замислила едното одеялце да го направя отново, но този път с повечко мислене какво искам да постигна.
Какво искаш да дадеш на хората със Suncheto, освен самото плетено изделие?
Иска ми се да започнем да обръщаме повече внимание на всичко, което купуваме. Произвеждаме безумно количество отпадъци, включително текстилни. Заменяме лесно, не влагаме смисъл и това важи за почти всички аспекти на живота. Някога баба ми правеше възглавници от изрезки от плетива. Събираше си конци и остатъци от нейните плетки, а от местния завод за плетени дрехи взимаше такива „отпадъци“. После ги разбридваше и пълнеше с тях възглавници, които беше ушила сама на машината. Една такава възглавница ми даде преди 23 години, когато дойдох да живея в София. Беше ми любима над 10 години. И, да, сега има супер удобни и евтини възглавници, но в тях няма история.
В Suncheto има история зад всичко. И ако някой се интересува, трябва само да попита – ще му я разкажа. Или пък да ми разкаже своята история, аз ще му я изплета.
“Истински важни дори не са ми „нещата“, а хора, преживявания, да сме здрави, да сме заедно, такива работи.”
Препоръчвам с две ръце всичко, сътворено от Съни! Както знаете, аз съм хендмейд джънки и обичам, когато познавам хората, правещи неща с ръцете си.
А предвид идващата есен, която съвсем неусетно ще нахлуе в живота ни и ще ни принуди да си носим яке сутрин, горещо съветвам всички да се ориентират към плетените находки, защото им идва сезона. Винаги са на мода, уникални са (буквално са правени за вас) и са меки, удобни и почти вечни.
За повече онлайн съдържание, лишено от досадни реклами и за да покажете любов към блогосферата: ЦЪК
Leave A Comment