Този хейт вторник се посвещава на нещо, което наблюдавам много често напоследък, а и не само напоследък. Може би, от ранна детска възраст и аз съм била в спотлайта на най-тъпото тъпо, както и със сигурност съм била от другата страна – насочвала съм прожектора. Няма как да си спомня конкретна случка, нито пък да се оправдая през призмата на времето, но тук и сега ще споделя хейта си, защото последното, от което имаме нужда ние човеците е да се караме умишлено да се чувстваме зле.

Най-тъпото тъпо е да накараш някой да се чувства зле и да го засрамиш за нещо, което той ОБИЧА и за нещо, за което се ВЪЛНУВА.

Ако се вълнуваш за предстоящия концерт на Графа и някой в отговор ти каже “Ееееее, то пък Графа ли точно ще напълни тоя стадион” – хейт за тоя нещастна душа, която проектира върху теб абсолютната си празнота и сивота на своето битие.

Най-тъпото тъпо е да си саркастичен, подигравателен или да омаловажиш нещо, за което човека срещу теб искрено се трогва или очаква с нетърпение.

Самата аз отдавна съм спряла да водя оная битка в подкрепа на музиката, която слушам, но години наред съм чувала приятелски и не толкова такива подмятания под формата на шега, че харесвам само старчета, че рока е умрял, че това не е музика, а шум – конкретно си спомням как една жена се изрази така за песен на Металика, говорейки на всички, гледайки мен, защото знаеше, че аз съм я подбрала в листа.

Музикалните ни предпочитания периодически са под обстрела на най-тъпото тъпо, както и тези за кино, спорт или избраните ни половинки (колкото и да е лична тази тема – не е подминавана, дори напротив).

Да вдигне ръка, този, който чете тези редове сега и да каже, че не е чувал никога “Тя може да си намери много по-добър” или “С тая коса/рокля/ бенки къде е тръгнала след Ицо”!

Да вдигне ръка, този, който никога не си е помислил нещо такова!

Най-тъпото тъпо е да не можем да споделяме хубавите емоции, дори и с хора, които не са ни задължително близки. Не мога да си представя как се запознавам с някой и той ми споделя с пламък в очите плановете си за лятото и аз да кажа нещо от сорта на “Е, ама в Кипър е по-добре”.

Чух наскоро съвсем случайно разговор между хора, които познавам бегло, който протече така:

А ти какво тренираш там?

– Бадминтон

Федербал ли?

– Да, но спазваме правилата, залата е хубава,изтощително е, наистина. Не е като в парка.

Е, аз и в парка мога да търча напред-назад и да ти кажа, че е изтощително.

Край на сцената.

Не е голяма работа, знам, но не мислите ли, че тук една реакция, като “Браво, аз тренирам еди-си-кво” е по-подходяща и отваря разговора в по-широката тема за спорт, което предполага от своя страна тия двамата да намерят нещо общо и вместо да се чудят какво да си цъкат на телефоните цяла вечер, можеше да си говорят.

Тук трябва да си призная веднага, че съм се държала хумористично с подигравателни нотки към най-добрия си приятел, който тренираше тенис на маса и после си отвори зала. Просто защото този спорт съм го имала за хоби винаги и въпреки, че много се гордея от факта, че прави това, което обича и стегна една зала, която взе в окаяно състояние – приложила съм му най-тъпото тъпо. 

Липсата на умението да бъдем емпатични, да бъдем добри слушатели, да се усмихнем за успеха на другия, да го поздравим с нещо хубаво и да не му съсипаваме вайба предварително ни принизява все повече до далечните ни братовчеди от пътя на еволюцията. Развитието ни като човеци не бележи особени върхове, въпреки целия технически напредък. Напротив. Ставаме по-лоши и завистливи. Виждаме прекалено много в социалните мрежи, но чувстваме прекалено малко. Говорим без да казваме нищо, но в същото време думите ни са куршумите, убили вълнението за нещо хубаво у този срещу нас.

Тия куршуми за безчет и стреляме всеки ден с тях по всеки, дръзнал да сподели красивата си емоция.

Нека просто спрем да се налагаме над останалите с абстрактните си надмощия, които си преписваме, като по-добър вкус за музика, за дрехи, по-добра преценка за хората и да съсредоточим острия си ум, пълен със сарказъм към креативното писане или нещо подобно.

Нека просто се наслаждаваме на пяната в чашата. Да ценим душата и красотата на малките удоволствия, независимо дали ги изпитваме ние самите или някой друг.

Сведете до минимум най-тъпото си тъпо и живота ще ви се разкрие в нова лъскавина.

Подкрепи дигиталния сторителинг тук: ЦЪК