Мария – Антоанета от район Възраждане II

Maria Antonia Josepha Johanna von Habsburg-Lothringen / Гергана фон сбъркания квартал или просто Мария – Антоанета от район “Възраждане” се завръща!

След като предната вечер съм стояла в тъмното на театралната зала и съм усещала как всяка дума от сцената ме пронизва – онзи особен момент, в който тишината между репликите е по-силна от самите тях – да изляза сутринта и да се сблъскам с грубостта на ежедневието, вече не е просто контраст. То е разминаване на светове. Да не кажа битка на светове – един на светлината, на смисъла, на жестовете, които са премерени, красиви и съзнателни. А другият на разпиляната енергия, на липсата на внимание, на отсъствието на елементарна вътрешна култура и много комплекси. Точно тук идва онова, което все по-често си мисля. Че културата не е събитие, не е само изложбата, на която си бил миналата седмица, не е само билетът за театър, не е само концертът, който си преживял. Културата е състояние.

Тя е в начина, по който вървиш по улицата.
В начина, по който говориш на непознат.
Културата е това, което оставяш след себе си в пространство.

Тази Мария – Антоанета от район “Възраждане” се умори от wanna be-тата около себе си.

Защото можеш да ходиш на десетки изложби и пак да нямаш вкус. Можеш да цитираш автори и пак да звучиш кухо и да прозира, че си запомнил само важните неща, с които да изпъкнеш пред не особено начетените хора.Можеш и да слушаш класическа музика и пак да носиш грубост в себе си. Може и да пътуваш много по света и пак да се държиш, сякаш не виждаш по-далеч от носа си.

Добрият вкус не е поза,а избор. Постоянен, почти дисциплиниран избор да отсяваш какво допускаш до себе си, как реагираш, как изглеждаш, как присъстваш. И може би точно това е онова „кралско“, за което си мисля напоследък. Не титли, не дворци, не лукс. А вътрешната подреденост. Самоконтролът и способността да не се разпадаш в хаоса около теб. Позволявам си претенцията, не защото имам френски прибори за сервиране на месо от края на  XIХ век, нито пък защото още помня на изуст части от “Божествена комедия”, нито защото мога да изброя десетина поети и още толкова режисьори от изтока. Моята обща култура се гради всеки ден, защото наистина обичам да уча нови неща (не го казвам само, когато знам, че е угодно),обичам да чета, да се потапям в емоциите, които си подарявам през изкуството. Да ги анализирам.

И много ми липсват себеподобни. Не знам дали социалните мрежи развалиха всичко, не знам дали технологиите карат хората масово да затъпяват, не знам дали комунизма още се усеща в общата тъпота на населението, но знам, че по-важно от последователите в Инстаграм е да “останеш човек на изкуството” – не като зрител, а като поведение. Това е чисто и просто уважение към себе си, към останалите, към историята, заради която сме тук днес и към средата.

Да носиш себе си с достойнство, дори когато средата не го предполага.

 

Да не крещиш, когато всички крещят.
Да не си груб, когато грубостта е норма.
Да не сваляш нивото, дори когато това те прави различен.

И да, понякога имам нужда от онзи балон – от следобеди в галерии, от вечери в театъра, от музика, която не просто звучи, а възпитава. От разговори, в които думите имат тежест. От хора, които разбират паузите и такива, които могат да ти разкажат така за света, че да заспиш с мисълта, че за една вечер си бил на всичките 7 континента.

И това не е вид бягство от реалността. Просто имам нужда да си напомня каква може да бъде тя. Защото знам,че добрият вкус не е лукс, а е посока.

И ако не го отглеждам съзнателно – в малките жестове, в ежедневните избори, в начина, по който се държа, храня, слушам музика, съобразявам се с останалите – няма как да очаквам да го видя около себе си. Знам това. Знам още, че най-трудното е да запазя чувствителността си в среда, която учи да изгрубяваш.

Да бъда малко „кралска особа“ в свят, който отдавна е забравил какво означава това е моето алтер его напоследък. И си го поливам с Просеко.

Обвинете ме в претенция колкото искате, но Мария-Антоанета от район “Възраждане” иска повече хора да ходят в зала “България” и да си изхвърлят разделно боклука, да говорят културно, да четат повече и да гледат по-малко видеа.