На 36

Събудих се на 36. Мислех си, че дотук ще имам всички отговори и яснота накъде вървя. А истината е, че имам повече въпроси, но и повече смелост. Повече уроци, повече падания и повече сила да се изправям. Това си е постижение! Както и това да запазиш искрата в очите си, да мечтаеш и да гледаш по детски на света.

А пък тази година се оказа особено трудна за мен, но успях да намеря баланс и в това. Поне така мисля. Като разгърна страниците на малкия си тефтер, където си записвам за какво съм благодарна всеки ден, трябва да призная, че има особен чар и в трудните дни. Най-вече, защото уроците стават истински, а не като онези в училище, които 14-15 години по-късно не помниш, но като чуеш Законите на Нютон и знаеш, че нещо знаеш и можеш да си го обясниш като цяло, но трудно ще го рецитираш, ако се наложи.

Животът (все пак) много прилича на физиката, но това в ранните си 20 не го разбираш. На 36 вече става по-ясно:

Законът за инерцията
Ако нещо не ни разтърси, оставаме там, където сме. Навиците, страхът и удобството ни държат в покой, докато не се появи сила – криза, мечта или пък болка, която да ни задвижи.

Силата и ускорението
Колкото повече усилия влагаме, толкова по-голяма промяна постигаме. Но е важно да не забравяме, че и „масата“ има значение – старите рани, отговорностите и миналото ни забавят. Така напредъкът ни става неравномерен, но е реален.

Трети закон – действие и противодействие
Всяко наше действие среща съпротива. Когато ние се променяме, светът отвръща – понякога ни връща назад, друг път ни учи колко силни сме всъщност.

И може би най-важният урок е, че движението напред никога не е без усилие, но винаги е възможно. Промяната е единствената истинска константа в живота и не е случайно това, че най-адаптивните оцеляват, а не най-силните.

С голяма сила това е валидно за мен през 2025 г. Успях да се науча да работя изцяло у дома, да не ходя в офис, да загубя онази рутина, която познавам. Успях да се науча да си разпределям времето правилно, да давам приоритет на личността и да продължавам да намирам удоволствие в малките неща, в изкуството и да се надявам на утре.Все пак, всички сме роби на удоволствията и не е зле да си го признаваме от време на време.

А пък времето ни се изплъзва като дим на цигара, но това не означава, че го пропиляваме. Означава, че между 20 и 30 не си даваме ясно сметка, че именно то е най-ценната ни разменна монета. И когато се научим да намираме смисъл във всеки един ден – дали това ще е 5-минутен урок по италиански, нова музика, нещо добро за някой друг – то ще осмисли деня. Толкова е просто и толкова сложно в същото време… Вероятно защото баланса е златната (почти) недостижима среда за абсолютно всичко.

На 36 все така се усещам, че да съм в средата на пътя си ми харесва. Да си придавам мъдрост – също. Слагам си ореола и започвам да пръскам ценни съвети за живота! Ако можех да дам съвет на по-младите, то това са две са неща, които искам да крещя. Едното е да опознават повече света, да пътуват и да изучават културите по земното кълбо, но не само за Инстаграм. Другото е да е инвестират времето и парите си в изкуство.

Тук, в Европа не ни отива да сме “над нещата”, не ни отива да не познаваме света, да не разбираме от изкуство и да нямаме дълбочина на знанията.

Тук, на стария континент, на който не му отива да е млад, имаме дълг да продължаваме да правим това място по-красиво, спокойно, хармонично и поетично. Европа е секси, умното момиче от другия клас, което всички в училище желаят. Може и да не е най-добрата метафора, но като станете на 36 ще го разберете.

Честита седмица преди Коледа! Аз съм на 36, Европа е най-якото място на света, уроците ги разбираме една идея по-късно и законите на физиката остават с нас за цял живот.

P.S. Днес рожден ден имаме аз, Кийт Ричардс, Брад Пит и Стивън Спилбърг – the dream team!