Дневник на благодарността

Не знам как е при другите хора, но мен тази година направо ме смаза. И още не е свършила! Този текст, обаче няма да е изпълнен с оплаквания и списък на всички несгоди, заради които проклинам съдбата, а с едно ново упраженение, което започнах – днeвник на благодарността. Започнах да си записвам всеки ден нещата, за които съм благодарна. Нямам никаква идея дали ми се отразява добре или нe, нито пък колко терапевтичен ефект има по принцип, но честно казано не е зле да си записвам хубавите неща. Все пак, имам ги и тях.

2025 г. се оказа тежка. Не го очаквах, но пък ако изобщо съм имала представа какво щеше да се случи, щях да съм женския Нострадамус. Не съм. Аз съм обикновена жена, останала без мечтаната си работа, на кръстопът нон-стоп и с куп проблеми. Не съм само аз, то цялата страна се тресе от скандали и абсурди, но днес не гледам голямата картина. Има и такива дни. Дни, в които се обръщаш към себе си, оставяш книгата, спираш подкаста, изключваш шума и всичко, което ангажира вниманието ти, за да обърнеш внимание на себе си. Тогава много често става страшно, но понякога става приятно и уютно. Понякога е весело, топло, носталгично.

На мен напоследък ми е повече мрачно, затова реших да си записвам всеки ден за какво съм благодарна. Гьоте е казал, че “в пълнотата на щастието всеки ден е цял живот” и съм напълно съгласна.

Е, позволявам си да допълня с негативен антоним – в пълнотата на нещастието всеки ден е цяла вечност и го правя само защото искам да съм напълно откровена и просто не съм в добра форма напоследък.

В този дневник на благодарността започнах да си записвам всеки ден, а сега през ден. В началото започнах с по-общите неща, но предвид, че си записвах всеки ден, започнах да изчерпвам благодарностите. Да се замислиш за какво си благодарен може да бъде малко плашещо също, макар че по-скоро е като писмо без подпис – оставя те да гадаеш за известно време, но и да вярваш, че хубавото тепърва предстои…

Надявам се това да е полезно за някого!

Споделям някои неща от моят

Дневник на благодарността

Благодарна съм, че Анди ляга при мен сутрин преди да тръгне за училище, за да се гушкаме, да ми каже “чао” и че ме обича.

Благодарна съм, че мога да се наспивам.

Благодарна съм, че деня ми е тих и спокоен.

Благодарна съм за времето, с което разпологам сега.
Благодарна съм за ситуацията, която ме учи на търпение, въпреки стреса, който ми причинява.

Благодарна съм, че имам качествено време с Анди.Благодарна съм, че той има нужда от моето време и внимание, търси моето мнение и иска да бъдем заедно. (Знам, че това не е вечно.)

Благодарна съм, че с близки и приятели си ходим често на гости.

Благодарна съм, че имах възможността да видя как Анди се влюбва в театъра.

Благодарна съм, че опита и качествата ми се ценят.

Благодарна съм, че този месец е наситен на събития за всички.

Благодарна съм, че имам достатъчно свобода в работата си.

Благодарна съм, че тялото ми издържа на нездравословния ми режим напоследък, но и обещавам да го променя.

Благодарна съм, че имам време да не бързам.
Благодарна съм, че намирам време да пиша и да чета.

Благодарна съм, че всички у дома сме здрави.

Благодарна съм на себе си, че започнах да уча италиански език, че си водя речник и се справям добре.

Благодарна съм, че Анди се справя така добре в първи клас и му харесва в училище.

Благодарна съм, че у дома си правим уютни вечери с домашна храна, стари филми и игри. Благодарна съм, че Анди хареса филма “Хлапето” на Чарли Чаплин и много се трогна от сцената, в която разделят хлапето и героя на Чаплин. Благодарна съм, че е емпатичен и изразява емоциите си.

Благодарна съм, че времето е хубаво и можем да се насладим на есента.

Благодарна съм, че всеки уикенд имам какво да правя, дори и да не са моите планове. Благодарна съм, че сме активни хора, свързани с други активни хора.

Благодарна съм, че мога да планирам всички предстоящи празници и те се превръщат в нещо, което да очаквам с нетърпение.

Благодарна съм, че имаме Киномания.

Благодарна съм, че мога да ходя на кино и театър поне веднъж месечно.

Благодарна съм, че всяка сутрин се събуждам до чаша кафе.

Благодарна съм, че още имам една купа дюли, които ми бяха подарени преди поне месец.

Благодарна съм, че някой някъде е измислил CBD капките.

Благодарна съм, че съвсем скоро ще започнат коледните базари в София, напук на това, че масово хората смятат, че е рано.

Благодарна съм за толкова много неща. Трудно е да изпиша всичко. Трудно е и да се сетя за всички тях сега.

Един дневник на благодарността може да помогне да си ги припомням и го прави, защото пиша почти всеки ден. Старая се поне през ден. Мисля, че извън клишето, да си записвам всичко, за което съм благодарна наистина тренира мозъка да забелязва повече добри неща в ежедневието.

Някъде бях чела, че намалява стреса и тревожността, защото насочва вниманието ми към положителното и не толкова върху проблемите и негативните мисли. Предполагам, че след още някой друг ден ще мога да потвърдя това.

Да бъдеш благодарен, без значение дали си записваш, те учи да цениш другите и себе си, защото наистина е много лесно да забравяме колко неща сме постигнали. А детето в теб сигурно се радва, че си там, където дори и не си е мечтало да бъде.

За финал си мисля да оставя една мъдра мисъл от Африка или поне се води като поговорка от там, без да е уточнено от коя страна. Много е вярна и си струва да спрем за миг и да се замислим наистина какво оставяме след себе си:

“Ние не наследяваме земята от нашите предци, а я взимаме назаем от децата си.”

P.S.

Честит ден на добротата!