Тичайки в дъждовен ноемврийски следобед, стигам в последната минута “Дом на киното”, стъпвам на счупените плочки и лисвам мръсната вода на новата си кожена плисирана пола. Смеем се с приятеля, който ме чака под навеса на бара на киното и, който става свидетел на моето подскачане в дъжда. След мокра прегръдка влизаме тичешком по стълбите нагоре и почти уцелваме реда, на който се намират нашите места. За щастие, залата е почти празна, така че на никой не му прави впечатление, че сме на грешни места. Не помня филма, но помня как се почувствах в този малък, на пръв поглед обикновен момент – почувствах се като главната героиня в стар филм, която среща любовта си пред киното и забавната случка с локвата само я прави още по-очарователна в очите на своя все още неразкрил се възлюбен.

Това няма как да се случи, ако гледаме филми само у дома. Ходенето на кино е толкова старо хоби, развлечение, традиция – няма значение как ще го наричаме, но си е сладко изживяване.

Време е за кино!

С по-студеното време идват и кино фестивалите, както и множество по-малки събития, които ни заковават в кино залите, за да ни покажат нови светове. Оставащите месеци от 2025 г. са повече от идеални за кино и театър. Сега се фокусирам върху киното, но все пак не съм забравила театъра. Предстои ми да посетя три постановки само в първата половина на октомври, но за това – другия път.

И тъй като вече споменах “Дом на киното”, нека споделя няколко събития или няколко филма, които си струват изживяването преди старта на фестивалите и които събития или няколко филма ще намерите именно там – на ул. “Екзарх Йосиф”:

23 септември

“Актьорът” – австрийското предложение за номинация за най-добър чуждоезичен филм на 98-те награди Оскар.

Австрия – Германия, 2025
Режисьор: Бернхард Венгер
С участието на: Албрехт Шух, Антон Нури, Джулия Франц Рихтер

24 септември

“До последен дъх” – за всички стари души (като мен) старата лента е на голям екран по случай 65 години от премиерата на филма и 95 години от рождението на Жан-Люк Годар.

Франция, 1960
Режисьор: Жан-Люк Годар
С участието на: Жан-Пол Белмондо, Джийн Сибърг, Филип де Брока, Жан Дюше, Жан-Пиер Мелвил, Жан-Люк Годар

29 септември

“Досиетата Биби” – документален филм с премиера в България, който ще ни покаже колко далеч е готов да стигне израелският премиер Бенямин Нетаняху, за да остане на власт. С безпрецедентен достъп до кадри от разпитите му, лентата показва как той отрича обвиненията в корупция, докато се държи театрално пред следователите…

САЩ, 2024
Режисьор: Алексис Блум

Фестивалът за кино и литература “Синелибри” започва на 10 октомври и ще продължи до 3 ноември 2025 г. Тазгодишното издание ще бъде под мотото “Пяната на дните” и ще ни представи над 70 филма от над 30 държави в София, Пловдив, Велико Търново, Габрово, Варна и Стара Загора. Началото ще даде филма “Чужденецът” на Франсоа Озон – френска криминална драма. След откриването на фестивала в НДК, лентата може да бъде гледана и на 1 ноември от 19:00 часа във Френски институт (София).

Продължавам с другите заглавия, които ми грабнаха вниманието и ще се постарая да гледам в рамките на “Синелибри“:

“Бугония” – с режисьор Йоргос Лантимос и с участието на Ема Стоун. Само тази информация е достатъчна, за да ме заведе на кино.

“Личен живот” с Джоди Фостър определено ще ме накара да напусна уюта си, както и “Да четеш Лолита в Техеран” – историята за времето, в което Ислямската република превзема властта в Техеран и започват произволни проверки, цензура и фундаменталисти /фанатици нахлуват в университетите. Седем студентки превръщат в свое убежище всекидневната на преподавателката Азар Нафиси – смела жена. Систематично подлагани на унижение и незачитане на гражданските им права, тези жени рискуват всичко, за да бъдат заедно на безопасно място, където могат да свалят забрадките и да изразят мнението си.

“Франц“, както ще кръстим един ден кучето си, защото ще е дакел, е лента, вдъхновена от живота и творческото въображение на Франц Кафка – писателя, изпреварил не само своето време. За вътрешния свят на един човек, от чиито писания изплува идеята за екзистенциална тревожност и век след смъртта си остава огледало на най-съкровените ни страхове, а и желания. Агнешка Холанд ще бъде специален гост на фестивала и ще можем да я видим на прожекцията. Тя е легендарна полска филмова и театрална режисьорка, сценаристка и актриса, която от 2008 г. живее и твори най-вече във Франция.

“Великата красота” от 2013 г. на Паоло Сорентино с 60 награди и 78 номинации (заслужено) отново ще гледаме на кино! „В Рим святото и светското вървят ръка за ръка повече, отколкото във всеки друг град.“ Купете си билети за 23 октомври, за да се насладите на тази филмова прелест със специален гост Тони Сервило.

Разгледайте сайта и програмата на “Синелибри” за всички филми в рамките на фестивала.

Не забравяйте и другото голямо филмово събитие – “Киномания” 2025 – от 13 ноември до 30 ноември в София, а мотото на 39-ото издание е „Нежността е новият пънк“. Абсолютно емблематично събитие в културния календар на любимия град, което отново ще ни покаже богата селекция от актуални и интригуващи продукции.Искам да работя за този фестивал – помогнете ми да разбера как! 🙂

Очаква ни кино със световните заглавия съвсем скоро след техните прожекции на най-реномираните кинофоруми като Кан, Венеция и т.н. Билетите за откриването са в продажба. Началото на фестивала ще даде български филм! На 13 ноември от 19:00 ч. в зала 1 на НДК ще бъде представен „Made in EU” на Стефан Командарев, който имаше своя дебют на кинофестивала във Венеция. Там филма беше посрещнат с дълги овации, а и аз съм фен на Командарев – харесват ми темите, които подбира.

Ключов акцент в програмата на „Киномания“ традиционно е скандинавското кино, а първото тазгодишно заглавие от селекцията е на режисьора Йоаким Триер. Филмът му „Сантиментална стойност“ (Sentimental Value, 2025) спечели престижната Grand Prix (голямата награда) от конкурсната програма в Кан и е избран за норвежката кандидатура в надпреварата за Оскар за най-добър международен пълнометражен филм.

В програмата на фестивала влиза и носителят на „Награда на журито“ от Кан „Сират“ (Sirât, 2025) на испанския режисьор Оливер Лакс – филм, за който вече нямам търпение! Грабна ме жестоко само от едно описание на лентата и трейлъра, и не искам да знам повече на този етап. Поне не и преди да го гледам. Френско-испанската копродукция ми изглежда, че ще е от смелите и въздействащи изненади тази година.

 

Ходенето на кино има едно особено очарование, което трудно се постига у дома. Напълно разбирам удобството на това да гледаш Netflix/ Hulu/ HBO, но в залата усещаш колективните реакции на смях, напрежение и тишина. Това прави преживяването по-емоционално. А и на кино филмът оживява напълно, подкрепяме създателите на филми, чупим рутината си. За мен ходенето на кино е повече от просто гледане на филм – то си е преживяване.