Сбогом, принце на мрака! Кръстникът на хеви метъла, лудият, The Blizzard of Ozz! Джон Майкъл Озбърн – иконата, бащата, Ози, вокалистът на Black Sabbath си отиде на 76. Ози беше болен и само преди 2 седмици официално се сбогува със сцената, като направи най-великото и най-значимото метъл шоу. В родният му Бирмингам, Ози събра имена, които като напишеш заедно едно след друго, се получава нещо като лайн ъп-а на LIVE AID преди 40 години.

Какво сбогуване на Ози само, който се завърна за последно, за да остане завинаги…в сърцата и умовете ни. Сбогом, принце на мрака!

Ози не просто остави следа – той изкова пътя на цяло музикално движение. От мрачните корени на Black Sabbath до експлозивната му соло кариера, той е символ на бунта и мощта на метъла.

Photograph: Black Sabbath/Ross Halfin

Photograph: Black Sabbath/Ross Halfin

В края на 60-те години, Black Sabbath се появяват на сцената с тежки рифове, готическа атмосфера и вокал, който звучи сякаш идва от отвъдното. С Ози като фронтмен, групата полага основите на хеви метъла – жанр, който ще вдъхнови поколения и го прави и днес. С албумите Paranoid (1970), Master of Reality (1971) и Sabbath Bloody Sabbath (1973), Sabbath създават нов музикален език – тежък, бавен и мрачен, а Ози е гласът на тази революция.

През 80-те, след напускането на групата, той доказва, че може да изгради легенда и като соло артист. Така се ражда Blizzard of Ozz (1980) и с него – нова ера в метъла. Наследството му е голямо, затова ще споделя кои са най-култовите му парчета за мен и призовавам всяко Gen Z да си ги пусне:

С Black Sabbath:

  • “Paranoid” – химн на метъла, простичък и запомнящ се.

  • “Iron Man” – една от най-разпознаваемите китари в историята.

  • “War Pigs” – антивоенен шедьовър, мощен и злободневен.

  • “Black Sabbath” – началото на всичко, с атмосфера на ужасяваща молитва.

Соло:

  • “Crazy Train” – класиката!

  • “Mr. Crowley” – мистична ода на окултизма.

  • “Bark at the Moon” – сред най-запомнящите се видеоклипове от MTV ерата.

  • “Mama, I’m Coming Home” – нежна баладa, която разкрива меката страна на Ози и не случайно най-пускана сега…

  • “Dreamer” – „метъл Imagine“.

 

Според мен не си истински фен на хеви метъла, ако не навлезеш в дълбочините на жанра и културата около него, затова ще споделя няколко филма и документални продукции, които са просто задължителни и с чрез които ще разберем още по-добре защо Ози е наистина баща на всички:

“Metal: A Headbanger’s Journey” (2005) – истинска библия за метъла. Антропологът Сам Дън проследява историята, поджанровете и културното влияние на метъла. И по-късно създава филма Global Metal (2007).

“Black Sabbath: The End of the End” (2017) – документален филм за последното турне на Sabbath.

“God Bless Ozzy Osbourne” (2011) – биографичен поглед върху живота на Ози, създаден от неговия син Джак Озбърн.

“Lemmy” (2010) – документалка за Леми Килмистър от Motörhead – друг колос на метъла, но препратките към Ози и Black Sabbath са неизбежни.

Когато бях на 16-17-18 години (доста отдавна вече) с приятели се събирахме да гледаме такива филми, разменяхме си книги за музикантите, които обичаме и сме научили толкова много, забавлявайки се. Затова и до ден днешен смятам, че тези филми са съвременен вариант на енциклопедия по хеви метъл. 

Сбогом, принце на мрака!

Ози Озбърн не бе просто музикант – Ози беше явление, жива легенда и емблема на свободата, лудостта и креативността. Неговият глас ще ехти още десетилетия, неговите текстове ще се анализират, а сценичните му лудории ще вдъхновяват още нови изпълнители. Странно е да говоря в минало време за него. Макар че, го очаквах, защото вярвам, че той е знаел тогава (преди 2 седмици), че трябва да се сбогува подобаващо, защото дните му са преброени.

Знам и, че и всички онези велики музиканти, които бяха с Ози в Бирмингам само преди 2 седмици знаят, че това е основата на края на онази музика, онова време, онзи бунт, онова значение… Всички си отиват един по един, а заедно с тях си отива и по малко заряда в тази музика, защото днес никой не прави революция с музика. И почти никой не е забранен, както и никой не може да шокира и държи феновете десетилетия наред на малкото си пръстче.

Благодаря ти, че ни показа как се говори за мрака, без да ни отнемеш светлината.