Обожавам София. За мен това е най-доброто място за живеене в България. Винаги съм искала да живея точно тук и това не се е променило, НО! София има и друго лице. Любимият град не е само центъра, музикални фестивали, хипстърски ресторантчета и хендмейд базарчета. София е кварталите и извън центъра, където вместо хипстъри и модерни градски хора, по-скоро може да видите “локалите” и всякакви подобни групи. София е пълна с wanna be-та като тях и под този израз нямам предвид всички, които се пънат да са нещо тук – изключвам юпитата, които идват, за да “преобърнат играта” с някой стартъп и велик предприемачески план, както и изключвам всички млади момичета, които си мислят, че с Инстаграм профилите си ще са станат модели. София на кварталите е съвсем друга история и вече взе да ми омръзва. И взе да ми пречи на съня.

Не всички квартали си приличат и няма как да знам как е по другите, но в квартала, в който аз живея вече десетина година – Света Троица (на ръба на зоните), вместо да има градация, аз усещам деградация. Особено във вечеринките, които с годините зачестиха толкова, че вече е странно, ако пред блока няма шумна, просташка компания. Ама простаци от класа – никакво чувство за елементарна култура и съпричастност. Дори това е прекалено голямо изискване, защото като ги чуя как говорят и за какво говорят, единствено ми се иска да имам маркуч и да ги измия от цялата простащина и идиотизъм с много, много гореща вода.

Хейт за всички, които вечер след вечер се събират пред блоковете, разпъват “маси”, отварят бири и патрончета, пускат си долна чалга и се държат така, сякаш живеят сами на света.

Драги, wanna be-та, това не е “социален живот” – това е жалката кочина, от която не можете да избягате, но и не се опитвате. Това не е “нашата си традиция” – това е безпардонно нарушаване на обществения ред. И да – не е нормално и не трябва да се търпи. Ако не можете да се забавлявате без да пречите на другите – не сте за сред хора – не сте за град като София. И честно казано на моменти ми става жал, но като ви видя само и като чуя едно-две изречения с дълбочина на детски надуваем басейн, бързо се връщам в реалността, в която вече ви презирам. Няма капка жал. Особено пък за някакви объркани групички от вечно свободни „локални“, окупирали пейките пред блока, бутилки на земята, семки в устата, чалга от телефоните и манталитет от дъното на селската кръчма, които дори не живеят в близост!

Пиянски викове и закани до 1 през нощта, псувни, “мъжкарски” хвалби, смях като на маймунник, опикани ъгли и пълна липса на срам. И никакво осъзнаване на реалността, защото хора на тази възраст правят бизнеси, откриват старт ъп-и и променят света, докато в същото време тук някакви объркани хлапета си мислят, че да си „локален батка“ е най-доброто, което можеш да направиш, докато всъщност са си обществен проблем. Не знам колко е яко хората да те мразят и да те търпят ,само защото не искат разправии. Но това, че никой не им е крещял още в лицето, не значи, че не го заслужават. А и аз няма да спра да се обаждам на 112, защото ако спра, това означава, че ще съм превърнала празните си бутилки под мивката в Молотов. А аз знам как се прави. Не, не съм такъв човек, не съм била хулиганка никога, но знам как се прави.

Както знам много и за творчеството на Моцарт – обща култура!

Поне да искахте да бъдете нещо. А вие искате да си останете боклуци…никога няма да разбера липсата на стремеж.

Драги, wanna be-та, няма да ви оставя да ми опростачвате летните вечери у дома.