Цигов чарк

Тридневно бягство до югозападния бряг на язовир „Батак“,където вместо с песента на клаксоните заспиваш с песента на щурците. С други думи – Цигов чарк е перфектното убежище да избягаш за малко от градската джунгла и жегите. За нас това бе така чакана разходка, че дори в намален състав на компанията се случи.

По случай годишнина от сватбата ни си организираме такива дълги уикенди с кумувете и децата, за да си починем и да се насладим на компанията си. Много съм щастлива, че успяваме да поливаме отношенията си по този начин, защото в забързания ни живот нямаме много възможности да се виждаме често. В забързаното ежедневие често забравяме колко е важно да спрем, да поемем дълбоко въздух и просто да бъдем заедно. Именно такава възможност ни даде нашето тридневно бягство от градската лудница – прекарано във Вила Илиеви, сгушена в прегръдките на природата в Цигов Чарк.

Цигов чарк се намира на 7 km от град Ракитово и на 7 km от Батак, на 19 км от Велинград и на 43 км от Пазарджик. Наблизо, в самия курорт Цигов чарк, има магазини, атракциони и заведения за хранене.Районът предоставя възможности за риболов, лов, екотуризъм, конна езда, посещение на исторически забележителности.

Още с пристигането ни посрещна огромният, зелен двор, идеален за безгрижни игри на децата. Най-големият хит – батутът, на който не само малчуганите скачаха с часове, но и някои от възрастните се върнаха за малко в детството (предимно мъжа ми).

Вилата е напълно оборудвана – кухнята разполага с всичко необходимо, а уютът на нашата част на двора ни събираше вечер да слушаме песента на щурците.И да се наслаждаваме на залеза. Слънцето, което бавно потъва в язовира беше гледката, от която имах нужда. В небето оставаше една огромна линия розово – лилаво, сякаш някой бе минал с четска с боя през небето. В тази гледка загубих достатъчно минути, за да разбера, че точно от това имам нужда. Да медитирам и да се наслаждавам на дивата красота на залеза. Едно от нещата, които ми откраднаха въздишките. Обожавам споделени залези.

Да се върна към вилата като цяло, която препоръчвам с две ръце! На двора ни очакваха басейн и джакузи, които бяха перфектни за релакс под открито небе, сред спокойствието на заобикалящата ни гора.

Джакузито беше прекрасно вечер, когато звездите обсипват небето и просто си говорихме в релаксиращите мехурчета. Вилата разполага с три спални, три бани и една голяма дневна с кухня долу. Децата бяха в стаята с джакузи вана в банята, но не това ги правеше щастливи толкова, колкото да бъдат заедно, да си имат стая, да спят заедно, да си говорят тихичко до късно, когато мислим, че спят. Сутрините кумът ни ни посрещаше с кафе и палачинки или бухти. Децата се забавляваха на двора, играейки футбол, скачайки на батута или просто слушаха музика и гледаха кравите до язовира.

Правихме си мохито, вечеряхме месца на барбекюто на огън, обядвахме филии с лютеница и сирене. Миехме си чиниите на ръка. Най-обикновените неща, но там бяха страхотно удоволствие…Почувствах се сякаш мога да изпълня фразата, която така обичам за себе си – “дъщеря на живота”.

Тези три дни бяха повече от просто почивка по повод – бяха време заедно, особено за децата. Без графици. Просто ние, природата и усещането за свобода.

Понякога животът в града ни завърта толкова бързо, че дори не усещаме кога сме спрели да живеем истински. Работата, трафикът, телефоните, задачите – всичко се надпреварва за вниманието ни. А всъщност… много често имаме нужда просто да се откъснем. Да излезем от шума и да чуем тишината.

И точно това направихме. Три дни. Вила Илиеви. Цигов Чарк.

На връщане решихме да минем през Велинград и трябва да кажа, че пътя между Юндола-Голямо Белово и Белово и най-жестокия път, защото си буквално в гората. Там няма обхват, но пък усещането, че си толкова навътре в природата е толкова силно, че е ти се струва, че е по-вероятно да видиш мечка, отколкото две чертички на телефона си.

Заслужава си леката заобиколка:

Батак – Велинград – Юндола – Гоялмо Белово – Белово – Момина Клисура – Костенец – магистралата (на около 50 км от София).