Събитията

Събитията до края на януари – това беше първоначалната ми идея за този текст, но толкова много неща се случиха за няма и 3 седмици, че не ми остана никакво време за писане. Поне не и тук. Блогчето пак беше паднало за малко, за което искам да покажа определен пръст на Суперхостинг, от които избягах с 200. Нека се върна към събитията, за които искам да споделя, а не за всички събития, които съпътстваха неписането ми, защото те не са особено приятни.

Януари не започна никак зле и не виждам защо да не продължи така, въпреки няколкото бабунки, през които минах с прекалено висока скорост.

Събитията

/до края на януари/

СГХГ изложбите! В никакъв случай не пропускайте двете настоящи изложби в Софийска градска художествена галерия – “Европа в България”, Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век и творчеството на Текла Алексиева под името “Енциклопедия на необозримото”. Изключителни са и са прекрасен начин да разнообразите януарските си дни. Вече ги посетих със сина си в един много студен и снежен ден. Нямах пари в брой, за да си платя входа (честно казано бях изключила, че там няма пос терминал), но ни пуснаха да разгледаме. След това, разбира се, въпреки студа, снега и факта, че сина ми не беше с ботуши и по всяка вероятност е ходил с мокри крака доста време, намерих банкомат, върнах се да платя и да купя на Анди картичка, както той казва “за спомен”, все едно никога повече няма да се върне на това място. Жената на касата беше много мила и каза, че не е имало за какво да се притеснявам, защото тя била сигурна, че рано или късно ще се върна. Така си е. Ще се върна сигурно за следващата изложба, но това толкова ми хареса…сякаш ореола ми на свръхлюбител на изкуството вече е видим!

Преди да продължа с още няколко събития до края на месеца и една изложба извън България, които също смятам, че са must, трябва да споделя и за

“ПИКАСО
Графики от колекцията на Националната галерия” в Квадрат 500, която може се види до 18 май. Колекцията на Националната галерия съдържа двадесет и един графични листа от Пикасо (1881–1973), тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения.

MENAR  – филмовият фестивал, който представя най-доброто от игралното, документалното и късометражното кино на Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка със специално подбрани тематични събития, свързани с държавите от този регион, както и с обичаите на етническите групи, които обитават земите им. Преди всичко, трябва да кажа, че организаторите на фестивала са невероятни и благодарение на това в неделя (19 януари) предстои още едно прекрасно събитие с кампанията “Храна за размисъл” и филма “Долината на прокудените”. Ако още има билети – отидете! От фестивала (ето програмата) съм си набелязала почти всички филми, но ще успея да гледам общо 3 и то в случай, че живота не ме подложи отново на увеселително влакче от проблеми, което да ми попречи да се насладя и на това. До 30 януари (включително) във всички “малки” кина или с други думи всички добри кина, които не са набутани в тъпите молове, можете да гледате филми, които няма да има как и къде да гледате всъщност. А в “Одеон” дори можете да гледате филми на 35 мм лента! Всяко събитие от MENAR си заслужава, както и всеки филм, не само защото наистина няма къде другаде (няма да се дават из кината по принцип) да се видят тези филми, но и защото предвид държавите, от които идват, ще гледате истинско изкуство, което е заложило на добри сценарии, диалог и игра. Липсата на бюджет и ефекти може да има и добра страна.

Сурва в Перник 24 – 26 януари – международният фестивал, който успява да направи иначе краткия път от София до Перник в истинска жива, създадена от автомобили анаконда, която се е насочила към площада на града на “Миньор”. Фестивалът се организира от Община Перник от 1966 година, а от 1985 година има статут на международен. Провежда се ежегодно в последните събота и неделя на месец януари. Най-атрактивният акцент на фестивала е двудневното състезателно дефиле на маскарадни групи от страната и от чужбина. Два дни в центъра и по улиците на Перник групи от цялата страна се надпреварват да демонстрират колорита на своите игри и неповторими маски и костюми.Честно казано, поне веднъж трябва да се види и си заслужава да го посетите независимо от коя точка на България ще тръгнете. Препоръчвам да сте там много рано, защото навалицата обикновено е огромна и видимостта се ограничава до това да виждате гърбовете на хората, които са дошли наистина рано. Друг съвет, който мога да дам – резервации за обяд и за вечеря, защото наистина града е пълен с ужасно много хора и трудно ще си намерите места.

FEN live in Sofia 26 януари 2025 г. в Mixtape5. Споделям това събитие, защото английската Atmospheric Post Black Metal група FEN идва за първия си концерт у нас.

 Събитията до края на януари са много повече, но аз се ограничавам с тези и няколко вечери в театъра, зала “България” и операта. О, да – ако имате късмет все още ще има билети за предстоящия концерт на Вадим Репин и Карло Тенан, който ще се състои на 30 януари.

Или за балет – “Лебедово езеро” или “Зорба гъркът” са в програмата за месеца.

А ако все още има сняг (много се надявам да има още снеговалежи) в събитията през януари включете и спускане с шейни, качване на Витоша, ски или сноуборд. Ледените пързалки на мен са ми любим начин за бягане от ежедневието. Зимата всъщност може да е толкова забавна! В София има достатъчно места за зимни спортове и забавления на открито. Въпреки осакатената Витоша, за която ме боли сърцето, пак можете да се забавлявате на високо, на чист въздух и да прекарате пълноценно времето си.

За финал споделям и една изложба извън България, за която вярвам, че си струва да се скокне до Нидерландия:

Anselm Kiefer – Sag mir wo die Blumen sind

7 март – 9 юни , Van Gogh Museum & Stedelijk Museum, Амстердам

Музеите „Ван Гог“ и „Стеделийк“ ( в Амстердам) ще представят съвместна изложба на художника Анселм Кифер със заглавие “Кажи ми къде са цветята” (Sag mir wo die Blumen sind) и ще е представена в две части – творби, вдъхновени от Винсент ван Гог, както и картини от колекцията на Кифер в музея „Стеделийк“. Заглавието на изложбата е взето от протестната песен от 1955 г. „Къде отидоха всички цветя“ (Where Have All the Flowers Gone) на Пит Сийгър, която става още по-известна през 1962 г., когато Марлене Дитрих я изпълнява на английски, немски и френски език.