Онова време от годината, в което поглеждаме назад и започваме да смятаме, да си спомняме, да цъкаме с език, да се усмихваме леко и да се смеем през сълзи. Онова време за равносметката е тук. Това време традиционно е дни преди да посрещнем с фанфари новата година и да си обещаваме, че повече едни и същи грешки няма да правим. Ех, излюзии сладки… Честно казано не знам как да подхвана тия редове, но знам, че имам нещо за казване, защото 2024-та никак не беше “цветя и рози”. Четох някъде, че българите сме били оптимисти за себе си, но песимисти за държавата и този обществен парадокс го разбирам ужасно добре, но не ми помага да структурирам обзора си, вероятно защото и в края на миналата година исках да съм позитивна за себе си, а то само с манифест май не става.

2024-та беше пълна с “amuse-bouche” – хапки професионално ориентиране, първи изживявания, последни думи, нови места и стари приятели. Бях на планина, спусках се с шейна, разхождах се из планините, четох книга в хамак, пих бира в хамак, бях в няколко села и за първи път в Панагюрище. За първи път бях и в Мюнхен и обходих осбстойно едно германско село. Бях на лодка из язовир Доспат, бях с шарка, спах в палатка, посетих няколко изложби, 1-2 музея и много детски рождени дни. Бях и на няколко концерта, посетих няколко постановки, ходих на кино, на цирк, по барове и ресторанти, молове,избори, протести, събития в посолства, излети в Борисовата,София прайд,  зоологическата градина, класически концерти, градски фестивали и няколко обучения. Бях на ръба на нервна криза поне 2 пъти и веднъж бях сигурна, че ще получа инфаркт. Бях притеснена за толкова много неща и безпомощна в толкова много ситуации. Бях ужасно ядосана, нервна, тъжна, сама. Бях и щастлива, подкрепена, изслушвана и добра.

Блогчето стана на 5, Анди на 6, а аз на 35. Бракосъчетанието ни на 10. Кариерата ми в НПО сектора също стана на 10 и приключи. Аз приключих с 2 токсични връзки и смело продължих напред към нещо ново в професионален план и се получи страхотно. Не мога да кажа, че този обзор на 2024 година ще е най-смисления,защото изминалите 12 месеца не бяха никак скучни, дори напротив. Както обичам да се шегувам “ситуацията е динамична” и наистина къде бързо, къде не толкова, се случиха много неща. Може би не е толкова важно всичко, което се случи, а какво остана, какво научих и какво искам да запазя.

Радвам се, че не допуснах да забуксувам професионално и че най-накрая мога да се влея в културно разнообразие само като отида в офиса. Радвам се, че не ми се налага да се тревожа дали ще имам работа на следвашия ден или не, дали съм набрала достатъчно пари, дали съм представила достатъчно добре проекта. Радвам се, че не ми се налага да съм на линия в 10 вечерта. Радвам се, че съм заобиколена повече от хора с истинска емпатия и че имам възможността да научавам нови неща и да бъда гайд за чужденци само като им разказвам за всичко, което обичам в София. Радвам се, че обсъждахме разгорещено откриването на Олимпиадата. Радвам се, че 2024-та ни даде толкова много изкуство под формата на музика, кино, книги, пърформанс.

Разбира се, че не мога да подмина смъртта на Ален Делон и Навални, нито пък всички нелепици в политическия живот, нито нападението над Народния театър, чалга поръчките на Джокович , войните по света… Тази година за първи път ми се наложи да издиря един познат от Ливан в социалните мрежи, за да разбера дали е жив. Не помня къде точно го намерих, но помня ужасното чувство на тревога, върху което се бе качило чувството за безпомощност и недостиг на въздух. Никога няма да забравя как се запознахме в Лисабон и как един ден стоях между него (моят добър познат от Ливан) и Джонатан от Израел и как те се шегуваха, че и за двамата е опасно дори да си направят снимка заедно.

Помня и всички моменти, в които сълзите ми напираха и замъгляваха погледа ми, всички тихи войни вътре в мен, всички моменти на несигурност. Помня и всички невероятни трепети, като великото щастие да видиш неподправената радост у детето си, когато си му сбъднал една мечта – Леголенд. Всички топли вълни, които ме заливаха, когато стоях на Мариенплац и просто гледах красотата на архитектурата от 12-ти век и колко е велико това, че мога да я видя, да й се насладя, да ме дари с цялата си красота. Обожавам изкуството във всяка форма – толкова е просто. И наистина ми носи наслада, защото красотата е навсякъде, ако имаш очите да я видиш.

Благодарна съм, че мога да оценя красотата и да продължавам да я търся и да се стремя към нея, защото това ме кара да искам повече и повече култура. Е, за 2024-та съм прочела едва 14 книги, но се постарах да консумирам храна за душата с други форми на култура и съм доволна от баланса, който постигнах. Просълзих се два пъти пред величието на класическата музика, скачах и танцувах много на едното техно парти (едно ми е достатъчно за десет години напред), връщах се два пъти към фотоизложбата на Джесика Ланг и стоях безмълвна пред портретите на Любен Зидаров.

Дори няма да си правя труда да правя обзор на изкуството, с което “се нахраних” за тези 365 дни, но пък ще нахвърля набързо това, което търсих и ще приключа така.Нямам извод или велика мисъл за финал.

Обзор 2024 – търсенето:

търсих си шкаф за обувки, шапка като на Чарли Чаплин, перфектни подаръци, лекари, помощ, нещо за гледане, прогнозата за времето. Търсих през коя година са родени разни хора,търсих “бучка в гърдата”, рецепти за супи и сладки, препоръки, работа, допълнителна работа, лекарства, вдъхновение, смисъл, баланс, успех, спокойствие, коя съм. Всяко търсене беше част от личното ми пътуване към разбиране и свързване със света около мен.

И открих не едно и две от всичко това, което търсих. Ще завърша с това, че съм благодарна на 2024-та, защото отново ми донесе нови приятели, запази старите, откри пред мен нови хоризонти и ми даде много нови перспективи.

Да се радваш на това, което имаш наистина е важно, както и да виждаш красотата около себе си. Не го забравяйте и имайте прекрасна нова година!