Все по-горещо става в Европа

“Все по-горещо става” ми звучи в главата като песента на Мила Роберт – “Все по-добре ще става” и запомнящата се мелодия. Много харесвам тази песен, но в случая позитивизма не върви тук.

В последните години Европа и всички ние преживяваме интензивни и продължителни горещи вълни, които влияят върху нас и милионите хора на континента. Все по-горещо става и това не е нещо, което може да се обясни с две думи. Причините са както глобални, така и регионални. Не знам дали някой се замисля, освен феновете на географията (може би), че континента ни е с разнообразни климатични зони, което води до особено специфични климатични изменения. Средиземноморският регион, например, е особено уязвим на засушавания и горещи вълни, които както виждаме са все по-чести. Това е дяволичната рожба на нежеланото бракосъчетание от глобалните климатични промени и локалните метеорологични условия.

Цялостното затоплянето на Европа е сложен проблем, но с правилните мерки и стратегии биха могли да се смекчат последиците и да се адаптираме към новите климатични реалности. Изключително важно е да се адаптираме и да осигурим по-устойчиво бъдеще за нас самите и следващите поколения. За съжаление, сме все още в началото на този процес по адаптиране и приемане на разлчини директиви за Европейския съюз, а по нашите балкански ширини дори малко по-назад в приемането на климатичните промени въобще. Няма да засягам тази тема, защото в яростта си трудно бих се обосновала, а искрено се ядосвам колко се поддават хората на дезинформация по темите за опазване на планетата ни.

Все по-горещо става в Европа. Защо?

Глобалното затопляне и климатичните промени са основната причина за високите температури в Европа. А те пък са в следствие на човешката дейност. Изгарянето на изкопаеми горива – въглища, нефт и природен газ води до емисии на въглероден диоксид (CO2) и други парникови газове в атмосферата, които задържат топлината, което пък води до постепенно повишаване на средните глобални температури. Сигурна съм, че може да се обясни и по много по-сложен и воскопарен начин, но няма нужда от отва. Климатичните промени влияят на атмосферните циркулации. Те регулират времето в различните части на света. Например, струйният поток – мощна струя от ветрове на висока надморска височина – бива нарушен от глобалното затопляне, заради което сме жертва на екстремно време, като много горещите вълни в Европа. С тенденция да продължи дълго време – това е дълготраен ефект.

Градовете в цяла Европа се разрастват, а асфалтираните повърхности и сградите задържат повече топлина през деня и я отдават през нощта, заради което имаме по-високи температури в градовете. Това също влошава условията ни по време на горещи вълни. Това е нещо, което все още може да се промени. Урбанизацията може да се подобрява и да се прави така че да бъде в наша полза (наша – на човечеството, което страда от горещини). Друга много значима причина за високите температури е промяната в използването на земята или интензивното земеделие, обезлесяването и урбанизацията чисто и просто намаляват естествените гори и зелени площи, които имат главна роля в регулирането на местния климат. Това също може да се промени и зависи от КОЙ?! От нас, разбира се.

Нека не забравяме, че повишаването на температурите в Европа има своите неблагоприятни последици както за хората, така и за околната среда:

• Горещите вълни СА опасни за здравето, особено за възрастните хора, децата и хора с хронични заболявания. Рискът от топлинни удари е огромен, дехидратацията е сигурна и още куп други здравословни проблеми.
• Високите температури и засушаванията нанасят сериозни щети на селското стопанство, намалят добивите и повишават цените на хранителните продукти.
• Промените в метеорологичните условия влияят на местните екосистеми и биоразнообразието, но не по добрия начин. Някои видове растения и животни вероятно ще изчезнат, докато други инвазивни видове могат да се разпространят.
• Екстремните температури чисто и просто водят и до повишено потребление на енергия за охлаждане! А това натоварва електропреносната мрежа и увеличава разходите за домакинствата и бизнеса.

Въртим се в един адски кръг, от който сякаш не може да се избяга, но не е така. Все още има надежда. Но трябва да го правим заедно и всичко, което правим до края на живота си да бъде с мисъл към природата. Нашите деца не бива да плащат високата сметка с високите температури и всички последствия от тях, като пожари, наводнения, обезлесяване и т.н. Имаме нужда от индивидуални действия и глобални политики. Честно казано, имайки предвид как започнаха и преминават Олимписйките игри в Париж, лично се уверих още повече, че надежда не просто има, има и реални примери как можем да живеем в баланс с природата. Леко ще се отклоня, за да дам шанс на пръстите си да наберат тази наслада от клаваши (без да засягам откриването, което за мен беше велико):

Пространствата, които сега са олимпийското село ще бъдат използвани за офиси и по-достъпни жилища след края на игрите. Селото се състои от 82 сгради и ще бъде превърнато в офис пространство за 6000 служители и апартаменти за още 6000 души. Мястото би трябвало съживи някои от исторически бедните северни предградия на Париж.

Самата Олимпиада се захранва от 100% възобновяема енергия. За да минимизират строителството, организаторите преустроиха редица съществуващи структури на място, включително стар електрически завод, който са преобразили в „жилищен център“. Наеха съществуващи кино студиа в района, които се използват за тренировъчни центрове за спортистите (вместо да се градят нови, което е масова практика).

Снимка: EPA/БГНЕС

Отклонението не беше малко, признавам, но наистина има какво да се направи, за да не завещаем на следващите поколения климатичните катаклизми.

Има много стъпки, които всяка държава да направи, като преходът към възобновяеми енергийни източници и намаляването на зависимостта от изкопаеми горива. Градовете не бива да се застрояват така, а да увеличат зелените си площи, да използват по-светли строителни материали и да подобрят инфраструктурата за справяне с горещините. В София има още много какво да се желае. МНОГО! Кметът Васил Терзиев поне има някаква визия за това и се радвам, че именно той е кмет на града, макар и да не вярвам да му върви особено. “Една от амбициозните ни цели е да превърнем София в град с нулеви нетни емисии до 2030 г. Постигането на тази цел изисква сътрудничество, иновации и дълбок отдаденост към управлението на околната среда. София вече прави значителни крачки в тази посока” – Васил Терзиев.

Устойчиви селскостопански практики, като например капково напояване, както и отглеждане на устойчиви на суша култури е друга много ключова стъпка. И разбира се – да знаем повече за климатичните промени и начините да се адаптираме!

Европа се затопля два пъти по-бързо от света – 2.3 °C над прединдустриалното ниво – прочетете статията на “Капитал”, която ползвах за информация.

Знаете ли, че учени климатолози от цял свят (над 500 делегати от 150 страни,) сега са в София, за да обсъждат тревожните тенденции за промените в климата? Според тях България е в групата на най-застрашените райони в Европа по отношение на изменението на климата. Всички те подготвят световен метеорологичен доклад, по който ще работят и българи.

Не бива да забравяме, че климатичните промени застрашават здравето ни и задълбочават проблема с глада по света, тъй като влияят върху добивите на земеделски култури. И затова не бива да оставаме равнодушни, когато говорим за опазване на природата. От нас зависи да пазим планетата си чиста, да не замърсяваме по никакъв начин и да намалим отпечатъка си върху нея!