Отдавна не е имало хейт вторник, а си трябва! Днес го посвещавам на мамините синчета, под което разбирам широк спектър от признаци един мъж да бъде определен така, но аз ще се фокусирам върху живеенето с майка/родителите си. Нека е по-ясно – да живееш с майка си след 25 годишна възраст. Тези между 18 и 24-25 ще ги оправдая за целите на текста, иначе не ги оправдавам на 100%. В тази възраст има не малко оправдания да останеш в дома на родителите си и затова ще им спестя хейта сега.

Само като любопитен щрих ще вметна, че има филм “Мамините синчета” и той е (о, изненада) италиански. Оригиналното му заглавие е I Vitelloni и е в стилистиката на неореализма, излязъл по екраните през 1953 година, режисиран по собствена идея от Федерико Фелини.

Хейт вторник се завърна с мамините синчета!

Мамините синчета са особена порода мъже, която сама по себе си е огромен червен флаг! Искам да изхейтя най-вече живеенете с родители след определена възраст, защото това искрено ме побърква у мъжете и е най-ясно изразената причина защо да нямаш отношение с такъв човек. Дори не само отношения тип връзка – любовна или сексуална, а изобщо. Товарът, който носят тази порода мъже е прекалено очеизваден и им пречи да бъдат пълноценни хора, но най-тъжното е,че не го знаят, разбират, осъзнават или просто го отричат, което обяснява предните думички.

„Разликата между отровата и лекарството е в количеството“.

Точно така някои майки лишават синовете си от това да имат стремежи и развитие, като са ги преобгрижвали и защитавали до степен, в която тия синове не могат да функционират като възрастни хора, които могат да се грижат сами за себе си. И аз съм майка на момче, така че….Стискам си палци да не стане така:

Да живее с родителите си и те го издържат

Но иначе той ще е самостоятелен, или поне така го възприема, вероятно, защото си има своя стая – детската. Нищо, че е на 25+. Майка му да готви, пере, чисти и бащата да му дава джобни. Нека направим пауза – джобни! Дори и да си има работа, това не означава, че ще плаща сметки у дома или ще помага някак. Не, дори когато закъса винаги ще си има джобни. В много случаи същите тези мъже претендират за колкото се може повече облаги, защото – видиш ли – тези не им стигат. Да си възрастен и да ти плащат всичко, да не си мърдаш пръста и да си мислиш, че си самостоятелен в детската си стая, която по всяка веротност дори не чистиш сам, е меко казано жалко и смехотворно.

Тук идват и искрено смешните моменти,когато си представя един мъж на моята възраст (34-35), който все още живее с майка си и баща си и ходи по срещи. Излиза той с някаква жена, на която кой знае какво й обяснява за това къде живее. Харесват се. Има химия. Пийнали са малко повече, така че задръжките да паднат по-бързичко. И къде я води той?

В неговата стая в апартамента на родителите си. Мисловна визуализация: Влизате, събувате се отвън, защото майка му държи да е чисто. Пазите тишина, защото не искате да събудите родителите. Отивате в неговата стая – добре. Ама достъпът до банята? Да пазиш тишина, да се криеш? АЙДЕ моля ви се! Абсурдно е. И го правиш, защото, вярвайте ми, не искате да се срещате с бащата пред банята в 3 през нощта и да преживеете най-неловките 12 секунди в живота си. Дали е по-добре да си тръгнеш рано сутринта или оставаш да спиш там с риска да те “хванат” в нормалните часове , в които родителите вече са активни в собствения си дом? Кой изобщо иска да се среща с родителите на някой, с който е бил на две срещи?!

Дали тази жена ще се върне, ако изобщо не е избягала още при отварянето на входната врата,когато е разбрала, че ще прави секс с някой, който живее с техните в стаята му, в която до скоро е имало плакати по стената?! Просто ей така мъжете стават UNFUCKABLE и остават сами. Е, не сами де, нали живеят с родителите си, но ме разбирате.

Когато стане такъв за необвързаните жени, общо взето маминото синче няма много ходове. Колкото по-удобно си живурка той с техните и годините си минават, толкова по-малки са шансовете му да срещне нормална жена, с която да сподели живота си.

Лошото е, че наистина това се отразява не само в евентуалните му любовни отношения, а на всичко.

Във всеки офис можете да забележите колегата, който живее с родителите си. Липсата на отговорност за собственото му пространство, използвана чаша за кафе и т.н. са там. И си личи. Много е трудно да поддържаш обикновен битов разговор, който често се ползва в моментите, в които няма какво толкова интелектуално да си кажем, с мъже, които не знаят какво е да плащат сметки, да сменят водомер, да плащат наем, да се занимават със събранието на входа, да пазаруват, да знаят кои таблетки за съдомиялна са най-добри. Да, може да звучи наистина битово, но това е само пример от живота, за да опиша нивото на това, че тези мъже не носят никаква отговорност и не могат да се справят сами в живота.

Жалко е, че с течение на времето тези мъже изпадат от социалния живот и дори не разбират защо. Още по-жалкото е, че много от тях остават с родителите си, защото им е по-изгодно и не могат да си позволят да плащат наем, например.

Ако между 25 и 45 години още нямаш стремеж да се развиваш професионално, да постигнеш нещо или просто да изкарваш пари, то започвай да си събираш джобните от тате за терапия, защото, братле, накрая ще останеш сам като куче, което не може да си свари 3 яйца!

И един-два реда за родителите – не толерирайте това! Помагайте на децата си колкото можете, но скъсайте пъпната връв навреме. Иначе ще напълним обществото ни с нехранимайковци с претенции, UNFUCKABLE ергени и тъжни, самотни, комплексирани хора. Те са следващите, дето ще цъкат от дивана с език и няма да ходят да гласуват…

Момчета, забравете думите „На мен така си ми е добре!“ и “Помагам на нашите, като съм там и те не искат да са сами”.

Идва момент в живота, в който дори децата осъзнават, че не всичко, което хвърчи, се яде.

Мамините синчета пропускат този етап. Вероятно съзнателно?