Да си го кажем честно – празниците са най-голямата трибуна за семейни караници. Пиша от опит. И е крайно време да нормализираме да си говорим тези неща искрено, защото са валидни за много семейства. Караме се със съпрузи, с майки и бащи, обиждаме се от малко, сърдим се на роднини, стари приятели. Абе, много напрежение има във всички празници, щом трябва да се събираме много хора на едно място или както е нашия случай – да обикаляме като цветарки от къща на къща, от маса на маса. Никога не съм подозирала, че да имаш малко дете е свързано с толкова сръдни и възможности за развод. Когато имаш дете, имаш задължението да обикаляш по роднини и това често води до вътрешни сривове в отношенията, които често пък продължават дълго във времето.
Сега искам да обърна внимание на по-голямата картина, отвъд личните ни усещания и да ви дам една голяма причина защо да не се караме с роднините си този Великден.
Ако не сте вярващи (като мен) досадата да изричаш думите за възкресение, които са поздрав за празника, е много голяма, знам. Но от уважение към близки и приятели…просто казваш каквото трябва. Няма да избухнете в пламъци, обещавам. Този компромис със собствените ви разбирания е по-добре да го правите в името на общия мир. В крайна сметка, по-добре да се скарате за истински важните неща. Всички правим компромиси, но все нещо излиза на повърхността. Нека не позволяваме толкова дребните жестове да са проблемите ни по празниците. Човечеството ще страда още дълго, та колкото по-добре се справяме в личен план, толкова по-лесно ще се адаптираме в идващия апокалипсис.
В момента по света има много конфликти и те (колкото и да не ви се вярва) влияят на всички. Далеч войните не приключват с Украйна – Русия и случващото се в Газа. За съжаление има държави, чийто политики имат интерес тези конфликти да продължават, така че по всяка вероятност в следващите 10 и 20 години ще ги има още, дори и да се преформулират някак. Другото за съжаление е, че в тези следващи десетилетия ни чакат още лошо развитие на климатичните процеси, както и климатичните бежанци.
Понятието „климатични бежанци“ се отнася до отделни лица или групи хора, които са принудени да напуснат домовете си поради внезапни или постепенни промени в околната среда, които оказват неблагоприятно въздействие върху условията им на живот. Тези промени в околната среда могат да включват, но не се ограничават до повишаване на морското равнище, екстремни метеорологични явления като урагани или наводнения и продължителни суши.
По целия свят увеличаването на морското равнище, продължителните суши, екстремните метеорологични условия и по-високите температури са на път да направят цели региони негодни за живеене. Става въпрос само за територии, дори проблемите с политика, приемственост, толерантност и статут няма да ги засягам още. Близкият изток, големи части от Пакистан и други региони на света, предразположени към високи температури и висока влажност, ще са изложени на по-висок риск. Проучване от 2023 година показва, че хората са по-уязвими към горещи и влажни температури, отколкото се смяташе преди, тъй като способността ни за терморегулация (да се охлаждаме) достига максимума си при по-ниска температура, отколкото се предполагаше преди. Ако температурите продължат да се повишават, както се очаква (защото знаете, че вдигнахме температурата на планетата вече), части от планетата в тропическите и субтропичните зони малко по малко ще станат негодни за живеене.
Прогнозите са ,че до 2050 г. около 216 милиона души могат да бъдат разселени поради изменението на климата в собствената си страна.
През следващите 10-20 години този процес вече ще е в сила и ще се сблъскаме с много повече и нови проблеми.
Но преди това ми се иска да отбележа, че лошата комбинация от липса на ресурси, строги имиграционни политики на по-богатите страни и липсата на международни закони, защитаващи климатичните бежанци,ще направят така че за много хора решението за справяне в по-гореща, по-малко стабилна среда ще трябва да си остане там, където са или с други думи – много хора са обречени на смърт. Буквално.
Със затоплянето на света Сингапур е уязвим от екстремни метеорологични условия и покачване на моретата, но е вероятно да се превърне в климатично убежище за мнозина в Югоизточна Азия. Икономическите възможности на Сингапур и високото качество на живот привличат имигранти – почти половината жители в момента са родени някъде в чужбина. Този сценарий ще видим на много места по света.
И тук идва интересната част, за която си струва да се замислим наистина. Осъзнавам, че на много хора всичко това звучи далечно като време и разстояние. Европа като континент е едно от най-благоприятните места на планетата за живот. Не само като континент, също е страхотно място за живеене с възможности, особено за тези, които търсят по-добър живот и развитие, идвайки от бедни страни, от страни с военни конфликти и скоро и от страни, които ще бъдат негодни за живот въобще. В този ред на мисли, трябва през следващите години рязко да станем по-приемащи, толерантни и добри, за да сме готови да приемаме нови вълни от бежанци.
Ще станем ли и ще заживеем ли в една хармония без значение кой от къде е – разбира се, че не! Ако се сбъднат прогнозите за Европейския парламент и крайно десните партии доминират там, това ще се отрази на държавите-членки. Ще имаме по-скоро обратното на приемащи народи и тогава политиките за бежанците по всяка вероятност ще търпят промени, които да ги направят още по-строги.
Това, което искам да кажа е, че голямата картина няма да е никак красива. Можем да противодействаме на процесите, но не изцяло. Все пак, не спирайте да гласувате, да правите добро, да бъдете активни и да бъдете нетърпими пред насилие, несправедливост, войни и помагайте там, където можете. НО!
Важно е в личен план да правим така, че да сме добре, да сме здрави, щастливи и да се развиваме. Само така ще можем да бъдем полезни за обществото.
И сега да се върнем към темата – защо да не се караме с роднините си този Великден? Защото каквото и да ни ядосва, то е безсмислено в общия контекст и ние някъде там дълбоко в себе си го знаем много добре. Емоциите понякога надделяват, но да не забравяме, че сме интелигентни същества и можем да ги владеем и сдържаме.
Нека не се караме този Великден. За разнообразие можем да забавляваме. Ако толкова не можете да се сдържите за нещо – напуснете стаята или ситуацията. По-добре направете крачка навън, отколкото крачка към вътрешен конфликт.
Shit is fuc*ed up!
Всички ще умреме!
За съжаление някои наши роднини ще си отидат много по-рано, така че дори за тях си струва да не се караме този Великден, а да си слушаме глупостите, да си ядем яйцата и да се правим, че не виждаме как ни тъпчат децата с тонове сладко.
P.S. Моля ви, бъдете приятелчета на Земята! Не е трудно.
Подкрепете блогосферата в Patreon: ЦЪК
Leave A Comment