В ресторанта на Народен театър “Иван Вазов” ходя само с един човек и това е нашата смешна мини традиция, изпълнена със спомени за вътрешността на театъра, ВИП залата на ресторанта и един работен ден, прекаран там в началото на 2018 г.
С Доби бяхме колежки във фондацията, в която пък аз съм прекарала най-много време (за сега) в професионалния си път и имахме задачата да организираме едно ходене на театър за всички партньори на едно голямо събитие на фондацията. Long story short – ВИП местата в театъра бяха наши, както и ВИП залата на ресторанта на театъра, чийто килим изчистихме след чистачките двете с Доби, защото соц лукса с кадифе, велур и ярко червено изисква да няма и прашинка! Излишно е да влизам във всички подробности, както и в историята на този епичен ден, който прекарахме в театъра, но това беше силен бондинг момент за нашето приятелство и завинаги това ще е “нашето място”. Затова и тя беше първия човек, за който се сетих, когато се сдобих с билетите за “Хага”. Не само защото се виждаме веднъж в годината за театър или кино,не само защото имам нужда да гледам новите неща с някой, който цени културата и обсъждането ни след това се свежда до няколко изречения и силно кимане, просто защото се разбираме с лекота и имаме кажи-речи едно и също мнение, та няма смисъл да губим време в това да си казваме колко ни е харесало в продължение на 30 минутен анализ.
снимка: Народен театър “Иван Вазов”
Анализът или моето мнение за постановката ще се разлее в следващите редове, защото “Хага” е рядко срещана съвременна постановка, която НАИСТИНА заслужава внимание. И ако се абстрахирам от факта, че с Доби бяхме на втори балкон и ни беше адски горещо, а аз бях схваната и трябваше да се намествам от време на време (а навън беше кучи студ), преживяването бе изключително потапяне в една измислена паралелна реалност. Измислена и все пак се усещаше толкова истинска.
„Хага“ с автор украинката Саша Денисова и под режисурата на Галин Стоев е драматургия на световно ниво. Това го пиша с ръка на сърцето и заслужава да бъде отбелязано.
“Хага” е като строго несправедлива сводница
Не само актуална, постановката е политически символична и крайно нужна! Забавна и страшна едновременно.Изкуството е осъзната деформация на реалността, но и носи отговорност да отразява именно времената, в които живеем. И “Хага” го прави чудесно. Знам, че има много полярни мнения за политическата сатира, но според мен тези, които не смятат, че политиката има място на сцената в театъра са същите, които някога Алеко е осмивал.
Някои неща просто не се променят.
Ако има русофили, които четата блога ми – не гледайте “Хага”, защото ше ви ядоса и ще ви заболи от толкова много неща. Иронията ще ви приседне и вгорчи живота, а истината ще ви зашлеви силно.
Метафорите са някак много ясни и в същото време много силни. Като това Путин да го играе жена, защото всички знаем, че е “путкин” или като това един от най-приближените му, облечен като балерина да изказва в монолог в най-известните и малоумни опорки на руската агресия в тази война.
снимка: Народен театър “Иван Вазов”
Редно е да кажа, че актьорския състав е брилянтен, а начина, по който се разказва историята те хваща за ръката и те развежда по най- приятната разходка в гората, на която си бил и съвсем очаквано някъде там в храстите те причаква големия лош вълк – огледалото на реалността. Ще поясня, че в постановката се разиграва своеобразна версия на евентуален (дай боже бъдещия) процес срещу Путин и неговото обкръжение в Хагския съд за военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
Това се случва в главата на дете, което ще се превърне в главен обвинител по делото. Фантазията е на лице и е едновременно комична и смразяваща, но най-вече защото от сцената се казват много истини. Ама наистина много. 130 минути са изпълнени със революционен писък от първата ни сцена – на Народния театър. Писъкът е толкова чакан, особено от тази скандална сцена, защото нямаме вече право да живеем така, сякаш в момента няма война и у нас на традиционалисти – русофили – обичащи мизерията- байтошовци – комунисти- пълни с опорки мозъци и гледащите към Европа българи, които искат да мръднат и да развиват страната ни, да живеят с ценностите, според които човешкия живот е наистина неприкосновен.
“Хага” е страхотна постановка. И да, на световно ниво е направена. Шапки долу за смелата жена автор и за Галин Стоев, който е просто гениален и аз съм му благодарна, че продължава да издига българското изкуство на такива висоти.
Защото, когато света се разпада, никой няма право да затваря очите си.
И това имахме нужда да го гледаме, да го изживеем и да го осмислим. Българският театър ме очарова в началото на годината, за която си обещах да ходя по-често на театър. И стискам палци да запази набраната инерция и да гледаме още и още невероятни пиеси.
Next stop: “Народът на Вазов” и “Неделя сутрин” през февруари.
“Понеже става дума за въображаем процес, т.е. процес, за който всички нормални хора се надяват един ден да се случи, но никак не е сигурно в света, в който живеем, не е сигурно, че този процес ще се случи. И никак не е сигурно, че правото ще бъде възстановено.А процесът е много необходим за всички нас, не за друго, а за да знаем, че справедливостта, че правото по някакъв начин тържествуват и са възстановени, и това ни дава някакъв общ консенсус като общество”.
Галин Стоев
Leave A Comment