Миналата седмица бе рождения ден на сина ми. Анди стана на 5 годинки – рождения ден, който чакахме с месеци! Той много се вълнуваше, не само защото 5 си е сериозна възраст и вече го прави голям,не само защото знаеше, че ще получи много желани неща под формата на подаръци, но най-вече защото това щеше да е първия му голям рожден ден.
Как ние сме празнували все вкъщи, седящи на дивана около една маса – не знам! В днешно време домашните партита могат да съберат до 3-4 деца в апартамент и вероятно към десетина в къща.
Нека внеса малко история на рождените дни за контекст:
– на първия рожден ден на Анди бяхме в детски център с повече възрастни, отколкото деца. В интерес на истината детето гост бе едно – братовчедка му, защото другите му братовчеди бяха болни и не дойдоха. Не бяхме канили други гости, освен роднините, защото все пак за първи рожден ден не мислехме, че голямо парти е нещо нужно. Децата (дори и само две) се забавляваха много, играха си, имаше много внимание и играчки за тях и беше много мил празник.
– втория и третия рожден ден на Анди се празнуваха само в старата му детска градина , която е частна и там поне даваха да се носят истински торти. Тези две години бяха в пандемична обстановка, но поне бяха извън локдауните за училищата и детските градини и Анди празнува с приятелчетата си в детската градина. Имаш торта, подаръци, украса, снимки. Нямаше как да празнуваме навън, но важните спомени са направени и не сме пропуснали празник.
– четвъртия рожден ден трябваше също да бъде парти с приятели и роднини, макар че тогава Анди още нямаше приятели от детската градина, защото бе в нова (общинска) от едва месец. Е, разбира се, че имаше картонена торта и снимки, песни и веселби в градината с групата, но той не ни е казвал тогава за приятели, които да каним. Да върна на празнуването – от поканените 8 деца дойдоха само 2 (братовчедка му и най-добрия му приятел), защото всички останали бяха болни, дори имаше две деца в болница.
Петият рожден ден трябваше да бъде първия му голям празник и така и стана!
3 дни яли, пили и се веселили
Седмицата на рождения ден, разбира се е и доста натоварена за мен и съпруга ми. Логистичен ад, изпълнен с куп задачи, срещи, уговорки, сложни планирания, не малко път, гости, куриери и със сигурност пропускам още много неща, но и седмицата в, която започна курса Masterclass Video Storytelling, който посещавам в НБУ.
Преди да се оплача за вътрешния стрес и липсата на време за всичко, трябва да започна с нещо, което ме побърква, а именно как имахме 3 торти. Да, три и не, не е ОК. Все още имаме парчета торта в хладилника и кой знае колко още ще си хапваме от тях. Знам – докато не ми стане противно да погледна торта, а и аз не съм по сладкото заради зъбите. Първата торта, която ми се искаше да съм направила аз, но нямах грам време за това, купихме от “Фантастико” (не е кой знае колко добра, което се подразбира). Тя беше за истинския рожден ден, който Анди прекара на екскурзия с детската градина през деня. Вечерта у дома го чакаха украса, много желан подарък (лего) и торта за трима, от която още имаме в хладилника.
Другата торта, от която пък имаме още картонени парчета в шкафа, е тази за детската градина, за която аз наивно обяснявах, че е много евтина, а то се оказа, че с всичкото си струва към 45-50 лв.
Беше много яка, на “Супер Марио”, но за съжаление в деня на рождения ден тъй като децата бяха на екскурзия, нямаме снимки, нямаме песнички около картонената торта, само няколко барнита, балони, желирани бонбони и печати лежат в шкафа в кухнята с неясно бъдеще.
Третата и най-голяма торта бе тази за детския център с “Костенурките Нинджа”, от която имаме също в хладилника у дома, но поне тя е наистина вкусна. Анди си я избра с маскарпоне и ягоди.
Трите торти трудно ги преглъщам и метафорично, но основната ми мисъл е за детските рождени дни и как не може да се избяга от тях. Дори и да е само един големия рожден ден, а не всяка година – голям си е, не защото има 13 деца и 20 възрастни гости, а защото емоциите са големи ( сметките също), емоциите преди и след са онова, което остава.
Преди да стигнем до заветното празнуване в детския център и след малкото ни домашно отбелязване на рождения ден, трябваше да измислим как бабите да дойдат, най-добрия му приятел Тео също и да си извадя мъдреца междувременно, който направи живота ми доста труден, но за сметка на това наситен с лиги и болка. Денят преди празнуването пристигна майка ми сутринта, когато трябваше да си вадя мъдреца, но си преместих часа за по-късно. След като баба и внуче си намериха на какво да играят, аз отидох да ми бият упойка,която усетих все едно ми пробива черепа и да ми извадят мъдреца, който пък ми пробиваше бузата и заради който пих антибиотик 5 дни.
След това остана притеснението, че ще съм подута за празника на Анди, но всъщност всичко беше наред.
Като изключим сложните схеми с времето, защото за събота имахме няколко важни неща:
– в 10 сутринта да съм в НБУ за старта на курса;
– Тео да го оставят вкъщи в ранния следобед;
– да изпратя майка ми на автогарата;
– да посрещнем роднините от Пловдив, които ще спят у дома за рождения ден (имаше и такива от Пловдив, които не останаха да спят);
– в 17 ч. всички да се занесем в детския център и да не забравяме, че сме с едно дете повече от обикновено, така че и да си тръгнем с него;
Гостите отпаднаха, защото бяха болни, а като за поканени толкова много хора да не дойдат само 2 деца и 5 възрастни си беше УАУ, предвид сезона на сопола. Тео остана за пижамено парти след партито, аз се върнах навреме от курса, макар че пропуснах разни доста ключови неща от него. Успях да изпратя майка ми, да заиграя двете деца и да тръгнем достатъчно навреме за “Лиани“, където празнувахме.
Случи се най-накрая! Анди имаше своя голям рожден ден с почти всичките си приятели и братовчеди, получи много подаръци и дори най-добрия му приятел остана да спи у дома след това.
Мечтата се сбъдна, така чаканото празнуване мина и всички деца бяха доволни. Събраха ни останалата храна и торта за вкъщи и се отправихме към дома, за да отдъхнем.
Тръгнах си доволна. Анди се забавлява много, радваше се на всички пристигащи гости, прегръщаше ги, очите му сияеха, докато чакаше да запалят свещичката. И след като я духна едно друго дете към 5 пъти и седнахме до него,за да се снимаме и да духне пак свещта, той си пожела същото, което си пожела два дни по-рано вкъщи пред тортата от “Фантастико” – да има много приятели и да си играе с тях. Като негов личен консиерж, потвърждавам, че ги има. Мечтите му се сбъдват, макар и за нас да изглеждат малки сега. Да станеш на 5 наистина е важно и партито си струваше всички планирания, разговори, пътувания, вадене на зъби и логистични гимнастики. На 5 се става веднъж и спомените са завинаги.
Да, струва колкото да отидете до Леголенд в Германия (което ми се иска да направим за следващия му рожден ден). Да, трудно е да координираш всичко, когато програмата ти е прекалено натоварена по принцип. Да, забиваш, когато 10 човека те питат какво да купят за подарък. Ядосваш се, че някой няма да дойде. Но нищо не струва радостта, която виждаш в детето си. Искрена, неподправена и необуздана.
И точно, когато минава мисълта, че следващия ден е така чаканата неделя, в която ще се наспим, починем и ще заживеем с нормалните си обороти, минават и другите мисли, които те карат да не забравяш, че пак си на курс от 10 сутринта и другата баба също ще дойде, за да прекара време с внучето си.
А и вместо за едно дете, все още отговаряш за две, така че закуската, заниманията, сутрешния тоалет и преобличането са по две. Тази чест се падна повече на мъжа ми, тъй като трябваше бързо да се изнеса към НБУ, въпреки че имах силни болки в корема, почти бях сигурна, че се разболявам и беше доста студено. Мотивацията ми ме изправи на крака и ме отведе на ден втори от мастъркласа,който посещавам. Междувременно свекърва ми е дошла с още един много желан подарък за Анди, прекарали са малко време заедно, ходили са в ИКЕА (без мен, за което ми е мъчно, защото обожавам ИКЕА), Тео са си го взели, мъжа ми е сглобил новото детско легло за Анди. Животът не спира, времето пък никак, затова ми се иска поуката тук да бъде, че наистина е най-важно времето, което прекарваме заедно и е наша отговроност да създаваме прекрасни спомени за децата си, особено за празниците им, за да може да си ги спомнят с усмивка.
Пишейки това без особен план и конструкция, както се вижда, аз съм щастлива, че сина ми има обикновено и щастливо детство. Че мечтите му толкова чисти малко по малко се сбъдват и той вече си мечтае за нови неща. Че разбира колко е важно да имаш приятели и си ги цени много.
Ще се повторя, но наистина се чувствам като негов личен организатор, асистент, консиерж, който му осигурява уговорките с приятели, излизания, срещи, билети и т.н. И колкото повече расте Анди, толкова по-богат става социалния му живот. Със сигурност повече от моя и със сигурност е пълен с повече културни събития и повече връзки от моя. Излизания с приятели, сладоледи, скачане, кино, театър, гости – you name it, I can make it happen!
3 дни яли, пили и се веселили. Защото на 5 се става веднъж и е много важно.
Дори за нас са 3 дни и половина, а яденето остава и за след това. Ако планирате скоро детски рожден ден, уверете се, че гостите ви идват гладни.
За повече онлайн съдържание, лишено от реклами и за да покажете любовта си към блогосферата: ЦЪК
Leave A Comment