Отдавна се научих

Отдавна се научих

по не особено лесен начин. Животът не ти подарява важните уроци просто така, не. Трябва да ги заслужиш и най-важното – трябва да ги намериш и приемеш. Себепознаването, вярвам, няма краен срок. То е без давност и често изисква пълното ти внимание. Хубаво е да осъзнаваме ценните уроци и да си ги споделяме, защото само така можем да сме си полезни без дори да подозираме.

А аз отдавна се научих

да си тръгвам от хора, работа и ситуации, които ме карат да се чувствам зле, не на място или потъпкват личното ми щастие;

да ценя времето си и да не го пилея;

че приятелствата са истински и красиви като любовта;

че всяка връзка е двустранен процес, но по-важното – процес е;

че моите ценности не са задължително твоите и това е ОК;

колкото по-различни сме, толкова повече има смисъл да търсим около какво да се обединим;

че никой работен ангажимент не може да замести времето прекарано със семейството;

че да си в 30-те си е най-доброто време да се забавляваш;

да не приемам близо до себе си хората, с които не споделяме общи ценности;

че никоя онлайн среща не може да бъде причина да пренебрегвам сина си у дома;

да гледам света през пъстротата на детските очи;

че приемам възрастните погрешно – очаквам същото, което им показвам, може би защото при децата има някаква реципрочност, докато възрастните са загубили фантазията, любопитството си и дори способността да се доверяват;

че нищо не е на всяка цена и нищо няма толкова страшен краен срок, освен живота;

да се съобразявам с чувството си за хумор, защото дори и на шега се нараняваме;

колко струва труда ми;

да разчитам червените флагове на работното място;

да разпознавам човешките емоции;

че не мога да върна времето назад, но мога да давам най-доброто от себе си тук и сега;

да не търпя токсична среда;

пред кого да бъда уязвима;

че моето физическо и психично здраве е моя отговорност;

да разбирам кога имам нужда от почивка;

да искам помощ и в това няма нищо срамно;

да разпознавам добрите намерения;

че общите приказки не са за мен;

че не мога да пия повече от едно кафе на ден;

че ценя повече разговорите за култура и изкуство и ми е тъжно, когато няма с кой да говоря за това;

че личния ми стил е наистина уникален, защото си е мой и не е подчинен на временната мода;

че “виждането” с приятели е крайно недостатъчно, ако не е по-дълго от ден;

да сбъдвам мечтите си и да вярвам, че е възможно да се осъществят, без значение, че днес може да ми се струва невъзможно;

че не се срамувам от нещата, които ме дразнят;

че да опазвам околната среда е най-важната ми кауза;

да не си губя времето с филми, които не са в жанровете, които харесвам;

че не трябва да спирам да уча нови неща и да трупам нови умения;

как се върви по софийските тротоари, за разлика от НЯКОИ хора;

Отдавна се научих да запомням само наистина смислените цитати:

 „Ние не сме толкова независими, колкото си мислим, че сме. Най-близкото ни обкръжение ни влияе, без значение дали го осъзнаваме или не.“

За повече онлайн съдържание без реклами и за да покажете любовта си към блогосферата: ЦЪК