Древното светилище на Дионис на тракийското племе сатри, чиито жречески род били бесите. За траките – свещен скален град, крепост и столица. А по-късно в Перперикон са живели римляни, готи, византийци и българи. За своите 8000 години това място определено има какво да разкаже и си струва да бъде посетено поне веднъж. Само не го правете в горещ летен ден.
В сърцето на Родопите ще намерите нещо като българския Мачу Пикчу – само на 15 км. от Кърджали, близо до Перперешката река.
Обект на изследване от българската историческа наука още от 1931 година, а 1938 заедно с други прочути български крепости става част от учебната програма на българските училища.
Перперикон е бил населен още през къснобронзовата епоха. Районът около него, както споменах някога е бил част от територията на тракийското племе беси, а скалният град – столица и крепост с царски дворец. Местоположението му е стратегическо, оградено от три страни от река. А почитането на бога на слънцето е и една от причините Перперикон да „изникне“ на гола скала, високо в планината.
Състои се от четири части– мощна крепостна стена, Акропол, изсечен в скалите дворец и две предградия – северно и южно.
Огромните каменни блокове са изсечени в скалите ,без свързващ материал помежду им. Няма как да не отбележа усилията, които са положени за това място! Акрополът, чиито стени са с дебелина 2,8 м и с идеално гладка лицева страна, се издига над впечатляващия дворец. На самия връх са разположени басейн със значителни размери за местоположението си, скални тронове, просторни, изсечени в скалата помещения и пейки. Всичко това създадено от човешка ръка!
А според много открити находки на Перперикон една хипотеза се отличава особено – тук се е намирало легендарното светилище на бог Дионис, който бил почитан от траките, а и от гърците. Според древни легенди върху специален олтар са извършвани винено-огнени обреди и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието. Предсказанията са любимата ми част, макар и да не вярвам изобщо в подобни неща! Но за да сме сигурни, че това е родопското светилище на Дионис, можем да проверим в „Дванадесетте цезари“ от римския историк Светоний Транквил. В него той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, че синът му ще бъде господар на целия свят, като знамението за това били високо лумнали пламъци при принасянето на жертва върху олтара.
Друго много любопитно предсказание е, че Александър Македонски ще завладее познатия свят от Египет до Индия.
Огромно значение за развитието на Перперикон има късната Бронзова епоха. Големият подем се е осъществил през XVIII-XII в. пр.н.е., което съвпада с периода на развитие на първата европейска цивилизация – Крито-Микенската култура.
Тогава Перперикон се усъвършенствал и придобил дренажна система за отвеждане на водата. Малко по-късно култът към Слънцето се развива и през ранножелязната епоха.
Преди 21 години е открита огромна зала без покрив, която отговаря на всички описания на храма на Дионис в античните текстове. В центъра й се намира величествен олтар, висок около 3 метра. В олтара се забелязват множество издълбани ями, напълнени с парчета керамика. В подножието се откриват и фрагменти от по-малки глинени олтари. Залата не е имала покрив заради огнения пламък, по височината на който се е гадаело. Цялата околност и самият връх на Перперикон са покрити с хиляди скални изсичания във вид на корита и басейни. Всички тези олтари най-вероятно са се ползвали за жертвоприношения в чест на боговете.
Важно: Добре е да се сдобиете с карта от някоя от сергиите и да чуете напътствията как да обиколите Перперикон, защото обектът все още не е добре облагороден и е труден за ориентация и трудно се разбира какво точно гледате.
Не пропускайте това място в следващата си разходка из района на Кърджали. Може да я комбинирате с посещение на туристическия комплекс на село Калоянци, язовир “Студен Кладенец” и въжения мост, язовир “Кърджали”, както и Каменните гъби.
Не препоръчвам да се ходи в горещите летни дни, освен ако не е сутринта, но пак се подгответе с вода и шапки.
Нашето посещение бе именно в жегите и не беше много леко при изкачването. Същото важи и за въжения мост на “Студен кладенец”! Там, където можете да оставите колата си, за да стигнете до моста е на километър и нещо, което не е много, но ако е горещо ще ви се стори МНОГО.
Заслужава си, все пак! Източните Родопи и специално районът на Кърджали има какво да предложи на любителите на природата. А през септември със сигурност ще бъде все така красиво и приятно за разходки.
Ако сте любители и на риболова (само за спорт, нали) – река Перперешка и язовирите наоколо са страхотен избор, както и за разходки около тях или за разходка с лодка. “Кърджали” е голям язовир и завоите му образуват спиращи дъха гледки, така че си струва да се впуснете във водното преживяване.
А “Студен Кладенец” има не само мост, по който задължително трябва да минете, но и е подходящ за риболов и водни спортове като гребане или каране на водно колело.
Нашата кратка семейна ваканция в така красивия район на Кърджали включваше именно тези места. Отседнахме във вила на река Перперешка, където Анди (почти на 5) се учи да лови риба с първата си въдица. Гонеше гущери, търсеше паяци, видяхме и змии и общо взето се насладихме на факта, че сме сред природата. Разходихме се по язовирите, хапнахме на кораба “Емона” и видяхме някои забележителности. Усещането, че си в балкана не може да се замени с нищо друго, особено когато си хванеш щурец в стаята или виждаш по стотина крави на ден.
Автентичността на мястото е запазена и това му придава още повече чар. В България е пълно с места, които трябва да посетим поне веднъж. Не го забравяйте при следващата си почивка или дълъг уикенд, какъвто се очертава 22-23-24 септември!
Leave A Comment