Рим набързо

Рим набързо можеше да се казва “Рим за бедни”, но се боя, че са единици тези, които биха схванали хумора в това.

Вълшебният Рим – градът на вечната любов и историята е и града на най-феноменалната съвременна рок банда – Maneskin. Това бе причината най-накрая да видя столицата на Италия. Концертът, който се състоя на 20 юли и възможните полети до там сътвориха моя кратък, но запомнящ се престой в Рим.

Намерих време почти месец по-късно да го напиша, но го написах!

Иска ми се пътешествието ми да бе започнало сред магичните улици на вечния град и разходка на площада Пиаца ди Спаня, където изящните испански стълби на Св. Тринита ди Монти предлагат уникална атмосфера. Но за тях по-късно. Не започна така.

Още от летището започна приключението, което наричам “другото лице на Рим”. По-точно с целия път, който трябваше да пропътуваме до хотела. От летището ни удари адската жега през юли, която наистина трудно се преживява, а и беше в часовете 14-16 ч, които никак не са препоръчителни за разходки.

Хубавото е, че на самото летище можеш да си купиш карта за целия градски транспорт за 1 седмица срещу 24 евро и да не мислиш повече за това. Благодарение на мобилните си телефони бързо се ориентирахме какво, къде и в каква посока да хванем. И започна голямото пътуване с 3 различни автобуса, много чакане в жегите и лотарията за климатик в градския – в някои автобуси има, в някои няма, но никога не знаеш дали в задаващия се автобус те очаква така желаното разхлаждане. Не съм сигурна дали след пътуването с първия автобус се наложи да чакаме на една спирка (не много), но тогава “другото лице на Рим” ми се разкри с многото боклуци по тротоарите и улиците и няколко доста шано типове, които искат да са мацки и ни гледаха като извънземни, докато седнали сравнително близо до нас се намираха няколко мъже видимо в нетрезво състояние от поне 3-4 дни, които просто си чакат автобуса. Това не е big deal, но в моите представи Рим нямаше грозни гледки, колкото и наивно да е било.

Пореден автобус и поредно чакане, жега, google maps, който изобщо не работи ОК, защото градския транспорт по това време е намален, въпреки няколкото милиона души в града. Автобусите идваха рядко, не по разписание и с вечното чудене дали ще има климатик.

Няма да мога да разкажа хронологично всичко, а и не искам, затова ще продължа с градския транспорт.

Въпреки всичко, транспорта е чудесно свързан и удобен. Нашите премеждия с него бяха основно след концерта, когато от стадиона си хванахме претъпкан автобус до центъра, който спираше много често, но никой не слизаше на спирките и си бяхме прекалено близки всички вътре. Беше весело, младежите пееха в 1 през нощта, люшкахме се страшно като във влакче на ужасите, защото всички автобуси карат с бясна скорост, без значение колко и какви завои има. Още съжалявам пича, на който му разбих бъбреците с малките си лакти, ама нямах много избор. До момента, в който не трябваше да сменим отново автобуса,за да стигнем до хотела си (който бе адски далеч от всичко), когато се озовахме на най-пустия булевард без преминаващи коли и пешеходци и един видимо недобре човечец, който чакаше на спирката и си говореше с нея.

Тук трябва да отбележа, че всяка вечер с последния автобус, с който стигахме до хотела си беше леко страшно приключение и определено правихме впечатление, щом се качим веднъж. Предимно мъже на средна възраст, които изглеждаха уморени бачкатори и младежи с труден за определение прозиход се возиха по това време на нощта в тази особена посока.

Все още не знам как, но една вечер объркахме спирката и слязохме една по-рано. Наложи се да ходим в права линия около 5-6 минути до хотела по тротоар, окупиран от транс проститутки, които там си работят и са буквално на всяка крачка. Те дори ни се усмихваха, но вярвайте ми беше адски криндж и страшничко.

За страха след малко! За транспорта – за краткия си престой в Рим, все пак успях да се кача и на влакове, които са евтини, бързи, удобни и супер чисти. Метрото е старо, но е ОК, като махнем всякаквите миризми, които не мога да не помириша вече. Веднъж помиришеш ли – белязан си за цял живот. Автобусите, както казах са ОК по принцип (явно), ама не е и лятото.

Рим набързо продължава с най-безумния хотел, който успяхме да букнем (Hotel Bright). В наша защита – беше в последния мометн почти, ограничени от бюджет (все пак имаше предимно оферти за по 500 евро на вечер) и подведени от ревюта в Booking. Хотелът беше на час с градски транспорт от центъра, което беше ОК, но се оказа, че не е така с всички чакания в адската жега. По-важното – не беше особено сейф. Персоналът беше любезен, но само до 10 вечерта. След това си сам и предвид шейди района ще кажа и на своя отговорност. Хотелът е разположен на края на Рим в северната му част. Наистина накрая – влизайки в Рим с кола, 10 минути по-късно стигаш до хотела. ПРез тия 10 минути можеш да видиш много транс проститутки и техните сводници и разни неща, които правят в колите, които е по-добре да не виждаш, защото както с миризмата – веднъж видиш ли оставаш белязан.

Освен всичко, в района няма нищо, освен заводи и големи магзини. Няма жилищни блокове и сгради. Има само заводи, стари сгради и супермаркети. Единственото хубаво нещо беше, че залепен до хотела бе един 24/7 бар, в който не само правиха невероятно кафе и закуски, но и бачкаха доста нормални хора. Това ме държеше през цялото време. И много бири изпихме там. Наздарве за това барче! Сега ще се разбере защо – страхът.

Първата ми нощ в Рим бе овенчана от гледките с влизането в града с колата, които вече споделих и още тогава разбрах, че не само сме далече от където и да е било, но и сме в кофти квартал. Пихме бири в барчето преди да се качим в стаята си в хотела. Той пък има код за достъп с една порта, код за вратата на самата сграда и след това с асансцор до вотрия етаж и пеша до третия щяхме да сме в стаята си безопасно. НО…в бачето, докато се радвахме на факта, че вече сме в Рим и концерта е ссамо след ден, имаше една голяма компания момчета и още двама, които хвърляха белтъци към нас. Не се притеснявахме, защото бара си работеше със супер персонала, беше оживено и ОК.

Станахме и с нас станаха онези двамата, които ни последваха. Отключих портата и хлопнах вратата пред носовете им, а те казаха, че също са в хотела, на което аз мислено си казах “дали..?!”. Имаха кода и влязоха. Качихме се заедно в асансьора и вече бях притеснена, защото бяхме сами в хотела. Питаха ни откъде сме, казаха, че те самите са от Египет. Качихме се на втория етаж и тръгнахме към третия, като те бяха пред нас. Дръпнах Ева, за да се забавим и да не видят в коя стая сме, защото след транс купона по улиците и тези, които изглеждаха меко казано странно (не защото са египтяни, разбира се, просто бяха малко налудничави), вече ме хвана параноята. Качиха се на третия етаж, ние след тях и ЕСТЕСТВЕНО стаята им беше до нашата. Тук идва яката част с моя страх – аз отключих вратата на нашата стая, а те почукаха.

Сега вече бях сигурна, че не са наистина отседнали в хотела, защо иначе ще чукат на вратата на стаята си и в този момент параноята ме обвзе с всичка сила. През цялата нощ чувах как се отварят и затварят вратите, включително тяхната и не успях да спя до 4 сутринта. Гледах към ключалката в очакване да стане нещо. Какви ли не неща ми минаха през главата – хотела е сварталище на сводници и какво ли още не, че всеки с проститутка знае кода за достъп, че нямат нищо за губене и ще ни направят каквото си искат и т.н. и т.н. до сутринта.

Още по-криндж стана, когато вечерта след деня, в който обикаляхме забележителности, седнахме на един площад пред Пантеона, където се случваше едно изключително, което аз реших, че се прави от футболни запалянковци или нещо такова, но се оказа, че е празника на Рим. Имаше димки, знамена, скандирания, песни, бутилки по земята…Все едно ЦСКА си тръгват от стадиона след двубой с Левски, ама някак по-италианско. Както и да е, седнахме си, пиехме си бирички, наслаждавахме се на тази странна еуфория и не щеш ли сред 6 милионния Рим, пълен с туристи срещу нас помахват не кой да е , а нашите съседи по стая в хотела. Тука вече каръшкия ми късмет беше с пълна сила. Имах огромна нужда да нормализирам тия момчета, затова и на следващата вечер или същата (не съм сигурна), когато се прибрахме след поредното приключение с автобуси до хотела и ги видяхме да пушат на пейките в двора на хотела, се присъединихме. Или ние вече бяхме там, а те дойдоха при нас. По-скоро те дойдоха при нас и тогава най-сетне си говорихме нормално и успях да ги дедемонизирам и да спра да се страхувам от тях. Макар че съм убедена, че се надяваха на нещо повече от приятелски разговори, поне вече не бяха изнасилвачи или нещо подобно в съзнанието ми. И това стига, за да не гледам в ключалката до 4.

Много е дълго и не звучи много добре, вероятно, но истината е в забележителностите и храната в Рим, дори и набързо.

Знам, че насилих Ева да обикаляме цял ден в нечовешките жеги, но бях ужасно нетърпелива да видя всички оез места, за които съм чела и съм виждала във филмите. Един ден посветихме само на това и беше супер, макар че жегите бяха уморителни.

Посетихме всички важни места и като истински турист имам снимка с още много туристи на фонтана ди Трѐви, докато си хапвам джелато.

След обиколката, за която така жадувах, дойде време да обядваме, не само за да се скрием от безпощадното слънце, но и да опитам най-добрата пица “Маргарита” в живота си (където и да ходя винаги ям тази пица, за да намеря най-добрата, макар че знам, че ще я намеря в Италия).

Сега малко по-подробно.

Колизеума – най-великолепният от амфитеатрите в Древен Рим, започнат от Веспасиан между 70 и 72 г. и завършен през 80 г. от Тит, като някои допълнителни промени са направени по времето на Домициан (81-96 г.). Няма как да не се впечатлите от могъществото на тази сграда, устояла на времето. Огромен и ярък символ на Римската империя и нейните инженерни постижения. Въобще, всичко в Рим е толкова голямо, че после София ти се струва нереално малка.

След това се отправихме към фонтана на Треви. Шумът на кипящата енергия създава магията на момента на тези стълби. Много исках да ги изкача! Свързвам ги с толкова много любими сцени от филми… Преди да стигнем до там, разбира се минахме покра още много забележителности, но Испанските стълби – символ на романтиката и артистичната атмосфера на Рим, които аз асоциирам с италианския начин на живот и култура, със сигурност ме впечатлиха повече.

Разходката в жегите ни продължи към обяда и разбира се – Фонтанът и джелато. Фонтанът е наистина величествен и с прекрасна архитектура. Точно в центъра на града, където мога да прекарам часове сред великолепните му скулптури и уникални детайли с морския бог Нептун, който се издига от водата в силно впечатляваща композиция.

Рим набързо включва всички важни забележителности, но няма да продължавам с тях, а с музея, в който решихме да се скрием от горещината – “Leonardo da Vinci Experience” (известен още като “Музеят на Леонардо да Винчи”). Интерактивно пространство, посветено на живота, творчеството и изобретателността на великия италиански художник, изобретател и учен Леонардо да Винчи. В музея могат да се видят изложбени елементи с модерни технологии, за да разберете гениалността на Леонардо през изживяване. Изложбата включва не само неговите картини и историята зад тях ( не оригиналите, които са предимно в “Лувъра”), а и множество интерактивни елементи, които позволяват на посетителите да разберат идеите и иновациите за времето си на Леонардо по-добре.

И следва залеза от терасата, която е над музея и която разкрива красив панорамен изглед към града. Имаше музика, много младежи, които се наслаждаваха на скриващото се слънце и танцуващи двойки.

Беше приказно. И там прекарахме (предимно) вечерта.

И нека си кажа за ХРАНАТА

Първо – кафето е уникално! Макиатото се оказа повече моето, просто защото обикновено не си слагам нищо в кафето и го пия черно, но това беше страхотно.

Кроасаните за закуска, дори в това барче на края на Рим бяха много, много вкусни. Пицата….”Маргарита” винаги е била най-добрата пица за мен и Рим ми поднесе божествен вкус. Не че съм се съмнявала! Очаквах небцето ми да изпада в екстаз и си го получих.

Ех, Рим набързо. Искрено се надявам да се върна скоро, но не се очертава. Затова и насилих Ева да обикаляме в жегите, защото нямах търпение да видя всичко и не мога да кажа, че съм. Бих прекарала много повече време в Рим и си пожелавам да ми се случи в близкото бъдеще.

За повече онлайн съдържание, лишено от реклами и любов към блогосферата: ЦЪК